Ние в медиите

Интервю на проф. Васил Николов в списание АгроКомпас брой 3 02.2015

Ïðîô. äð Âàñèë Íèêîëîâ, èçï. äèðeêòîð íà Èçïúëíèòåëíàòà àãåíöèÿ ïî ñåëåêöèÿ è ðåïðîäóêöèÿ â æèâîòíîâúäñòâîòî (ÈÀÑÐÆ):

С швейцарския опит и помощ

ще възродим интереса към

родните автохтонни породи


Ñúçäàäîõìå Íàöèîíàëíà ìðåæàsnimka statiq

 

çà îïàçâàíåòî èì

 

ñ èíòåðíåò áàçèðàí ðåãèñòúð

 

 

интервю на Мариела Илиева

 

 
 

 

Проф. Николов, на пресконференцията за междинното отчитане на Българо-швейцарския проект„За Балкана и хорaта“ министърът на земеделието и храните Десислава Танева изрази удовлетворението си, „че благодарение на швейцарското финансиране е била създадена информационна база данни за над 100 хил. животни от 33 породи.“ Каква беше спецификата и трудността по изпълнението на този ангажимент на ИАСРЖ, като партньор по проекта?


 Швейцария не инвестира директно в земеделието, а в добрите земеделски практики, в демонстрирането на перспективни технологии, като биологичното земеделие, например, в обмяната на опит, в стимулиране на ра ботата на неправителствени организации и т.н. Някой ще каже – да бе, ала – бала, нужни са директни пари за фермерите.

Първоначално и аз бях скептично настроен, но сега мога твърдо да заявя – швейцарският опит и помощ са в основата на възраждането на интереса към българските автохтонни породи. Казвам възраждане, защото, както пишат академик Хинковски и др. (1984), „нашата държава първа в света създаде икономически условия за тяхното запазване. Бяха определени допълнителни дотации за отглеждане на местни породи овце и на крави от двете местни породи...” В периода на масова индустриализация са създадени центрове и резервати, в които отглеждането на застрашените породи е изцяло под грижите на държавата.

Всичко рухна през 90-те години на м.в., когато държавата се оттегли от всичко. Останаха малобройни стада единствено в институтите на Селскостопанската академия. През 2006 г. Министерството на земеделието и храните посочва, че в резултат от човешката дейност през последните няколко десетилетия всички 37 типични породи домашни животни в България са в опасност, като 6 вече са безвъзвратно изчезнали, 12 са на път да изчезнат, 16 са застрашени и 3 са потенциално застрашени от изчезване.

Без да подценявам дейността на някои колеги, които работеха с една или друга автохтонна порода, истинският интерес към местните породи се възстанови през 2001 г. със стартиране на проект „Редки местни породи”, финансиран от Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Основната цел на проекта беше да се издирят и опишат животни от 4 автохтонни български породи – Българско сиво говедо, Родопско късорого говедо, Каракачанска овца и Медночервена шуменска овца, като впоследствие се разработят програми за тяхното съхраняване. Като участник в проекта, който се зае с Родопското късорого говедо, ще ви кажа, че за издирване на тази порода само през 20062007 г. направихме 26 експедиции по 35 маршрута, в които бяха обхванати над 400 селища от всички региони на Родопите. Резултатът – започнахме с 50тина крави в Кушла, а през 2014 г. са вече 1624.

Като продължение на проекта на Швейцарската агенция, през 2003 г. в Аграрен университет – Пловдив беше учредена Асоциацията за редките местни породи в България, за работа с посочените породи. После същите бяха включени за подпомагане по програма САПАРД, след това по мярка 214 на ПРСР (20072013). Междувременно интересът към местните породи растеше, а списъкът им се разширяваше.Опитът ни по работата с автохтонните породи, както и дейността на ИАСРЖ в тази насока през последните години, е причината Агенцията да бъде включена в проекта, в който е и единствената държавна структура. Що се отнася конкретно за работата по проекта, досега са изпълнени част от ангажиментите, най-големият от които беше създаването на Национална мрежа за опазване на редките породи, с разработване на интернет базиран регистър. Регистърът е готов и е качен на сайта на Агенцията. Идеята е всеки да може да вижда онлайн какво се случва с автавтохтонните породи, кой ги опазва, откъде могат да се закупят животни и т.н.

Трудно ли беше създаването на системата?

