Ние в медиите

Интервю на проф. Васил Николов пред списание АгроКомпас

Проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ):

"Максималното запазване и използване на български породи е наш дълг."

"Имаме една от най- добрите системи по организация и управление на генетичните ресурси в Европа."

Проф. д-р Васил Николов е роден в с. Радуил, Софийска област на 31 юли 1962 г. През 1981 г. завършва Техникум по ветеринарна медицина в гр. Стара Загора, а през 1988 г. зооинженерния факултет на Харковския зооветеринарен институт. След дипломирането си от 1988 до 1990 г. работи като зооинженер в с. Алино, Софийска област. През 1990 г. започва редовна докторантура в катедра „Генетика и развъждане на животните" в Аграрния факултет на на Тракийския университет в Стара Загора. От 1994 г. работи в кадедра „Животновъдни науки" на Аграрен университет – Провдив като асистент (1994), старши асистент (1996), главен асистент (1997). Защитава докторска дисертация на тема „Възможности за преценка на адаптивната способност на бици и използването й при селекция в млечното говедовъдство" (1996). През 1997 г. му е присъдена образователна и научна степен Доктор по специалност „Генетика и селекция на животните" През 2001 г. е доцент, а от 2012 г. професор по специалността „Развъждане на селскостопанските животни, биология и биотехника на размножаването". От 2003 до 2009 г. и отново от 2012 г. е ръководител на катедра „Животновъдни науки". Ръководи и магистърски курс по „Селекция и репродукция на животните". От 2000 до 2009 г. е член на Управителния съвет и председател на Научния съвет за работа с породите Българско родопско говедо, Родопско късорого говедо и Джерсия към „Асоциация за Българското родопско говедо и Джерсея". От 2007 до 2009 г. е неин председател. От 2005 до 2009 г. е член на Управителния и Научния съвети на Асоциация за развъждане на местните (автохтонни) породи в България. Бил е член и на УС на Националната говедовъдна асоциация. От 2003 до 2009 г. е член на УС на Съюза на Зооинженерите в България. Има над 80 публикации, книги и учебници в областта на селекцията, репродукцията и говедовъдството. От 13.08.2009 г. е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Семеен, с две деца.

Проф. Николов, участието Ви в срещата на националните координатори по генетични ресурси в животновъдството, която се проведе на 25-26 август м. г. в Братислава ли провокира организирания от ИАСРЖ Национален форум на зооинженерите на 13 и 14 декември 2012 г. в Хисаря ?
Не. В Братислава се състоя регулярна работна среща на националните координатори по генетични ресурси в животновъдството от Европа. Съветът на националните координатори е върховният ръководен орган на Европейската фокусна точка по генетични ресурси в животновъдството. Що се отнася до Националният форум на зооинженерите, знаете, че ИАСРЖ организира ежегодно тържество за връчване на наградите „Зооинженер на годината". Това събитие е в края на годината и се използва за среща на зооинженерите и на други специалисти, работещи в областта на животновъдството. Миналата година форумът се проведе в Арбанаси. На него развъдните организации направиха отчет за дейността си. Дискусиите по отчетите бяха много активни и ползотворни, което показа, че тази форма на провеждане на форума е удачна. Другото събитие, което провокира идеята за начина на организиране на тазгодишния форум, е Националната конференция по генетични ресурси в животновъдството. Тя е по инициатива на катедра „Животновъдни науки" към Аграрен университет – Пловдив и се провежда през две години съвместно с ИАСРЖ. Аз съм ръководител и на двете институции така, че идеята да съвместим церемонията „Зооинженер на България" с Националната конференция възникна от само себе си.
Има и друга причина. От години, за огромно съжаление, Националният съюз на зооинженерите в България съществува само на хартия и не извършва никаква дейност. Естествен център на зооинженерите в България остава само ИАСРЖ, която работи изключително тясно с двете институции, обучаващи зооинженери в нашата страна – Тракийски университет в Стара Загора, чрез Аграрния си факултет и Аграрен университет – Пловдив. Дефакто този „триумвират" се опитва да обединява зооинженерите и да бъде център на зооинженерството у нас.

