Ние в медиите

Доц. Васил Николов: Успешни са фермите, в които технологичните процеси се ръководят от зооинженери (Агенция "Фокус" - 26.12.2011г.)

За интереса към зооинженерството в България и за проблемите на развъдните организации у нас Агенция „Фокус" разговаря с доц. Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Фокус: Доц. Николов, има ли интерес от страна на млади хора към зооинженерството?


Васил Николов: Да, има. Продължавам да бъда доцент по Генетика и селекция в Аграрния университет в Пловдив и тази година, въпреки че е много голяма конкуренцията и по отношение на много ВУЗ-ове, много специалности, включително и частни, ние нямахме проблем с набирането на студенти. Всички бройки, които имахме, сме ги изпълнили – и редовно, и задочно обучение. В зооинженерството колегите намират работа. Зооинженерите са търсени все повече и към нас идват запитвания от специалисти, повишава се качеството.


Водя магистратура по Селекция и репродукция на животните и във връзка с обучението е любопитно. Тази година държавната поръчка е малко бройки – 6 души. Подали са заявления 9 души, като сред тях имаме 3-ма икономисти, имаме човек, завършил Международни икономически отношения, имаме човек, който е завършил дори Художествена академия. Интересът е голям и към зоотехниката, и към селекцията на животните – особено това направление – опазване, развитие на генетичните ресурси мисля, че стават все по-популярни.
На база на опита мога да кажа, че фермите, които са успешни – това са ферми, в които технологичните процеси се ръководят от зооинженери. Няма как иначе да бъде. Направихме много грешки в миналото – смесвахме дейности на зооинженери, на ветеринарни лекари, на агрономи. Като се каже „специалист по селско стопанство" се мисли, че всеки разбира от всичко, което абсолютно не е така. Зооинженерството е изключително специфична професия, която изисква много знания. Ние приемаме с биология, но после, когато студентите започнат да учат, виждат, че там има много математика, има много инженерство. Зооинженерството вече не е животновъдство, както го бяхме прекръстили, а е математика. И селекцията е математика – определяне на развъдната стойност, изчисляване на ефекта от отбора, и технологията е математика, и храненето е математика, защото трябва да се определят дажби. Зооинженерството е интересна, увлекателна специалност и се радвам, че нашите студенти, когато завършат, голяма част намират реализация и мисля, че ще бъдат все по-търсени.


Фокус: Какви са заплатите на зооинженерите?


Васил Николов: Заплатите на зооинженерите са изключително високи. Гледал съм в сайтове – например в Австралия – страна, която е с изключително високо развито овцевъдство, месодайно говедовъдство, заплатите са от рода на няколко хиляди евро. Надявам се, че живот и здраве и при нас ще бъде така. Търсят се ценни специалисти.


Фокус: Вече за трета година фермерите вземат субсидии за животновъдство. Възникват ли проблеми при кандидатстването за тези субсидии и какви са те? Например, животните да не отговарят в системата за идентификация.