Да, трудно беше. Трябваше да убедим всички развъдни организации, работещи с автохтонните породи, за необходимостта от създаването, а после да търсим съвместимост на различните информационни системи, след това да попълним базата данни. Справихме се благодарение на усърдието на експертите на Агенцията в регионите, тяхната близост до фермерите, до развъдните организации. Разбира се, нищо не бихме направили без помощта и съдействието на самите развъдни организации. Трудностите продължават, тъй като базата трябва постоянно да се актуализира, а това, както знаете, не е единствената дейност на Агенцията.

Въпреки това, струва ми се, че свързахте доста дейности по проекта с представяне богатството на родните местни породи, като припомняхте и проблемите в сектора.

Така е. В изпълнение на проекта организирахме и три кръгли маси: „Съвременни методи за доказване на породната принадлежност – приложение в Р България. Място и роля на участниците в процеса“, с прекрасен доклад на доц. Елена Тодоровска от Агробиоинститута: „Повишаване на ефективността при отглеждане на автохтонните породи до и след излизане от границите на застрашеност“ и „Изменения на Закона за биологичното разнообразие – включване на глава Селскостопански животни”. Въпросите, поставени на кръглите маси, са обект на отделен коментар. Само за последната ще кажа, че направихме опит да предложим промяна на законодателството, за да се ликвидира една огромна язва при съхраняването на местните породи – наличието на по 2, 3, 4 развъдни организации за една порода и същевременно всички с различни развъдни програми. За мен това е абсолютно недопустимо! Програмата за автохтонната порода трябва да е една, а после, ако ще 100 организации да я изпълняват! Засега не успяхме, но борбата продължава. Организирахме и Фестивал на местните породи в местността Паниците, край Калофер. Беше много мило и симпатично. Случи се отново с развъдните организации, но и с огромната помощ на кмета на Калофер г-н Румен Стоянов. Демонстрирахме 17 породи овце и 2 породи кози, сред които се разхождаха деца от детските градини в Калофер, водени от своите учители, тичаха ученици от местните училища и студенти от Аграрния университет, за да могат побързо да познаят породите и да спечелят организираното състезание. На помощ им се притекоха фермерите, докарали животните там. Чудесно беше!

Проф. Николов, почти ме удивлявате. Работата в ИАСРЖ сякаш кипи с пълна сила. Откъде този прилив на енергия? Готови ли сте да я съхраните при продължението на проекта, когато очакваме заедно с наше съфинансиране да се доизгради генетичната лаборатория към Агенцията? Каква ще е ролята на тази лаборатория и използването ù само за нуждите на българското животновъдство? Големият спад в поголовието му, няма ли да я направи нерентабилна?

Реализирането на тази част от проекта се оказва най-трудна. Причината е, че лабораторията трябва да бъде изградена с наши средства, което е делът на държавата в проекта. Нарочно заложихме българското съфинансиране да е по този начин – да може да се види, да се пипне и да остава след приключване на проекта. Дали е необходима? Просто без нея вече не можем. Резултатите от анализа на ДНК, по друг наш международен проект „Бушалайф“, показват, че екстериорът не е надежден за диференциране на чистопородните животни. В същото време част от автохтонните породи се доближават до границата на застрашеност, над която финансирането за опазване им ще бъде спряно. Необходимо ни е спешно точно да разграничим чистопородните животни от тези с „кръв“ от други породи, за да формираме племенни ядра. Това не може да стане без ДНК анализи. През 2015 г. започва финансиране по схеми, обвързани с производството за крави, овце и кози майки под селекционен контрол, като едно от изискванията е доказан произход. Как ще го доказваме, както досега чрез кръвногрупов полиморфизъм? Не е достатъчно. Да, ще кажете – в страната има и други ДНК лаборатории, в научните институти. Но нима е тяхна работада правят рутинни изследвания по доказване на произход или породна принадлежност. Или да извършват арбитражи?

ИАСРЖ извърши необходимите ремонти за лабораторията, със собствени средства, въпреки оскъдния си бюджет през последните години. Необходимо е само закупуването на оборудването, но досега нямаше воля за отпускане на средства за това. Освен изграждането и оборудването на ДНК лабораторията, по проекта е предвидено да се направи ДНК анализ на 27 автохтонни породи – по 100 проби. Надяваме се товада е достатъчно или поне да е първата стъпка по намиране на надеждни генетични маркери за диференциране на породите. За ДНК анализи са предвидени над 60 000 лв.

ИАСРЖ определя развъдния статус на стадата, рисковия статус на породите и тренда на изменение. След като за периода 2009-2013 г. установихте, че няма породи с понижен статус на застрашеност и като изчезваща може да се определи единствено породата Плевенски кон, повече от година по-късно променена ли е тази картина?

