ИАСРЖ

Призив за подкрепа до националните координатори от Европа

По инициатива на Изпълнителния Директор на ИАСРЖ и Национален координатор по генетични ресурси в животновъдството проф. д-р Васил Николов е изготвена Декларация за несъгласието на Р. България с отпадането на чл. 16 от работния вариант на Регламент на ЕК за промяна на Регламент 1857/2006. Чл. 16 касае възможността за продължение на действието на Националната схема за държавна помощ "Помощ за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните". Отпадането на схемата ще доведе до сериозни проблеми в дейността на развъдните организации. В тази връзка до Европейската фокусна точка (ERFP) е изпратено писмо с молба за подкрепа от страна на Националните координатори на генетични ресурси в Европа на инициатива за запазване на чл. 16 от Регламент 1857/2006.


ДО Националните координатори на генетичните
ресурси в животновъдството


МОЛБА ЗА ПОДКРЕПА


Относно: Изразяване на несъгласие на България за отпадане на чл.16 в Проект на Регламент на Комисията за изменение и допълнение на Регламент 1857/2006

УВАЖАЕМИ НАЦИОНАЛНИ КООРДИНАТОРИ,

     В представения Проект на Регламент на Комисията за изменение и допълнение на Регламент 1857/2006, констатирахме предложение за отпадане на чл.16 от регламент (ЕО) 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001.
     Съгласно т.1, букви „а" и „б" на чл. 16 от посочения регламент – Подпомагане на животновъдния сектор, като съвместима помощ с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора се приема :
а) помощ с интензитет до 100 % за покриване на административните разходи по създаване и поддържане на регистри на стадата;
б) помощ с интензитет до 70 % от разходите по изследвания, извършвани от трети лица или от името на трети лица, за определяне генетичното качество или продуктивността на животните, с изключение на мерките за контрол, осъществявани от собственика на животните и рутинния качествен контрол на млякото.
     На основание чл.16 от Регламента е разработена и одобрена от ЕК Национална схема за държавна помощ „Помощ за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните", която е въведена през 2009 г. и се прилага до декември 2013 г.

     Като Национален координатор по генетичните ресурси в животновъдството в Република България, изразявайки и единодушното становище на Националния съвет по генетични ресурси, в който влизат представителите на неправителствените развъдни организации Ви моля да ни подкрепите, чрез наличните Ви контакти и възможности за запазване на Чл. 16 от регламент (ЕО) 1857/2006 на Комисията
     Причините са следните:
1. Отпадането на чл.16 от регламент (ЕО) 1857/2006 води автоматично до отпадане на възможността за държавно подпомагане на развъдната дейност със селскостопанските животни, което ще доведе до ликвидиране на неправителствените развъдни организации, част от които и в момента са на границите на оцеляване.
2. Тъй като от края на 2009 г., селекционната дейност в страната и дейностите по in situ съхраняване на генетичните ресурси на местните породи се извършва изключително от неправителствени развъдни организации, ликвидирането им ще доведе до:
     a. Заплаха за съществуването на националните генетични ресурси и ликвидиране на националния генофонд в животновъдството;
     b. Ликвидиране на автохтонните породи – България е сред страните в Европа с най - много съхранявани автохтонни породи – 31.
    c. Ликвидиране на репродукцията в страната. Комерсиалното животновъдство ще бъде поставено изцяло в зависимост от внос на разплоден материал, което през годините е показало неефективността си.
3. Без да сме наясно с мотивите на Комисията, считаме че при предложението за отпадане на Чл. 16 от регламент (ЕО) 1857/2006 не са отчетени специфичните условия на организация, управление и ниво на функциониране на развъдната дейност в отделните страни членки, а именно:
1. Развъдните организации в Р. България не са достатъчно укрепнали, за да могат да извършват дейността си без подпомагане от страна на Държавата.
     a. За разлика от старите страни членки, където развъдните организации функционират вече повече от 100 г. на практика до 2000 г. развъдната дейност в България се извършваше изключително от държавни организации.
     b. Първите неправителствени развъдни организации са признати официално от Държавата през 2001 г.
    c. До 2007 г., поради липса на държавно подпомагане, сдруженията функционират формално и с малки изключения развъдна дейност не се извършва.
     d. През 2008 г. развъдните организации получават първата държавна помощ
     e. На практика развъдните организации започват да извършват реална развъдна дейност от края на 2009 г., т.е. в продължение на по-малко от 4 години.
     f. Развъдните организации не получават никакво друго подпомагане за дейността си.
2. Държавната помощ основана на чл.16 от Регламента и пълното съдействие от страна на Държавата, оказва изключително положителна въздействие върху развъдната дейност в страната, а именно:
     i. Запазване на съществуващите неправителствени организации за водене на развъдна дейност в страната и създаване на нови (от 18 през 2001 на 42 през 2013); нарастване на броя на фермерите, членуващи в развъдни организации; увеличаване на броя на животните под селекционене контрол; при комерсиалните породи, се наблядава постепенно нарастване на продуктивността на контролираните животни; запазване на месните автохтонни породи. Това е видно от приложената таблица.
   ii. Въпреки положителният ефект, следва да се подчертае, че броят на контролираните животни от развъдните организации е все още недостатъчен, за да се оформят генетично стабилни племенни ядра при отделните породи. Като пример може да се посочи, че процентът на контролираните крави в страната е само 16%. Недостатъчен е броят на дребните преживни, с които се извършва развъдно – подобрителна работа (3% при козите и 14% при овцете). При коне и птици се контролират съответно 3% и 10% от женските животни. Налице са и редица други проблеми.
     iii. От 2012 г. България възстанови членството си в ICAR и ERFP, поставящи нови по - високи изисквания в развъдната дейност, които трябва да бъдат изпълнени през следващите няколко години.
     iv. Все още част от породите не са обхванати под селекционен контрол от развъдни организации.
     Като цяло, през следващите няколоко години, България трябва да навакса изаставането в развъдната дейност и да се доближи до световните стандарти. 

