Ние в медиите

Интервю на проф. Васил Николов в Attitudes&Altitudes - брой 10

Интервю с проф. д-р Васил Николов, ръководител на катедра „Животновъдни науки“ при Аграрен университет – Пловдив и изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) към Министерството на земеделието и храните

 

 “...животновъдството ни трябва да се насочи към малки, бутикови
производства на защитени марки и брандове на уникални продукти. “

 

Attitudes&Altitudes: Проф. Николов, какви според Вас са основните проблеми, пред които е изправено българското животновъдство? Как се стигна до там да сме зависими в голяма степен от вноса на месо и да изпълняваме по-малко от половината от квотата за мляко?

Проф. В.Николов: Причините и проблемите са много, но ако трябва да дам един отговор и на двата въпроса, то бих откроил следното: безкрайните промени, преструктурирания и преустройства, които често са безцелни и безсмислени и не се основават на никакви анализи и прогнози, както и липсата на каквато и да е устойчивост и последователност в политиките, интересите и действията.

Без да навлизаме дълбоко в историята, с всички поврати на кръстопътната ни държава, само за последните около 60-70 години селското стопанство преживя две коренно противоположни промени. Първоначално е колективизацията, съпроводена с индустриализация и типичните за нея процеси на смяна на насоката на използване на животните, а с това и на начините на отглеждане, хранене и селекция, увлечението по чужди породи като панацея за бързо надмогване на сиромашията и т.н. И ако тези процеси независимо от грешките, които ги съпровождат, все пак се базират на някаква реална основа, каквато е необходимостта от задоволяване на нарастващите потребности на обществото, то следващата промяна няма разумно обяснение. Начинът на проведената в края на миналия век „деколективизация” не може да бъде определен по друг начин освен като всенародно безумие. Вместо „реформаторски съвети“ – „ликвидационни съвети“. Вместо реформата да се осъществи от специалистите в земеделския сектор в лицето на зооинженери, агрономи и аграрикономисти, „ликвидирането“ се извършваше под ръководството на литератори, литературоведи, философи и други „експерти“ в областта на земеделието.

Ликвидационните съвети свършиха добре своята ликвидаторска работа. По данни на FAOSTAT от 1649хил. През 1988г. говедата са намалели до 638хил. през 1995г., овцете – от 8886хил. до 3398хил., свинете – от 4034хил. до 1986хил., а птиците – от 40232хил. до 17822хил. Намалението на броя на животните за по-малко от осем години е от два до три пъти, което респективно води до спад на количеството на произведената продукция. Ликвидирането на фермите доведе до ликвидиране на специалистите и до загуба на традиционните пазари.

Идеята съдбата на животните да се постави в ръцете на тези, които ги отглеждат, на пръв поглед е твърде благоразумна. За това обаче се изисква много време, свързано с постепенна и последователна промяна на производствените отношения. Революционният подход, когато една форма на организация се унищожава без да бъде предложена алтернатива и елементите на системата просто увисват във въздуха, многократно доказа своята несъстоятелност. Така при липсата на земя, техника и елементарни условия за отглеждането им върнатите на селяните животни под формата на дялов капитал просто бяха изклани. Това доведе до загуба на уникален генофонд, който е създаван в продължение на години. Необмисленото и прибързано ликвидиране на кооперативните и държавните племенни ферми и конезаводите на практика доведе до ликвидиране на Българското червено говедо, Българското сименталско говедо, тънкорунното и полутънкорунното овцевъдство, коневъдството, националните ресурси в свиневъдството и птицевъдството. Шанс за страната ни беше, че голяма част от автохтонните породи се отглеждаха в личните стопанства.

Паралелно с процеса на деколективизация течеше и процес на пълно оттегляне на държавата от организацията и управлението на животновъдството, националните генетични ресурси и развъдната дейност.