Васил Николов: Не бих желал да говоря за проблемите на фермерите за субсидиите по животновъдство, тъй като там изискванията са специфични. Документите, които подават фермерите, ги подават директно в разплащателната агенция. Наистина имаше много проблеми по отношение на мярка 214 (б. р. Мярка 214 „Агро-екологични плащания" по Програма за развитие на селските райони). Това беше не само заради идентификацията, беше за породите, които се вземаха от ветеринарния регистър, който беше единственият официален регистър. Имаше много проблеми. Другите проблеми, които възникваха, бяха, че колегите от Разплащателната агенция не са специалисти (тук говорим вече за специалистите). Чисто рутинни неща, като например бракуване на животните от едно стадо и появата на бракуваните животни в друго стадо, което е абсолютно рутинно зоотехническо мероприятие. След като вие имате по-добри млади животни, бракувате тези, които не са ви нужни. Но ако това е племенна ферма и тя стои на високо ниво, естествено че тези животни ще бъдат купени от друг. Това е една рутинна практика за зооинженерството. За Разплащателната агенция това беше много сериозно нарушение. Те не можеха да разберат как така един път животните се бракуват, а след това те пак се появяват и се иска за тях субсидия.
Преди седмици имаше съвещание в Министерството на земеделието и храните, където се събрахме заедно с представители на Българската агенция по безопасност на храните, Разплащателна агенция, Дирекция „Животновъдство", Дирекция „Агро-екологични плащания". Обменихме мнения по какъв начин тези проблеми да бъдат изчистени. Едно от нещата, което беше предложено – тъй като тези регистри, които създадохме, бяха създадени чрез посещения абсолютно на всяка ферма от наши експерти. Посещения на всяка ферма, типизиране на всяко животно, определяне на породата на всяко животно. И всичко това с протоколи, които са подписани от страна на нашите служители и на развъдните организации. Подписани са тези двустранни протоколи и по този начин е направена идентификацията на животните. В момента ние предложихме, на което и развъдните организации се съгласиха – и от догодина това най-вероятно ще се случи – зоотехнческите сертификати, с които ще се кандидатства по мярка 214, които се издават от развъдните организации, да бъдат заверявани от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция на основата на националния регистър. Всички се притесниха да не би това да е следващият бюрократичен печат и още една мъка, и още една спънка и още едно изискване за фермерите. Няма да има нищо притеснително за фермерите, тъй като развъдната организация издава зоо-сертификата и преди да го даде на фермера, тя трябва да мине през съответния офис на Изпълнителната агенция и да получи заверка. А заверка ще получи, след като данните на младото животно бъдат сверени с регистъра на фермата. Правим го, защото понякога има технически грешки, а тук вече те ще бъдат открити. В зоо-сертификата вече ще се сравни майката на животното, ще се свери бащата на животното, ще се сравни породата и не може да се допусне грешка. Един от основните проблеми е, че например досега – имаме животно с една порода и по някакъв начин тази порода е сменена; или във ветеринарния паспорт породата е една, в зоотехническия паспорт породата е друга. Разминават се дати на раждане и т. н. Това нещо ще бъде избегнато по този начин. Още малко работа за развъдните организации, но, в крайна сметка, те ще бъдат уверени, че поне сме погледнали и ние нещата. Другото нещо – за самата Разплащателна агенция – колегите ще бъдат спокойни, защото – по наредбата пише така – едно животно, за да кандидатства за субсидия, в зоотехническия сертификат, трябва да бъде записана майката, трябва да бъде записан бащата. Ние през тези 2 години сме увеличили почти с още 50% броя на контролираните животни. Това означава, че ние още не сме затворили племенните книги. Ние още присъединяваме ферми към развъдната дейност. Естествено е, че тези животни нямат нито майки, нито бащи. И тогава нашите колеги от Разплащателната агенция пък, след като има щампата на държавния контролен орган, в който от 130 души, които работят, 110 са зооинженери. След като има щампата на специализираната държавна администрация, на специализирания орган, те могат да бъдат спокойни, че дори някъде да има дупка или нещо, което на тях им се струва, че не е така, те ще имат гаранцията на държавния орган и могат по-спокойно да си свършват своята работа по отношение на одобряване на плащания и т. н. Имахме консенсус по този въпрос и до началото на следващата година за кандидатстване – до края на месец май всички регистри ще бъдат обновени още веднъж и оттам нататък ще процедираме, предполагам, по този начин.


Фокус: Проблем ли е, според Вас, внасянето на чужда генетика и има ли опасност да се стигне до хаос в един момент?