Разяснете през читателите на „АгроКомпас" специализираното понятие от езика на Вашия бранш „Европейска фокусна точка", което беше едно от най- употребяваните на форума в Хисаря, като го отнесете към генетичните ресурси на българското животновъдство.

Европейската регионална фокусна точка (ЕРФТ) е част от глобалната координационна структура на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) на ООН и обединява национални и регионални фокусни точки за генетичните ресурси в животновъдството. Фокусната точка е създадена през 1998 г. а от 2001 г. формално оперира в структурата на FAO.
Основните цели на ЕРФТ са координирането на дейностите и подпомагането на програми за in situ и ex situ консервация и устойчиво използване на генетичните ресурси в животновъдството, както и съдействие при прилагането на Глобалния план за действие за генетични ресурси в животновъдството. Европейската фокусна точка подпомага дейността на националните координатори на генетични ресурси в Европа, съдейства за обмен на информация между тях и осъществява контакти с други регионални и международни правителствени и неправителствени организации. ЕРФТ съдейства при финансиране и организация на регионални проекти, изследвания и работни срещи в Европа, стимулира и координира развитието на национални и регионални бази данни в областта на генетичните ресурси. Състои се от Съвет на националните координатори, Управителен съвет и Секретариат. Съветът на националните координатори, който се събира веднъж годишно е основният орган за вземане на решения. Те се изпълняват от Управителния съвет и Секретариата, чийто членове се избират на ротационен принцип. Съветът на националните координатори създава постоянни работни групи (Working groups), които да работят по дългорочните задачи. Членовете на тези групи трябва да са експерти в съответната област. Те се номинират от националния координатор, като е разрешена по една номинация от страна в работна група. На този етап съществуват две работни групи – „Ex situ консервация (криоконсервация)" и „Документация и информация".
За решаването на специфични задачи от Съвета на националните координатори или от Управителния съвет се създават кратковременни работни групи (Task forces). До този момент са били създадени три кратковременни работни групи – „Достъп и участие в разпределението на облаги", „Риск статус и индикатори" и „Агроекологични мерки". Ежегодно ЕРФТ финансира по 3 проекта, координирани и провеждани от Национални координатори, след класиране на подадените предложения. Освен проекти се финансират и работни срещи и консултации по решения на Управителния съвет.

За какво говори отчетът на Европейска регионална фокусна точка, представен в Братислава през месец август м.г. и къде сме ние като възможни участници и изпълнители на проекти, финансирани от тази организация ?

