Ние в медиите

Пълен хаос - ни селекция, ни репродукция (Посредник - 16.03.2010г.)

nikolov.poДоц. Васил Николов от есента е от другата страна на барикадата. Преподавател по селекция и репродукция в Аграрния университет в Пловдив, дълги години председател на развъдната асоциация "Българско родопско говедо" и член на управителния съвет на асоциация "Редки местни породи", сега доц. Николов седи на горещия стол на директора на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
Преди няколко дни стана ясно, че е сформиран кризисен щаб за млечното животновъдство. Председател на щаба е министъра на земеделието и храните, а от страна на животновъдите ще участва по един представител от всяка браншова организация.
"Не се чувствам уютно от другата страна, но засега ми се струва, че имам достатъчно енергия, за да доведа нещата, които виждам, че трябва да направят, до край", категоричен е доц. Николов.
В Плевен той дойде като част от обиколка на всички райони в страната по теми, свързани със селекцията и репродукцията. Пред фермерите от Плевен, Ловеч, Велико Търново и Габрово, които дойдоха за срещата с него в Плевен, още в началото доц. Николов обяви, че и да иска няма как да коментира с тях темата за пари - извън тези за селекция и репродукция, разбира се. Домакин на проведената в петък среща беше Регионалната дирекция по селекция и репродукция в животновъдството.


- Доц. Николов, да започнем от повода за идването ви.


- Конкретен повод няма. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) от есента работи по съвсем различен начин от досегашния. Първо, открити сме за журналисти - знаете, че досега агенцията беше закрита за вас. Направихме срещи в почти всички градове, където имаме централи. Плевен някак остана "за десерт" - това е последният град, в който идвам и се радвам, че има голям интерес от фермерите.
Искам да се срещна с хората по места, защото в момента България е може би единствената страна, в която не съществува система за селекция и репродукция в животновъдство. Тази дейност беше на ИАСРЖ като постепенно трябваше да бъде предадена на развъдните асоциации, но процесът безкрайно се забави. Така нито новите асоциации са заработили, а старата изградена организация вече е разбита.
Един пример - за 10 години съществуване на асоциациите нито една от тях не е вкарала в станциите за изкуствено осеменяване нито едно мъжко разплодно животно. Е, за каква развъдна дейност да говорим? Някога сме имали 600000 крави и тогава в системата на ИАСРЖ е имало 800 бика. Сега в България има 300000 крави, а аз заварих като заех поста на директор едва 18 бика.
Ситуацията е на продължаваща и до ден днешен атака срещу агенцията от страна на развъдните асоциации, която мога да коментирам така - всеки иска да ликвидира контролния орган, за да няма контрол.
Веднага трябва да кажа, че ние започнахме да работим плътно с развъдните асоциации. Създадох два съвета - един по говедовъдство, в който участват представители на всички говедовъдни асоциации, и един по овцевъдство. Предстои това да се случи по всички въдства. Този съвет взема решение за управление на генетичните ресурси и за това какво ще се прави в сектора. В резултат на решения на тези съвети имахме среща в Разплащателна агенция с настояване да се изменят условията по съществуващата схема за подпомагане на развъдните организации.


- Какви са предложенията?


-Най-важното е, че сега голяма част от развъдните асоциации не са изпълнили ангажиментите си за 2009 година. Тоест, те или не контролират толкова животни, колкото са написали, или това, което са направили не съответства на необходимото. Което значи, че асоциациите трябва да върнат средствата, които са получили в повече. Те, обаче, няма откъде да ги върнат. Затова ние искаме тези пари да не бъдат връщани, а да бъдат прихванати от новата субсидия.


- Има ли гаранция, че ще заработят както трябва?


- Дадох гаранции, че ще направим всичко възможно това да стане. По решение на съвета по говедовъдство, например, от 1 май всички млечни проби се изследват в нашите лаборатории. По този начин всички асоциации се поставят на равни начала, всички плащат едни и същи пари, а и агенцията така може да контролира какво се случва.


- Не се ли страхувате ли от обвинения в монополизъм?


- Никой не задължава фермерите да дават проби в лабораторията на ИАСРЖ. Това е свободно решение на развъдните организации. А що се отнася до монополизъм, ще ви кажа, че в редица страни по света за нуждите на селекцията се ползва една единствена национална лаборатория. Това осигурява наистина абсолютно еднакви условия за всички.
Сега сме подготвили проект за около 600 хиляди лева за изграждане на модерна лаборатория, където и на пробите ще се поставя баркод, тоест ще се изключат възможности за измами и спекулации.
ИАСРЖ трябваше да бъде само контролен орган. Едно нещо се контролира, обаче, само ако го има. Затова сме предложили нов устройствен правилник, в който агенцията има две дирекции - едната е за контрол на развъдната дейност, а другата е за организация и управление на развъдната дейност.
Има страшни различия по региони. Това трябва да спре. Иначе ще се създаде безумно разслоение - едни елитни ферми и всичко останало - обречено на доизживяване. Така не може. Елит може да има само когато общото състояние на дадения отрасъл е високо.


- Виждате, че интересът е голям и залата е пълна с фермери. Но дали броят на биците и селекцията е основното, което ще ви питат?


- Знам от какво се интересуват. Фактът, че някой се среща с тези хора и ги изслушва е положителен. Смятам поне по една среща годишно да провеждам в областните градове. Веднага трябва да кажа, че много от промените в закона, който предстои да бъде приет, дойдоха като резултат от проведените срещи по региони. Пример - дори и аз не знаех, че има развъдни асоциации, които работят по меко казано странен начин - десетина човека в асоциацията, а всички останали не са членове, тоест нямат права. Според промените една асоциация може да извършва дейност само със своите членове. Въпреки огромните атаки, които имаше по този текст, вчера (бел. авт. - четвъртък) той мина на второ четене в парламентарната комисия и беше единодушно одобрен.
И още нещо много важно - една организация може да работи в рамките на вида. Сега за всяко животно има отделна асоциация. Няма такова нещо по света - развъдната дейност се води по породи. И имат една развъдна асоциация.
Това е работа, която предстои. Много са проблемите. Критично е състоянието на станциите. Има 6.7 милиона лева за развъдна дейност, които някой иска да «оползотвори» явно като няма да произвежда мъжки животни. Започваме да разчупваме този порочен модел и се надявам да успеем.


- Доц. Николов, кажете повече за кризисния щаб за млечното животновъдство.


- Щабът - по-скоро това е постоянна комисия - трябва да отговори на всички проблеми, възникнали екстремно в млечното овцевъдство и говедовъдство. Един проблем, който ще поставя, е въпросът с генофонда - как да намерим начин да плащаме за генофонда.


- А какво ще прави Млечният борд тогава?


- Млечният борд все още не е заработил - знаете, че е така от години, но това не е моя тема за коментар.