Васил Николов: Много пъти сме поставяли въпроса. Добре, ако работим с (ще използвам тази дума, която не обичам) чужда генетика, тогава следва ли развъдните организации да се занимават с тази чужда генетика и следва ли въобще, след като това не са наши породи. Селекцията вече е толкова напреднала, че съчетанието на класическите методи на селекция, вече станалите класически методи за преценка на развъдната стойност по енимал и блъд модел и вече чрез картирането на генома, използването или търсенето на локуси на количествени признаци, подходът вече е към създаване на специфични разплодни животни за специфичните условия на дадената ферма. Виждате ли къде отиваме? Не даже специфични породи, които да са приспособени към едни или други условия, а специфични животни, които да речем са устойчиви към специфични заболявания, които са разпространени в дадения регион. Моят отговор е – да, ние трябва да ползваме тази така наречена чужда генетика, но категорично за тези животни от тези породи по-нататък трябва да осигурим възпроизводство в нашата страна. Няма друг начин. Много пъти го казвах. Особено в областта на говедовъдството – непрекъснатият внос на сперма, непрекъснатото използване точно на тази чужда генетика, която се създава за специфични условия и за отделни ферми – това внася постоянен хаос в популациите. Напрактика, популации не могат да бъдат изградени, не могат да бъдат консолидирани, не могат да бъдат консолидирани породите и ние не правим нищо. За последните 50 години млечността в Европа се е удвоила, за последните 2 години млечността в България се е удвоила. Но за последните 10 години ние ужким само внасяме топ и топ, и топ генетика, млечността на кравите в Европа е нараснала средно с 1000 литра, млечността на кравите в България е намаляла средно с 300 литра. Ето това е нещото, за което говорим. Естествено е, че ние работим в насока да може всичко това да бъде преодоляно.
Чувам едни такива обвинения, че щом като Изпълнителната агенция работи с развъдните организации толкова близко, те са се сдушили и т. н. Изпълнителната агенция не е жандарм. Тq има Контролна дирекция и тя извършва контрол на развъдната дейност, но основната дирекция това е Организация на развъдната дейност и опазването на генетичните ресурси в страната. Нещо може да се контролира, ако това нещо съществува. Преди години развъдните организации стояхме, буксувахме на едно място – нито се чуваше що е това развъдна организация, нито се даваше възможност те да работят. Има грешки, естествено. Развъдните организации в Европа имат повече от 100-годишна история. Нашите развъдни организации на практика работят от 2006 – 2007 г. Първите са създадени 2000 г., но реално преди 4–5 години започнаха да работят. Това е още съвсем детска възраст. Какво да искаме, как да започнат да работят веднага. Мисля, че в момента контролът е много силно наложен. Радвам се, защото ежегодно абсолютно всяка развъдна организация преминава през планов контрол. Ако на плановия контрол бъдат установени нередности, веднага се дават предписания и нередностите трябва да бъдат отстранени в рамките на 2–3 месеца. Понеже е краят на годината, аз чета отчетите на председателите на комисии по проверки и съм изпълнен с изключително задоволство, когато пише, че направените препоръки и констатациите са взети под внимание и нередностите са отстранени и т. н. Това е начинът за работа.


Фокус: Доволни ли са както развъдните организации и зооинженерите, така и животновъдите от субсидиите, които ще получат през 2012 г.?


Васил Николов: Едва ли има някой, който да е доволен от пари, които се дават. Винаги тези пари се струват малко. Поставяхме няколко пъти въпроса за повишаване на субсидията за развъдна дейност, тъй като цифрата е една. Основно тези хора са на педали, за да извършват своята работа, те трябва да са постоянно на път. Когато беше определена субсидията, бензинът беше 1.60 лв. за литър, в момента е 2.50 лв. за литър, а субсидията не е мръднала – една и съща е. Естествено, че това затруднява дейността на развъдните организации. За жалост, сме в криза. Всички трябва да разбираме, че сме в криза и да се справяме с това, което имаме, и да извършваме по най-добър начин и качествено толкова, колкото можем. А ние вече може да търсим специфични прийоми за извършване на качествена работа, макар и затруднени на дадения етап.


Фокус: Какво ще пожелаете на българите за празниците?


Васил Николов: Искам на всички да пожелая весело посрещане на Коледа и Нова година. Приятно прекарване на празниците и с вдигнати чела да се опитваме да творим европейското животновъдство и в България.


Радостина ГЕОРГИЕВА