Като направи констатация на свършеното, докладът определи приоритетните задачи, стоящи пред ЕРФТ. А те са подобряване на националната база данни (описи на генетичните ресурси в животновъдството (ГРЖ) и включването на тези данни в ЕФАБИС (Европейската система за биологичното разнообразие на селскостопанските животни). Също така определяне на възможностите за създаване на концепция за Европейска генетична банка на ГРЖ; развитие на европейската концепция по статута на риска и индикаторите на риска за ГРЖ; тяхното взаимодействие с Националните координатори, ФАО, ЕС, ЕААР и други.
След изолацията, в която беше изпаднала България, в последните години връзките с ЕРФТ отново се активизираха. На основата на проведения от нас мониторинг на генетичните ресурси и на издадения съвместно с развъдните организации алманах „Породи селскостопански животни в България" експертите на ИАСРЖ обновиха и коригираха данните за всички отглеждани у нас породи животни в европейската информационна система ЕФАБИС. Тази база данни се използва от база данни на ФАО – ДАД-ИС и е основната световна информационна система по генетични ресурси. Базата ни не беше актуализирана от години, въпреки, че трябва да се актуализира ежегодно.
Ние можем да се гордеем с нашата база данни в ЕФАБИС, защото това не е просто информационна система. Тя показва възможностите на националния координатор по генетични ресурси за мониторинг и управление на процесите в популациите, показва капацитета, способността, желанието и възможностите на държавата да управлява дейностите по съхраняване и развитие на генетичните ресурси. С промените в Закона за животновъдството през 2010 г., създадохме една наистина работеща система за управление на генетичните ресурси в страната: ИАСРЖ – Национален координатор по генетични ресурси в животновъдството – Национален съвет по генетични ресурси, включващ председателите на всички развъдни организации в страната. Тази система ни позволява ежедневно и ежечасно да сме наясно със състоянието на породите в страната и да можем бързо да предложим необходимите решения. Въпросът с изпълнението на решенията обаче от различни структури извън тази система не е решен. Считам, че с не големи промени в Закона за животновъдството и малко по-съществени в Закона за биологичното разнообразие и този проблем ще се реши.
Така или иначе, ако след форума в Загреб, стана ясно, че имаме една от най-добрите генбанки в Европа. След форума в Братислава мога убедено да заявя „Ние имаме една от най- добрите системи по организация и управление на генетичните ресурси в Европа". Тази система ще бъде напълно завършена през следващите три години с изпълнението на задачите по българо – швейцарския проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони". По него ИАСРЖ трябва да създаде и управлява единна информационна система за генетичните ресурси в страната и да изгради Национална референтна генетична лаборатория. Тази лаборатория ще ни позволи да идентифицираме породите на ДНК ниво и след това стриктно да контролираме процесите в популациите.
Така, макар и късно ние влизаме в ЕРФТ със самочувствие и страната ни има добри шансове за участие в регионални проекти. Нещо повече, ние вече участвахме с данни в проекта на ЕРФТ „Подходящи начини за поддържане на застрашените породи домашни животни", координиран от проф. Драго Компан, Национален координатор на Словения. В момента се обсъжда и участието на България в проекта „Европейски регистър на криоматериал от трансгранични породи на базата на национални бази данни за генетични банки Cryo WEB".

Форумът в Хисаря, който беше с международно участие, може ли да се причисли към инициативите на ЕРФТ и какви са конкретните ползи за страната ни от неговото провеждане ?
Не. Форумът в Хисаря беше организиран от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и катедра „Животновъдни науки" при Аграрният университет – Пловдив. За България провеждането на един такъв форум и научна конференция е от съществено значение. Това на практика е най-голямото събитие свързано с генетичните ресурси в животновъдството в страната, което събира на едно място фермери, учени, политици. Както казах при откриването на форума, целта на организирането му по този начин, е да се осъществи контакт между учените, работещи в областта на генетичните ресурси и ползвателите на техните разработки – развъдните организации и фермери, като същевременно учените се запознаят с проблемите на специалистите от практиката. Присъствието на чужди учени и специалисти ни позволи да си сравним часовниците с международния опит, научни разработки и добрите производствени практики.
Резултатите ще бъдат отчетени в бъдеще, но част от тях вече са налице. Предложението, още по време на форума, на г-н Лоурънс Алдерсън - основател и президент на една от най - авторитетните в света неправителствени организации, работеща за опазването на световните генетични ресурси в животновъдството- „Rare Breeds International" (RBI) и дългогодишен изпълнителен директор на благотворителната оргaнизация „Rare Breeds Survival Trust", през 2013 г. съвместно да организираме форум по въпросите на опазване и развитие на генетичните ресурси в коневъдството, както и по маркетинг на генетичните ресурси. Наскоро получихме покана за участие на наши учени в научна конференция в Румъния. Получих предложение от проф. д-р Андреас Жоргудис - национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството на Гърция, член на борда на директорите на RBI за задълбочаване на контактите между България и Гърция, на първо време чрез обмен на делегации тази година.

Какви най-общи изводи бихте направили от докладите, които изнесоха в Хисаря д-р Кристина Лигна – ръководител на работната група по документация и информация на генетичните ресурси в животновъдството към ЕРФТ, д-р Енрико Стураро от университете в Падуа и проф. д-р Драго Компан – национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството на Словения?
Тези три доклада са тясно специализирани по въпросите на риска и опазване на генетичните ресурси. Отчитайки, че по- голяма част от развъдните организации в страната се занимават именно с това, мисля че предложените в докладите методи и подходи ще им бъдат от полза.