Като цяло, трендът на местните породи продължава да ни радва. Стабилно е състоянието на Средностаропланинската овца с 9441 овце-майки под селекционен контрол, на Каракачанската (7578), Дъбенската (7077), Среднородопската (6588), Медночервената шуменска (6823), Ваклата маришка (4065), Българската Мурра (6142). Продължава да расте броят и на Родопското късорого говедо, като през 2014 г. основното стадо достигна 1624 глави, на Българското сиво говедо (2990), на Калоферската дългокосместа коза (2404). При Виторогата коза, която е под контрол от 2013 г., само за една година броят на контролираните животни нарасна от 515 на 2025 глави.

Най-тревожно остава положението при конете. Освен Плевенския кон, който споменахте, през 2014 г. намаля и броят на регистрираните коне от Източнобългарската порода – от 800 на 360. Не можем да намерим трайно решение и за Източнобалканската свиня, независимо че през последната година броят на регистрираните свине е нараснал от 1176 на 1314. Продължава да е малък броят на Дунавската бяла свиня (776), Местната старозагорска овца (683), Брезнишката, Бялата маришка и Копривщенската овца, въпреки че и при трите последни трендът е положителен. Наблюдава се раздвижване при Местната карнобатска овца, като за пръв път под контрол, освен стадото на Института в Карнобат, е поставено и частно стадо.

Резултат дава и включването на наши комерсиални породи в списъка на застрашените. Само за една година броят на контролираните животни от породата Българско родопско говедо нарасна от 1196 на 1641. Не така стоят обаче нещата с Тракийската и Карнобатската тънкорунни породи, при които под контрол са едва по 170 овце-майки. За новия програмен период сме предложили в списъка на застрашените породи да бъдат включени и Родопския цигай, Българското червено, Българското кафяво и Българското сименталско говедо. Не зная какво ще успеем, но ми се иска да съберем по трошица и да възстановим всички наши породи, за които имаме сведение и има дори нищожна надежда за оцеляване.

Открояват ли се като най-съществени проблемите на овцевъдството у нас след пораженията, нанесени му през миналата година в резултат на болестта „син език“ и кои други колизии по секции за отделните направления в сектора бяха анализирани на Националния съвет по генетични ресурси в животновъдството през 2014 г.?

Пораженията от „синия език“ още не могат да бъдат оценени. Това, което се знае, е само броят на умрелите, но тепърва започват аборти, за които ни информират фермерите. Не са ясни какви ще бъдат косвените разходи от евентуална забрана за износ и т.н.

Държавата се опитва да помага с каквото може. Споменах вече за схеми за директни плащания. Не са само тези, но те са най-важни за племенното животновъдство. Знаете, че постоянно, особено през последните години, бяхме обвинявани, че не правим нищо за подпомагане на комерсиалните породи. Ето, дойде и техният ред.

Но тези схеми не могат да се реализират без ИАСРЖ. Обществена тайна е на какъв натиск беше подложена Агенцията и лично Вие през тези години. Какво щеше да се случи, ако не бяхте устояли и сега ИАСРЖ я нямаше?

Да, така беше. Имаше натиск и върху Агенцията, и върху развъдните организации. Какво щеше да се случи. Най-малко тези схеми биха били невъзможни, защото ЕС иска надежден контрол за парите, които дава, реална гаранция, че те ще бъдат изразходвани целесъобразно. Нещо повече. Съгласно подготвящия се нов Регламент на Европейския парламент и на Съвета за зоотехническите и генеалогичните условия за търговия и внос в Съюза на разплодни животни и зародишни продукти от тях, който се очаква да бъде приет в най-скоро време, е предвидено във всяка държава членка да бъде създаден Национален компетентен орган, сред чиито функции е и контролът на развъдната дейност. Съгласно Регламента, експерти на Комисията ще извършват контрол във всяка държава членка с цел изпълнение на регламента, проверка на работата на националните системи за контрол, санкциите – забрана за износ на племенни животни и т.н. В друг Регламент № 511/2014 от 16 април 2014 г., относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза, пък е предвидено, че „всяка държава членка определя един или повече компетентни органи, които да отговарят за прилагането на регламента.“
Представяте ли си, ако всичко това трябваше да изграждаме сега отново. Със запазването на ИАСРЖ, разширяването на нейните функции по отношение на генетичните ресурси, работата с развъдните организации и по проектите, които „АгроКомпас“ постоянно отразява, считам, че за пръв път ние няма да сме отново сред догонващите, а ще сме сред водещите страни по възможности за организация за изпълнение на двата, основни за генетичните ресурси в животновъдството, регламенти на ЕС.