Не искам да навлизам по-дълбоко в търсене на причините за съвременното състояние на животновъдството. По-важно е да се отбележи кои са условията за излизане от това състояние. Според мен основните са три. На първо място, трябва да се определят приоритетите в животновъдството и да се насочат ресурсите към приоритетните отрасли. Тук трябва да се изхожда преди всичко от възможността за реализиране на продукцията и то в чужбина, тъй като българският пазар е изключително свит. На следващо място, идват природните дадености и възможността за максимално използване на природните ресурси, производствения и кадрови капацитет на фермите и традициите. В тази насока считам, че приоритетно за нас трябва да бъде пасищното животновъдство (в т.ч. биволовъдство, овцевъдство, козевъдство, говедовъдство) и животновъдство, базирано на средни по размер фамилни ферми, разположени главно в полупланинските и планинските региони на страната, както и в регионите, които не са подходящи за интензивно растениевъдство.

Друг важен момент е оземляването на фермите. Не е възможно създаването на рентабилна ферма без собствено производство поне на обемистия фураж. Възможността за разширяване на фермите в развитите страни се определя от възможността за увеличаване на площите за производство на фураж. У нас този, който притежава земя, обикновено не отглежда животни, тъй като е по-изгодно да произвежда зърно например, а тези, които имат животни, нямат земя.

Не на последно място е развитието на племенното животновъдство и създаването на собствени генетични ресурси с висок генетичен потенциал за продуктивност. Мненията на някои учени от периода на т.нар. преход, които битуват и до днес, че България е малка страна и на нас не са ни необходими национални генетични ресурси, собствени породи и собствена селекция, тъй като можем да ползваме световната „топ генетика“, чиито върхове никога няма да достигнем, са абсолютно погрешни. Резултатите от този подход се съдържат във Вашия въпрос.

Цялата история на нашето животновъдство е потвърждение на несъстоятелността на подобни съждения. Няма генотип, няма животно, което еднакво добре да дава продукция при всички възможни условия на средата. България е страна с изключително разнообразни природно-климатични условия, фермите са с различна технологична, кадрова, фуражна и т.н. обезпеченост. Да не говорим за различията между условията у нас и там, откъдето идва прословутата „топ генетика“. Пък и „топ“ ли е тя? Да, кравите дават между 10-20хил.л мляко на лактация, но тя е една единствена. Средната продължителност на използване на кравите от високопродуктивните популации в света е 1,5-2 лактации вместо 8-10-15, високо безплодие, висока заболеваемост и смъртност.

Никой в света няма да се съобразява с нашите желания. Ние сами трябва да управляваме и направляваме развъдната дейност в зависимост от националните потребности и интереси. У нас в момента селекцията е на кота нула. Наблюдава се масов внос на животни, сперма, ембриони от различни породи, от различни страни, от различни популации, безцелно кръстосване и инбридинг. Ако хаосът в селекцията и репродукцията не бъде овладян, ако тези дейности не бъдат поставени на научна основа, ако не започнем селекция и възпроизводство на собствени високопродуктивни генетични ресурси, не можем да излезем от примитивното животновъдство.

Първите зародиши в тази насока са развъдните организации. Голяма част от тях се опитват да работят добре, но това не е възможно без подкрепа от страна на държавата, а тази подкрепа специално за комерсиалните породи е недостатъчна. За разлика от местните застрашени породи фермерите, отглеждащи племенни животни от комерсиалните породи, не получават никаква подкрепа от държавата – нито субсидии, нито каквито и да е приоритети и преимущества при кандидатстване по различни мерки за подпомагане например подпомагането на животните от комерсиалните породи е на глава, независимо от това дали животното е племенно и високопродуктивно, или е просто „бройка“.

А&A: Поддържането на разнообразен генофонд е задължително условие за успешно развитие на животновъдството. Какви са тенденциите в изменението на генетичните ресурси на страната през последните години и в кои от подсекторите се отчита най-съществена промяна?

