Ние в медиите

Васил Николов: Волята на земеделското министерство е да създава условия за развитие на развъдните организации (Агенция "Фокус" - 08.10.2011г.)

За изложението на слескостопански животни и проблемите на животновъдството в страната Агенция „Фокус" разговаря с Васил Николов - изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в Министерство на земеделието и храните.

fokus-nikolovФокус: Г-н Николов, кои са тазгодишните участници в изложението на селскостопански животни в Сливен?


Васил Николов: Ние се опитваме вече две години основни изложители да бъдат развъдните организации, тъй като това са основните структури, които извършват дейността по селекция и репродукция в страната. От 36 развъдни организации тази година са заявили участие 30. На практика ще участват почти всички, които имат нормална дейност.


Фокус: Какво ще бъде новото в изложението тази година?


Васил Николов: Освен, че изложители ще бъдат развъдните организации, новото в изложението е, че сме подготвили и видео стена, на която ще бъдат представени всички развъдни организации в страната – каква е тяхната дейност, какъв е обемът на животните, с които работят, какво е развитието. Аз съм абсолютно убеден, че докато ние не си организираме дейността по селекция и репродукция в страната, животновъдство няма и не може да има. Но за жалост за някои хора „развъдна организация" е мръсна дума. Искаме да дадем възможност развъдните организации да покажат с какво се занимават. Ще бъдат изложени 100 говеда от всички развъдни организации, около 280 овце, около 20 кози, около 20 коне от всички подори. На всички участници ще им бъдат предоставени плакети за участие. От породите, които ще бъдат представени в най-голям обем, ще бъдат излъчени шампиони на породите. Комисии ще определят най-добрите и най-типичните животни от всяка порода. Шампионите от различните породи на говедата, конете, овцете и козите, ще се състезават за шампион на публиката. Пред тези шампиони ще бъдат поставени специални табла, на които всеки любител, всеки участник, който дойде там, ще може да гласува и да бъде избран един шампион на публиката.
На изложението ще бъде представена и действаща инсталация за производство на млечни продукти в по-малки мащаби, например при домашни условия.
Министърът на земелието Мирослав Найденов ще присъства на изложението, председателят на Комисията по земеделие Десислава Танева, заместник-министър Димитров. Мисля, че отново, както и миналата година, изложбата ще бъде интересна.


Фокус: Как се развива дейността на развъдните организации?


Васил Николов: Развъдните организации и ние имаме основание да се гордеем с това, което през последните години е постигнато. През 2009 г. под селекционен контрол са били 32 000 говеда. В момента те са 46 000. Овцете от 134 000 в момента са 150 000 под селекционен контрол. Биволите от 4000 са 4500, като в България има на практика 5000 биволици. Почти всички биволи са обхванати под селекционен контрол. Увеличение имаме и при козите - от 4200 на 5000. При свинете, птиците и пчелите на практика бройката се запазва, тъй като са обхванати по-голяма част от популациите. В момента се контролират 35 000 свине, 652 000 птици, 11 500 пчелни семейства. Фермите, които членуват в развъдни организации, без пчелите и птиците, са около 2000. Това е една много сериозна цифра. По отношение на говедата ние отчитаме, че имаме около 300 000 говеда, но знаем, че по-голяма част от тях са в малки ферми. С огромно удоволствие искам да кажа, че от тази година на практика членове на развъдните организация са почти всички едри ферми. Това са достиженията, които са постигнати през тези две години. Мисля, че развъдните организации могат с едно добро настроение да отидат да покажат това, което са постигнали.


Фокус: Увеличават ли се застрашените от изчезване породи?