 

 Видове

2009

2010

2011

2012

2013 (прогнозни)

% от общия брой през 2012, %

бр. животни

Собстве

ници

бр. животни

Собстве

ници

бр. животни

Собстве

ници

бр. животни

Собстве

ници

бр. животни

Собстве

ници

Говедовъдство

33574

751

35595

625

46824

754

51769

770

52529

784

16,3

В т.ч. местни породи

2383

121

1925

95

2932

127

3698

133

3496

151

 

Биволовъдство

4306

88

4485

121

4669

119

4899

138

5215

147

85,3

В т.ч. местни породи

4306

88

4485

121

4669

119

4899

138

5215

147

 

Овцевъдство

134852

809

138131

758

158903

824

154486

793

171299

869

14,2

В т.ч. местни породи

29824

284

39705

262

39959

248

45601

272

54900

353

 

Козевъдство

 

 

 

 

5022

46

8694

75

24545

181

3,7

В т.ч. местни породи

 

 

 

 

1368

18

1707

24

2800

45

 

Свиневъдство

33676

53

31995

48

33908

54

35421

82

21563

85

72,6

В т.ч. местни породи

595

22

1269

24

1277

24

1176

23

1328

26

 

Птицевъдство

837848

9

852616

8

651742

7

649676

6

663792

7

10,2

Пчеларство

11434

49

10858

50

11625

56

11019

55

11788

53

2,1

В т.ч. местни породи

11434

49

10858

50

11625

56

11019

55

11788

53

 

Коневъдство

500

66

1243

113

3636

280

3279

261

4842

295

3,3

В т.ч. местни породи

0

0

698

33

1570

*

1525

*

2842

*

 

 

 

3. Развъдната дейност в България не може да се издържа от фермерите, тъй като те са поставени в неравностойното положение, спрямо колегите си от старите страни членки на ЕС, а именно:
    a. Поради неравностойното субсидиране (под 40% от това на старите страни членки), фермерите работят в неконкурентна среда и насочват всичките си средства за задоволяване на първостепенни потребности на фермата (обработка на земята, хранене на животните, лечение и т.н), сред които селекцията определено не е.
     b. Фермерите не получават никакво допълнително стимулиране за извършване на развъдна дейност. Схемата за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните са единствения механизъм, който стимулира фермерите да отглеждат и използват животни с висок генетичен потенциал, да развиват в българските условия модерно и конкурентноспособно животновъдство, а също така да съхранят уникални за страната видове и породи.
     c. Пазарът на разплодни животни в страната е силно ограничен, а износът е по - скоро изключение.

     На основаните на казаното по - горе, Ви моля да подкрепите инициативата на България за запазване на Чл. 16 от регламент (ЕО) 1857/2006 на Комисията.

ПРОФ. Д-Р ВАСИЛ НИКОЛОВ
Изпълнителен директор на ИАСРЖ и Национален координатор по генетични ресурси в животновъдството на Република България


Тел: (+3592) 961 13 29, Факс: (+3592) 961 33 86