В.Н.: Съгласен съм с Вашата констатация за значението на разнообразния генофонд за успешното развитие на животновъдството. През последните години в структурно отношение между отделните отрасли на животновъдството съществени промени не се наблюдават. За съжаление след влизането ни в ЕС негативната тенденция по отношение на броя на животните продължава, като по данни на FAOSTAT от 2007г. до 2012г. броят на птиците е намалял от 20,1млн. до 14,6млн., на свинете – от 1013хил. до 608хил., на говедата – от 628хил. до 558хил., на овцете – от 1,64млн. до 1,45млн., и на козите – от 549хил. до 341хил. Единствено увеличение се наблюдава при биволите – от 8,2хил. до 9,9хил.

Свиневъдството и птицевъдството се базират почти изцяло на чужд генетичен материал. През 2013г. под селекционен контрол са били 650хил. птици и 34хил. свине от комерсиални породи, линии и хибриди.

В комерсиалното говедовъдство и овцевъдство основно се отглеждат породи за мляко. Положителна е тенденцията, че за последните пет години броят на животните под селекционен контрол от тези породи е нараснал от 31,2хил. до 49,5хил. (58,7%) при говедата и от 85,7хил. до 105хил. (22,5%) при овцете. Месодайното говедовъдство и овцевъдство си пробиват път изключително трудно. Въпреки че бяха създадени развъдни организации, под селекционен контрол са по-малко от 1000 месодайни говеда и 6400 месодайни овце, като тенденцията при последните е към намаление. Вълнодайното овцевъдство, което беше основно у нас до началото на новото хилядолетие, е сведено до минимум. Под селекционен контрол са малко над 5000 овце. В биволовъдството почти всички разплодни животни (около 5000) са под селекционен контрол. В млечното козевъдство се наблюдава устойчива тенденция на увеличаване на броя на животните под селекционен контрол, като за периода 2007-2012г. броят им е нараснал от 4,3хил. на 21,7хил.

Увеличаването на животните под селекционен контрол е изключително положително за развитието на животновъдството, но делът на контролираните животни в общия брой животни все още е твърде незначителен.

А&A: Според Вас какви мерки биха могли да се предприемат за запазване на застрашените от изчезване и изчезващите породи? Проявяван ли е досега интерес от страна на бизнеса към развъждането на някои от тях?

В.Н.: Запазване на застрашените от изчезване и изчезващите породи е една от основните насоки на

работа на ИАСРЖ през последните години. Благодарение на подпомагането на фермерите първоначално по програма „САПАРД“, а след това и по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ броят на животните при по-голямата част от автохтонните породи нараства. През последните години не е загубена нито една наша порода.

Подпомагането е по-ефективно в планинските и полупланинските региони, където възможността за алтернативно земеделие е по-малка. Пречка за включване на повече фермери в програмите за подпомагане и изменение на тренда на автохтонните породи в положителна насока са многобройните условия и ангажименти при финансирането и множеството административни пречки. В равнинните региони с интензивно земеделие сериозна трудност създава изискването за пасища за тревопасните животни.

Това, което е необходимо да се направи в бъдеще за съхраняване на местните автохтонни породи, е при подпомагането им да не се поставят никакви други изисквания освен ангажимент по запазване на броя на животните и отглеждането им при обичайните за породата условия.

А&A: В световен мащаб все повече се говори за биологичното животновъдство като стопанска дейност с голям потенциал. Съществуват ли според Вас конкретни предпоставки за успех на страната ни в тази област?

В.Н.: Не само съществуват, но според мен това е може би основната алтернатива за развитието на нашето животновъдно производство, изхождайки от мащабите му. Кои са основните ми мотиви? Биологичното производство се базира на няколко фундамента. На първо място е предлагането на качествени и безвредни продукти, произведени по естествен начин, без употреба на хормони, антибиотици и др., с характерни за дадения вид животно свойства и количества. На следващо място са технологиите на производство, съобразени с биологичните особености на животните и насочени към тяхното благоденствие. Не на последно място е използването на производствени технологии, които не оказват негативно влияние върху екосистемата, в която се осъществяват, като самите те се реализират в незамърсена околна среда.