Васил Николов: В национален всекидневник излезе една информация. Не знам каква информация е ползвана, но е намесено името на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Пише, че според данни на агенцията в страната съществуват около 107 вида овце. Просто това е някакъв абсурд, защото в България винаги е имало около 23-24 породи овце. За това кои са изчезващи или кои не са изчезващи в материала се визира например западностаропланинска овца. За всички наши автохтонни породи овце има създадени развъдни организации. Наистина има застрашени породи и по-голямата част от автохтонните породи са застрашени, защото според Европейския съюз породи, които са под 10 хиляди се считат за застрашени. Но развъдните организации полагат огромни усилия за съхраняването и увеличаването на броя. По-рано бях председател на секцията за родопското късорого говедо и когато започнахме работа преди десетина години с тази порода, започнахме с 50 крави. В момента Асоциацията за аборигенните породи говеда контролира 500 крави от тази порода. Това, че изчезват породите - да, намалението е ясно. Но то е проблем и не само при нас, а въобще намалява броят на автохтонните породи и затова има този стимул – държавата отделя значителни средства за стимулирането. От данните, които имам, единствено старозагорската овца е застрашена в критично състояние. Контролират се около 700 такива животни. Също така плевенският кон. В момента има налични няколко десетки кобили. От тази година голяма част от плевенските кобили са събрани вече в Националния резерват в Кабиюк. Така че всички тези процеси, свързани със съхраняване на генетичните ресурси, са под контрол на държавата и под контрол на развъдните организации. За пръв път с промяната на закона през 2010 г. Изпълнителната агенция се занимава със съхранение на генетичните ресурси, изпълнителният директор е национален координатор по генетични ресурси, а към него функционира Национален съвет по генетични ресурси, в който членуват председателите на всички развъдни организации в страната. Стриктно се следи движението на животните, има ли застрашени, какви мерки трябва да се предприемат. Но това, че през последните години изчезват животни - съвсем не е така.
В момента ние готвим един каталог на националните генетични ресурси. Той основно се води под нашето ръководство, но в него участват всички развъдни организации. До края на годината - за празника на зооинженера на годината, той ще бъде факт. Тогава вече наистина ще се покаже с какво разполагаме, какви са точните бройки. За мен реалните бройки на една порода са тези, които се подават от развъдните организации. Може да си имаме каквито си искаме шарени говеда или шарени овце, или каквото и да е, но ако не се контролират от развъдните организации, ако не са вписани в развъдните книги, ако не се следи произход, типичност и т.н., това са просто бягащи шарени животни и нищо повече.
В момента приключваме със създаването на национален регистър на племенните животни в страната. До половин месец ще можем да съобщим точно колко са племенните ферми в страната, с колко животни са, от кои породи са - това, което до момента никога не е правено. Такъв национален регистър ние нямахме. Създаването му е извършено от Изпълнителната агенция, разбира се в сътрудничеството с развъдните организации. Те подкрепиха тази инициатива, тя беше включена в закона и е създаден този регистър.


Фокус: Това изложение се прави в Сливен. Какво е бъдещето на Сливен в областта на репродукция в животновъдството?


Васил Николов: Сливен ще си остане център. В Сливен се намира най-голямата станция по изкуствено осеменяване на Балканския полуостров. Тази станция в момента функционира. Максимално отворихме вратите на Изпълнителната агенция на станциите по изкуствено осеменяване за развъдните организации. Ние предлагаме по различен начин тези станции да бъдат използвани от тях. Например 50% от биците да ги купим ние, 50% да са тяхна собственост, част от спермата пак в зависимост от разходите да бъде разделена, или въобще те да вкарат собствени животни и да получат отпределено количество сперма и след това да си я реализират спокойно в страната. Има вече влязла тарифа, по която може това нещо да се случи. Имаме вече проявен интерес от месодайни организации. От срещите, които имам с фермерите, голяма част от тях изкарват едно становище, че част от развъдните организации са създадени, за да могат техни ръководни дейци или ръководители да пласират сперма. На мен не ми се иска да вярвам, че е така, защото знам как работят развъдните организации. Но на дадения етап за мен продължава да бъде необяснимо защо развъдните организации не вкарват мъжки разплодни животни в станциите. Битува някакво схващане, че ние сме толкова изостанали, че няма смисъл ние да произвеждаме, ние трябва да внасяме от чужбина, ние никога няма да конкурираме нито САЩ примерно, нито Франция. Аз не познавам страна в света, от развитите страни, която да няма собствено производство на генетичен материал. В Израел например броят на кравите е много по-малък отколкото в България, но там млечността е най-висока в света – 10 хил. и отгоре средна млечност на една крава и те сами възпроизвеждат своите генетични ресурси. Във всички развъдни програми, в които кандидатстват, развъдните организации описват колко мъжки животни ще произвеждат, колко ще тестират, от колко ще получат сперма. От началото на следващата година плановата проверка, която ежегодно се назначава със заповед на министъра на земеделието, за говедовъдните организации ще включва изпълнението на развъдните програми в частта им за производство на мъжки разплодни животни. Производството на мъжки разплодни животни всъщност е венецът на развъдната работа и ако това не се прави, то тогава не мога като специалист да кажа всъщност каква селекционна дейност извършваме, каква е нейната цел, за какво я извършваме. Битува становище, че ние трябва да водим селекция само с женските животни, а да купуваме спермата отвън - не съм съгласен категорично с това нещо. В момента в световен мащаб проблемът не е с генетичния потенциал на животните. Особено в говедовъдството те имат много висок генетичен потенциал. Проблемът е с реализацията на този генетичен потенциал в конкретните условия на средата. Един бик може да бъде перфектен за САЩ, за Германия, за Франция, но за нас този бик може нищо да не струва, тъй като нашите условия са съвсем различни. Развъдните организации ежегодно представят отчет в Изпълнителната агенция за своята дейност. Според отчетите, които аз прегледах и реализирах тази година, ние имаме говедовъдни ферми и в двете организации, които се занимават с черно шарено говедо, ферми с над 7 хил. литра млечност, ферми с 8 хил. литра млечност и даже една ферма с 9 хил. литра млечност. Средната млечност, особено в Южна Европа, е около 6 хил. литра. И при положение, че ние имаме ферми с по 7, 8 и 9 хил. литра, естествено е, че в тези ферми ние спокойно можем да започнем бикопроизводство и да започнем да задоволяваме поне националния пазар със собствено произведена сперма. Тъй като ме попитахте за бъдещето на тези центрове, аз считам, че станцията в Сливен, станцията в София, както и до сега, както и по закон, ще останат национални центрове, където всяка развъдна организация, която има желание, може да вкара свои мъжки разплодни животни и да възпроизвежда популацията, която контролира.
Така че съм оптимист за бъдещето. Преди да бъда изпълнителен директор, аз все пак съм бил и председател на развъдна организация, знам как работехме до тогава и затова целят опит, по-скоро всички онези пречки, които съм имал аз като председател на развъдна организация от страна на държавата в момента се опитваме да ги отстраняваме. Волята и на министерството, и на министъра, и на заместник-министър Димитров, който е наш ресорен заместник-министър, е такава, че създаваме колкото можем, което е по силите на държавата, разбира се, възможности на развъдните организации да осъществяват своите дейности. Разбира се, има какво да се желае.


