Ние в медиите

Месодайното овцевъдство у нас има почва за развитие (Агро.BG - 19.05.2010г.)

 

 

 

ovce334Млечното овцевъдство в България не осигурява достатъчно добри доходи за стопаните, защото е много ангажиращо и трудоемко. Не е добре заплатена и продукцията, която се получава. Това твърди директорът на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) в земеделското министерство Васил Николов съобщи Агенция „Фокус". Според него затова перспективата пред месодайното овцевъдство е много голяма. „Млечното овцевъдство е конкурентоспособно на пазара, но е изключително трудно и тежко. Особено доенето на животните Ние така и не въведохме за тези години машинното дуене при овцете. За съжаление млади хора почти не се наемат да отглеждат овце в България", коментира Николов.

В момента в България има една развъдна организация за месодайно овцевъдство – за френската порода „Ил дьо Франс", основно е разпространена в нашата държава. През последните години е внесена пак от Франция и породата „Мутон Шароле". Това са двете основни специализирани месодайни подори, които се отглеждат от нашата страна. Представителството им обаче не е голямо. Трябва да се търсят онези форми, с които фермерите да могат да оцеляват, смята още Васил Николов.

Законът за животновъдството залага животновъдството да се превърне в бизнес. „За да може едно семейство, което отглежда, овце да се изхранва от тях и това да бъде бизнес, според мен, то трябва да отглежда минимум 200-300 овце. Това е моето становище. Що се отнася до останалите хора, които отглеждат и по 10 и по 15 и 20 овце, то те не могат да разчитат на доходите от тях. По този повод можем да се върнем към една наша стара традиция – към кооперацията. Освен това допълнителна помощ за тези стопани ще бъде приемането на наредбата за директните продажби", каза още той.

Отглеждането на овце и говеда може да замени тютюнопроизводството счита Николов. „Искам да ви кажа, че на много места това вече се случва. Според мен за планината животновъдството е една прекрасна алтернатива, а не билки, ягоди или малини, каквито идеи имаше за замяна на тютюна като отглеждана култура. Вече има отделни села, в които хората отглеждат по 20-30, 40-50-100 говеда, които използват като пасищни животни, за което получават и субсидия. Специално за родопското късорого говедо и за сивото говедо по мярка 214 от ПРСР заплащането е 200 евро на една животинска единица. Като се включи и продукцията, която се получава от животните – се получава никак немалък доход. Но аз вече виждам какво се случва – на места тютюнопроизводството вече се заменя с животновъдство", каза Васил Николов.

„Отглеждането на овце е процес, който е много ангажиращ и трудоемък. Не е добре заплатена и продукцията, която се получава. Така че това вече е работа на правителството и на министерството на земеделието. По-нататък наистина имаме такива намерения, изразени са и от министър Мирослав Найденов, да се изгради една стратегия за развитие на животновъдството. Особено като се започне първоначално със стратегия за преживното животновъдство – става въпрос за говедата и овцете, където трудностите са по-големи, както при отглеждането на животните, така и по отношение на поддържането на фермите, както и по отношение на предлагането на продукцията. Бих искал да отбележа, че развъдните организации могат да кандидатстват за субсидия до края на юни. Така че до тогава ние ще имаме пълна картина колко животни се намират под селекционен контрол. Това са млечните, месодайните и автохтонните породи, които се отглеждат в България", посочи още той.