Какво е бъдещето и приложението у нас на проекта за разработване на модели за оценка на риска за породите с използване на популационни и гео - референтни данни, след работната среща по него в рамките на семинара в Хисаря, ръководена лично д-р Линга?
Целта на проекта е да предостави на националните координатори по генетични ресурси в животновъдството пакет инструменти, които да ги улеснят при класифицирането на породите според степента им на застрашеност. Това се налага поради съществуването на няколко различни системи за оценка на риска, които не са хармонизирани, а това създава предпоставки за недоразумения. Моделите, които се разработват по проекта, ръководен от д-р Лигда, ще бъдат представени на ежегодното събрание на ЕРФТ. В момента в България използваме системата за оценка на риска на FAO, но тази материя търпи развитие и едно сравнение на резултатите от всички системи би било много полезно. Приложението на резултатите от проекта у нас ще се улесни от разработваната от ИАСРЖ информационна система за автохтонни породи по споменатия по – горе българо – швейцарския проект, в която ще бъдат събирани гео – реферираните данни, необходими за прилагането на моделите.

Форумът в Хисаря получи висока оценка още при провеждането му, но за българският животновъд са важни ефекта от решенията и наученото на него като практическа приложимост, която ще Ви помоля да обобщите.
Всичко което се прави от ИАСРЖ, развъдните организации, аграрните университетите и научните институти в крайна сметка е насочено към фермерите защото без тях, съществуването на тези институции е безсмислено. Ролята на подобни форуми, особено пък включващи и научни конференции е да генерират идеи, да подсказват решения, да насочват проучвания и т.н. Ето вземете докладите и дискусиите около методите за оценка на риска и класификацията на породите по степен на застрашеност. Ако човек, който не е навътре в нещата послуша, ще каже, че това са празни „отнесени от вихъра" приказки. Но знаете ли, че за всяка порода, която предлагаме за подпомагане като застрашена е необходимо да приведем доказателства, да обосновем нашите искания. Представяте ли си какво ще се получи, ако ние не познаваме тези методи, ако не следим тяхното развитие. Какво ще докажем? Нищо. Кой ще е потърпевш? Фермерът. И така е с повечето тематики. Нима не представиха точно проблемите на развъждането на Източнобалканската свиня доц. Накев и на Източнобългарският кон – г-н Касчиев. А кой по- добре от тях познава проблемите. И ги чухме и от ИАСРЖ, и от дирекция „Животновъдство" на МЗХ, и от Службите за съвети в земеделието, и от експертите от Министерството на околната среда и водите и т.н. Не мога да обобщя защо всяка разгледана тема носи своите ползи. Ами двете кръгли маси по въпросите за контрола на млечната продуктивност. Това е огромен проблем. Вече сме членове на ИКАР, но как да изпълним изискванията и стандартите при налегналото ни безпаричие. Почти цялата субсидия за развъдна дейност в млечното говедовъдство отива за контрола. Какво да правим - да минем към метода Ат? Не съм съгласен и мога да изложа мотивите си надълго и на широко, защото съм провеждал редица проучвания в тази област. Ами проучванията на болестта Скрепи при овцете – няма ли пряко практическо значение. Ами данните за отглеждането и адаптирането на български овце в Молдова и Украйна? Това е обобщението и равносметката - 33 доклада и 51 постери, от които точно половината – 42, са от чужди автори.

Ако през през месец май м. г. в гр. Загреб, Хърватия, едно от заключенията от представените национални доклади за състоянието на ex-situ консервацията на генетичните ресурси в животновъдството, публикувани на страницата на Европейската регионална фокусна точка, е че България има една от най-богатите генетични банки за животни в Европа, на кои от родните породите сме длъжници като опазване и най-вече ефективно използване в съвременното животновъдство у нас?
Това е една много дълга тема и из мисля, че сме длъжници на всички наши породи. На дадения етап ние трябва да работим за максималното им запазване, защото съм убеден, че не е далече времето, когато ще ги потърсим отново. Кое ме кара да правя този извод. При нарастващата човешка популация основната борба на нашата Планета ще бъде борбата за ресурси. И не само за нефт и газ. За съжаление, развитието на животновъдството върви не към ефективно използване на ресурсите, а точно обратно. Много хора ще кажат „Какво говори той?" Та нали ако, както пише професор Николай Тодоров, преди 50-60 години за производството на един килограм пилешко месо са били необходими 6 килограма фураж, сега са необходими по – малко от 2. Не е ли това трикратна икономия на ресурси. И във всички области е така.
Но да вземем говедовъдството, където е моята сила. За съвременните специализирани млечни породи годишна млечност 10 000–15 000 kг от крава вече не е рекорд. Каква е обаче цената? Колко време се получава тази млечност – 1–2 лактации. С тази продукция ще покрием ли разходите по отглеждането на кравата от раждането й? Али ще намалим възрастта на заплождане от 20 на 18, 15, 12 месеца. Но ще можем ли с 1 – 2 телета да осигуряваме нормално възпроизводство? Да – трансплантация на ембриони, сексирана сперма. А могат ли животните да поемат толкова храна? Могат – ще увеличим дела на концентрираните фуражи до 60, 70, 80 %. Няма ли да ги отровим? Ще им дадем стабилизатори. Но микроорганизмите в търбуха разграждат протеина и ни пречат да доставим в червата необходимите аминокиселини. Ще протектираме фуража. Едни безумен и безсмислен водовъртеж, пари, пари, пари.
Устремени към достигане на по и по – висока продуктивност ние загубихме най-ценното качество на преживните животни – способността им да използват най-разпространения органичен източник на енергия на нашата планета, който ние, хората, не можем да използваме директно – целулозата. За постигане на тази максимална продуктивност ние затворихме говедата и ги храним с фуражи, които използва и човека, като ги направихме негови конкуренти. Да не говорим, че за производството на тези фуражи използваме най-плодородните почви в страната, а безкрайните планински и полупланински пасища с безплатен фураж пустеят. Това ли е ефективно използване на ресурсите? Да не говорим за качеството на храните, произведени от несвойствени за видовете фуражи, в неестествени условия. Да не говорим за потенциално екологичните бомби, каквито са фермите с 1000, 2000, 3000 крави.
Та пак към конференцията. Един от докладите на колегите от Румъния ни представи елементи на технология за отглеждане на „бавно растящи" бройлери. Доживяхме!. Рано или късно ще се върнем към нашите породи, които са максимално приспособени към нашите условия, оползотворяват нашите ресурси, борят се ,ако щете с нашите паразити. С една дума - произвеждат максимално ефективно в нашите условия.

Какво успяха и къде се препънаха или изкушиха съществуващите развъдни организации у нас?
Къде успяха? Започнаха да работят. Къде по- добре, къде по- лошо, но работят. Почти всички, е, с изключение на една - две. Работят спокойно, без излишен административен терор. Къде се препънаха? В безпаричието. Особено говедовъдните и биволовъдните организации. От самото начало подпомагането на развъдната дейност при тях не беше определено правилно. Не успяхме да актуализираме средствата, въпреки предложенията на Националния съвет по генетични ресурси в тази насока. От там дойдоха и изкушенията - ако може да се спести някоя контрола или пробите да се окачествяват с портативен прибор в хола на апартамента. И пак от липса на средства, превърнахме се в пласьори на чужда сперма в собствените си развъдни организации. Вместо да произвеждаме бици и да продаваме собствена сперма. Това е един голям проблем.
Друг проблем при комерсиалните породи, при които няма специфично подпомагане за фермерите, извършващи развъдна дейност е, че те не спазват развъдна дисциплина, не изпълняват решенията на развъдните организации. Аз обвинявам развъдните организации, че не съумяха да убедят фермерите в ползата от развъдната дейност. Но сам прекрасно разбирам, че това не става с убеждение, нито за 2-5-10 години. Необходими са стимули. Не ги създадохме. Едно от първите ми предложения като изпълнителен директор на ИАСРЖ, беше диференциране на плащанията на глава 1:2:4 – съответно за стокови животни, за животни от контролираната част на популацията, за животните от генофонда. Не се прие – било дискриминация, било скрито подпомагане на бизнеса и не знам какво. А да влагаш огромни средства и труд в полза на обществото – защото какво е производството на качествена храна освен обществено полезен труд - и да получаваш същото, каквото и този който не прави нищо, само защото реве по – силно на площада. Това не е ли дискриминация? Ще кажете – като бивш председател на развъдна организация и в близко бъдеще член на такава – се опитвам да ги защитя. Не, но не мога да говоря, че някой има вина за нещо, когато сам не съм успял да защитя идеите си.
И все пак Вие чухте какво казах в доклада си на конференцията. На настоящия етап, основна заплаха пред комерсиалните породи е липсата на производство на мъжки животни. Особено негативно е лансирането на идеята, че за България това въобще не е необходимо. А необходими ли са тогава развъдни организации след като се знае, че генетичният прогрес в животновъдството се дължи основно на изпозването на елитни мъжки разплодници? Някои развъдни организации не могат да наложат изпълнение на случните планове. Фермерите, голяма част от които нямат специализирано образование, и не ползват специалисти, сами избират мъжки животни за осеменяване, привлечени от гланцовия блясък на фотошопирани каталози. При този избор, фирмите, доставчици на семенен материал, а от там и страните и популациите, от които е произведена спермата, постоянно и хаотично се сменят. Няма как система, в която постоянно се внася хаос да придобие стабилност.
Ясно е, че сме изостанали, че първоначален внос на животни за разплод беше необходим. Но се внесе достатъчно генетичен материал. Имаме стада с годишна млечност 7000, 8000 и дори 9000 литра. А бикопроизводителки няма. Какво пречи да се произвеждат бици и да се създават национални ресурси? Явно не искаме да има. По – лесно и по- печелившо е да се пласира чужда сперма. Но след първоначалния внос и кръстосване, (да кръстосване - нека цвета на космената покривка не ни заблуждава) е необходим последователен и упорит труд за оценяване на най- жизнеспособното в нашите условия. Ако едно тяло, разчита само на прилив на кръв отвън това не е тяло, това е полутруп, който или трябва да бъде изваден от комата или трябва да умре. Време е ясно да се каже- липсата на производство на мъжки разплодници е липса на селекция, а липсата на селекция обезсмисля съществуването на развъдните организации.
Оправдание да не се използват бици от националните ресурси е и това, че те „не са преценени". В момента в България не се използва нито един преценен бик. Развъдната стойност на животното е динамично свойство и се определя като отклонение от средното за популацията. Какво отношение има тогава преценка на биците в САЩ, Германия, Франция и т.н. към нашата черношарена популация например, още повече пък че тя е абсолютно разнородна.
По същия начин стоят нещата в млечното овцевъдство и козевъдство. Отново увлечение по различни чужди породи, отново безсистемно и безкрайно кръстосване в търсене на „най- удачния" вариант, отново неглижиране на възможностите на местните породи, като Черноглавата плевенска например.
Пред автохтонните породи най- голямата заплаха е продължаване на съществуването на 2, 3, 4 развъдни организации с различни развъдни програми за една порода. Необходимо е промяна в Закона за животновъдството - за всяка изчезваща или застрашена от изчезване породи трябва да се разработва единна национална развъдна програма, да има една пламенна книга, еднаква форма на документация, а после, ако щат сто развъдни организации да изпълняват тази програма.

На кои местни аборигенни породи с доказан потенциал за ефективно производство, не e отделено място за подпомагане по линия на 214 мярка на ПРСР (2007-2013) в частта й за подпомагане опазването на редки местни породи и кои от тях са пред фактическо изчезване с критичен минимум популация?
Подпомагането по мярка 214 не е за породи с доказан потенциал за ефективно производство. Мярката е в унисон с дейността на човечеството през последните десетилетия за запазване на генетичното разнообразие на живите същества- като най-голяма ценност на нашата Планета. Породите селскостопански животни, макар и създадени от човека, са част от това разнообразие. Мярката подпомага и защитава конкретно тези породи, за които има опасност да изчезнат. Тук обаче веднага трябва да направя едно уточнение. В съответствие с класификацията на ФАО, за застрашени от изчезване се считат породи, при които се контролират по - малко от 1000 женски и по- малко от 20 мъжки животни в разплодна възраст. Според Регламент 1974/2006 на ЕС обаче се счита, че породата е в опасност, когато „броят на женските животни за разплод от една порода, пресметнат за всички държави членки на Европейския съюз, които са на разположение за чистопородно развъждане на породата и са вписани в признати племенни книги в държавите членки съгласно зоотехническото законодателство на Общността" е по-малък от: говеда 7 500; овце и кози 10 000; еднокопитни 5 000; свине 15 000 и птици 25 000.
Тъй като нашите местни породи са уникални, а броят на контролираните животни при по- голямата част от тях е под тези граници, то се подпомагат почти всички местни породи. Грешката ни е, че сме обвързали опазването на породите с агроекологията и един куп изисквания в тази връзка. Породите трябва да се опазват сами по себе си, като се създадат най-добри условия само за тази цел и не се поставят никакви ограничения извън регламента по отношение на броя на отглежданите животни, наличието на пасище, регистрация на собственика като земеделски производител и т.н. Това трябва особено да важи за породите, които наистина са под определения от ФАО праг на застрашеност. Това са Плевенският кон, при който под селекционен контрол са само 60 животни, Дунавският кон (267), Източнобългарският кон (600), Родопското късорого говедо (698 крави), Калоферската дългокосместа (724) и Виторогата (727) кози, Местната карнобатска овца (265 овце), Старопланинският цигай (235), Старозагорската (694), Тетевенската (711), Брезнишката (836) и Бялата маришка (798) породи овце. Близко до границата са Копривщенската (1068), Западностаропланинската (1097). Искам да отбележа, че всички тези породи се субсидират по мярка 214 и популациите постепенно се стабилизират, както стана с Каракачанската овца, Медночервената шуменска, Дъбенската, Българското сиво говедо и т.н.
Грешното разбиране, че се подпомагат само автохтонни породи, лишаваше от подпомагане ценен генетичен ресурс като Карнобатската тънкорунна порода, при която се контролират 224 животни, Тракийската тънкорунна (204), Североизточнобългарската тънкорунна овца, Българското родопско говедо (983), Българската бяла млечна коза, Дунавската свиня. По решение на съвета по генетични ресурси сме предложили, тези породи да бъдат включени за подпомагане като застрашени, но не се включват. Нямам обяснение защо.

Ако промените в законодателството на България през 2010 г. създадоха оптимални условия за изпълнението на ангажиментите на държавата за съхранението на генетичното разнообразие от селскостопанските животни, къде се коренят причините за все още не случилия се подем в животновъдството у нас?

Зависи какво разбираме под подем. Определено считам, че отчетените за 2011 г. средна млечност на крава от породата Черношарено говедо, под контрола на АРЧПБ- Добрич - 6454 кг, от породата Монбелиард- 5840 кг, на Българското родопско говедо – 3991 кг, 12.50 прасета в прасило, 97% носливост при родителските стада кокошки от яйценосно направление и т.н. никак не са за подценяване. Да, все още се контролира малък брой животни, но само за три години, от 2009-а, броят на кравите под селекционен контрол е нараснал с 36.9% и е достигнал 45972. Контролираните овце и кози са нараснали с 17.5% и сега наброяват съответно 158903 и 5022. Контролират се 4669 биволици, 33908 свине – майки, 651 хил. птици, 11625 пчелни семейства. Това е пътят. И тези фермери, които са осъзнали нуждата и смисъла от селекцията ще останат на пазара. С увеличаване на броя на контролираните животни, постепенно ще нараства продуктивността. Това е валидно не само за комерсиалните породи, но и за автохтонните. Когато излязат от границата на застрашеност, в част от популацията могат да започнат да се прилагат и по – интензивни методи на селекция, които ще доведат и до нарастване на продуктивността. Но не бива да се забравя, пак ще се повторя, че не тя е най-важната, а ефективното производство, при максимално използване на местните ресурси.

Каква е практическата помощ за фермерите у нас на Националната генетична банка за селскостопанските животни, която се управлява и поддържа от ИАСРЖ?
На първо място, че стокираната сперма активно се използва от фермерите. Годишно продаваме около 90 000 дози семенна течност от националните генетични ресурси, което не е малко. С дейността, която извършваме, до голяма степен регулираме и пазара на сперма. Търговците на чужда сперма не могат да продават кой знае колко над нашите цени. Ние пък не можем да влизаме в сговори, защото като държавна структура нямаме право на печалба. Това разбира се е косвен ефект. Най – важното е, че от нас всеки фермер може да купи сперма от бици, чиито майки са показали най- добра продуктивност в конкретния регион, където той отглежда животните си. Може да потърси сперма от „по – стари" бици, когато популациите са били безспорно по- устойчиви и са се отглеждали при по – екстензивни условия. Е и продуктивността е била по- ниска. Но това също е добре. Все говориме за алтернатива, алтернатива. В момента на пазара алтернативи колкото щете. Въпросът е фермерът правилно да оцени възможностите си – на отглеждане, на хранене. Много пъти съм казвал - ако крава, която има заложби за 5000 литра мляко годишно я храните за 4000, тя ще ви даде 3500. Но ако в същите условия, поставите крава със заложби за 10 000 литра, тя ще ви даде 2000. Така е, колкото по- високопродуктивно е едно животно, толкова условията, в които може да се реализира тази висока продуктивност са по- тесни.

ИАСРЖ разполага с информация в областта на млечното ни овцевъдство и скоро потвърди готовността си за сътрудничество с консултантска фирма, работеща в неговата област в страните от Средиземноморския басейн. Какви резултати очаквате от това сътрудничество?

Нищо не може да се случва без наличието и обмен на информация. Ние можем да имаме огромни успехи, да имаме чудесни генетични ресурси, но ако за тях не знае никой, те си остават само за наша консумация. Фирмата, която поиска информация от нас, работи в редица страни в Европа, като обслужва конкретни потребители на информация. Очевидно е, че информацията за нашето млечно овцевъдство - породи, брой животни, продуктивни характеристики и т.н., ще достигнат до потребителите в тези страни и могат да предизвикат определен интерес. В поисканата информация има един много съществен момент. Бяха поставени въпроси – колко от животните се контролират от развъдни организации, какви признаци се контролират и т.н. Ние продължаваме да страдаме, че фермерите все още не разбират смисъла на развъдната дейност. По – горе изложих причините. Но ето още една- искаме ефектът и ползите от развъдната дейност днес и сега. Няма как да стане. Не може да я има ползата преди да я има дейността. Ето ви и конкретния случай. Представете си, че нямахме развъдни организации. Какво щеше да отговорим на поставените въпроси? Кой щеше да ни приеме на сериозно? Даваме някакви показатели на продуктивност- кой ги е установил, по какви методики, къде се регистрират, как се обработват? И тук идва членството ни в ИКАР, с изискването да изпълняваме международно утвърдени методи и стандарти за развъдната дейност. Ами породите? За какви породи може да се говори, ако няма развъдна книга и т.н. и т.н.
Развъдната дейност е сложен процес, който се извършва по строго определени правила, по точна последователност, която изключва поставянето на каруцата пред коня. Първо идентификация на животните, после доказване на произхода, регистрация, контрол на продуктивните качества – години. А после колекциониране и натрупване на информация; обработка; оценка на развъдната стойност- пак години, особено на мъжките производители; избор на животни за възпроизводство, извършване на подбор и т.н.. Късането на която и да е брънка от тази верига, неточното или неграмотно изпълнение на която и да е от тези и свързаните с тях дейности обрича целия труд на стотици хора на неуспех. Ние трябва да сме наясно, за съжаление, че отново, за кой ли път полагаме фундамента на развъдната дейност у нас. И трябва да го положим на здрава основа- без прибързаност, без фалш, без истерика, без хаос- бавно и последователно. И тогава ще дойдат успехите.

 

Интервю: Мариела Илиева
публикувано в бр. 2/2013 на сп. АгроКомпас