Фокус: Какво още е необходимо да се направи?


Васил Николов: Имаме една субсидирана услуга за фермерите - водене на развъдната дейност. По схемата за субсидиране на развъдните организации определени средства се заделят на развъдните организации. Но тези субсидии са изчислявани преди около 3 години, когато икономическите параметри са били съвсем различни. Когато са изчислявани субсидиите, примерно цената на бензина е била 1,60 лв., в момента тя е 2,40 – 2,50 лв. Защо обръщам внимание на това - защото основната дейност на развъдните организации е контрол, тоест те трябва да отидат до всяко стадо, особено в говедовъдството и биволовъдството. Животните се контролират ежемесечно, всяка ферма трябва да има минимум 11 контроли годишно. Това означава, че представител на развъдната организация ще трябва да отиде до тази ферма, да вземе проба вечерта, да преспи там, да вземе проба сутринта и след това да се прибере в центъра. Транспортните разходи са едно огромно перо и аз мисля, че трябва час по-скоро да се преразгледа финансирането по тази схема, особено на говедовъдните и биволовъдните организации. Защо особено на тях - защото при автохтонните породи, при овцете, тези дейности са по-малко. При автохтонните породи посещението на страната е задължително да бъде минимум два пъти в годината за пролетен и есенен преглед. Овцете - от контролираната част са задължителни 2 контроли, а от генофонда – 4 контроли. Значи е много тежка в момента ситуацията. Ние в се опитваме да облекчим, повечето развъдни организации окачествяват пробите в нашите лаборатории. Като държавна структура ние нямаме право на печалба, извършваме тази дейност по себестойност и цената на една млечна проба за анализ е около 60 ст. Но все пак, когато имаме 46 хил. крави по 11 проби годишно по 60 ст. можете да си представите какъв огромен ресурс все пак трябва да се плаща за извършване на тази дейност. Така че от организационно естество нямаме проблем, точно заради този Съвет по генетични ресурси. Но имаме проблем с финансиране и когато опрде до финансови възможности, Изпълнителната агенция не е в състояние да реагира. Развъдните организации все пак са достатъчно силни. Те могат да представят своите изисквания пред министъра, заместник-министъра, но на дадения етап поне това финансиране, което е по схемата, се изпълнява абсолютно стриктно.
Имаше много легенди от гледна точка на това, че развъдните организации не вършат никаква дейност. Тази година ние въведохме един контрол, който не е само от Изпълнителната агенция, а от страна на фермерите. Тази година субсидиите на развъдните организации се дават на два транша. Вторият транш, мисля, че в момента тече, се отпуска само, след като развъдните организации представят подписани от фермерите контролни листове, или листове за извършени дейности в стадата за изтеклия период. Развъдните организации ежемесечно извършват контрол, контрольорът отива на място, той се подписва и фермерът също се подписва срещу тази извършена контрола, с което още веднъж искаме да покажем, че тези фермери, които членуват в тези организации, членуват съвсем осъзнато и че там тази дейност наистина се извършва.
Нараства броят на контролираните животни и това го казвам удоволствие, защото такова нарастване имаше и в предходни години, но бяха обещавани пари. Ставате член на развъдната организация и получавате пари по генофонда. За съжаление обаче, фермерите, които в момента се занимават с развъдна дейност, не получават субсидия за това, че те се занимават с тази дейност. И въпреки това, броят на контролираните животни нараства. Очевидно се осъзнава ролята на развъдната дейност, ролята на развъдните организации. Развъдните организации работят само от 10 години и на мен ми е трудно да кажа, че всичко е перфектно, че всичко е наред. Във Франция, и в Швейцария и на други места развъдната дейност от неправителствени развъдни организации има повече от 100 години история. И в първите години, когато да речем във Франция е симулирана тази дейност, наистина е имало много силна подкрепа от държавата и мотивиране на фермерите за участие в това нещо. И аз все пак се надявам, че в следващите години ние ще успеем. Не субсидия за този който участва, но все пак трябва да се помисли за едно диференциране на плащанията, защото участието във развъдната дейност от страна на фермера наистина е един ангажимент. Той трябва да приеме контролиращите, да бъде на тяхно разположение, има рискове. Фермерите трябва да бъдат стимулирани за участие в този селекционен процес.
Весела ГИЗДЕВА