Отчитайки ниското ниво на индустриализация не само в земеделието, а въобще у нас, като предпоставка за замърсяване на околната среда, слабата концентрация на животновъдството, ниската степен на използване на препарати за химична защита и изкуствени торове при производството на фуражи през последните десетилетия, наличието на местни породи, добре приспособени към условията на средата, може да се направи заключението, че страната ни е изключително подходяща за биологично производство. В близко, пък и в по-далечно бъдеще ние едва ли ще можем да се конкурираме с развитите страни по отношение на продукция, произведена по конвенционален начин, където основната мерна единица за успех е мащабът на производството. Според мен животновъдството ни трябва да се насочи към малки, бутикови производства на защитени марки и брандове на уникални продукти, произведени от уникалните ни породи по биологичен начин.

А&A: Налице е засилен интерес от страна на държави от Близкия изток към овчето, телешкото и пилешкото месо, произвеждано в България. С цел да се използват възможностите за навлизане на тези перспективни пазари бяха предоставени финансови ресурси за обезпечение на търговските отношения, но не се стигна до конкретни действия. Какви според Вас бяха причините за липсата на резултати?

В.Н.: Зная за този интерес и до определено време бях в течение на хода на преговорите. Вече не съм. Причина за липсата на резултат може да се търси в разнопосочните интереси и преследването на дребни и краткосрочни цели. Трудно работим в екип. Трудно ни е да се обединяваме, да работим заедно за постигане на една обща цел, от която всички биха спечелили. Субектите на животновъдното производство у нас са твърде много, с разностранни интереси и възможности, необединени и необединими. Но и най-големите за нашите мащаби субекти са безкрайно малки на световната сцена и без обединение и съвместна работа в една насока нищо няма да се получи. Интересът към животновъдството ни не се изчерпва само с примерите, които споменавате. Имаше интерес от страна на Франция в овцевъдството, от Италия и т.н., но засега без успех.

А&A: Какви мерки са необходими, за да се подобри връзката между бизнеса и специализираните институции, като например Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, развъдните организации, аграрните университети и научните институти? Бихте ли посочили примери за осъществени инициативи в тази насока?

В.Н.: Единственото, което е необходимо, е желание от страна на бизнеса. Вертикалната интеграция е законово регламентирана. С промените в Закона за животновъдството от 2010г. Изпълнителният директор на ИАСРЖ е и Национален координатор по генетични ресурси в животновъдството. Към него, пак според закона, е създаден Национален съвет по генетични ресурси в животновъдството, в който влизат председателите на всички развъдни организации в страната, регистрирани според изискванията на чл. 29 от закона. Така че тези така нашумели през последно време „обществени съвети“ при нас са факт от години. Фермерите на свой ред са членове на развъдните организации, така че проблемите, които те имат, могат по най-бързия начин да достигнат до изпълнителната власт.

Що се отнася до положителните примери за осъществяване на сътрудничество, то трябва да се отбележи, че всички жребци, с които разполага ИАСРЖ, в момента са при фермери за заплождане на кобилите през случната кампания. С Национална асоциация за развъждане на говеда от породите „Монбелиард“ и „Симентал“ имаме договор за отглеждане на техни бици и получаване на семенен материал. В момента подобен договор се подготвя с Асоциацията за опазване и развъждане на местната дългокосместа коза. В зайцефермата на ИАСРЖ пристъпваме към изпитване на фуражи за различни категории зайци на един от фуражните заводи в страната. По поръчка на същия фуражен завод ще бъдат изпитани и фуражи за бройлери в Аграрен университет – Пловдив. По поръчка на фирма в Аграрния университет се изпитва влиянието на силажа, приготвен от сортове на фирмата, върху млечната продуктивност на кравите.

Могат да бъдат приведени още десетки примери, които са от полза както за бизнеса, така и за развитието на академичния състав на катедрата, тъй като опитите се провеждат от млади преподаватели и научни работници.

И ИАСРЖ, и Аграрният университет са отворени за бизнеса и имат достатъчен капацитет и възможности за осъществяване на консултантска, внедрителска, научна и други дейности в зависимост от неговите потребности.

юни, 2014г.

гр.София

Attitudes&Altitudes 4-то тримесечие 2013, Брой 10, Година 2014 КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД