Ние в медиите

Доц. Васил Николов: В малките ферми трябва да се възроди използването на конете за работа (Агенция "Фокус" - 12.03.2011г.)

Изпълнителният директор на агенцията по селекция и репродукция в животновъдството към Министерството на земеделието и храните доц. Васил Николов в интервю за Агенция „Фокус".

ia-fokusФокус: Доц. Николов, колко коне има в България по последни данни?


Доц. Васил Николов: През 2009 г. според системата на FAOSTAT (FAO Statistics division) общият брой на конете в България е бил 175 000. Като конете са един от малкото видове, които не намаляват през годините на прехода у нас. Пак според същата статистика, през 1986 г. сме имали около 120 000 коне, през 1990 г. – също толкова, през 2000 г. броят им нараства на 141 000 коне.


Фокус: Колко е броят на контролираните коне от агенцията по селекция?


Доц. Васил Николов: Ние разполагаме с информацията, която са подали развъдните организации – за броя на животните, с които са кандидатствали за получаване на субсидия. През 2010 г. са регистрирани 4063 коне, които са били под селекционен контрол. Това, съпоставено с общия брой на конете у нас, е една нищожна цифра. За миналата година Каракачанските коне са били 814 броя, от породата Източнобългарски кон, който е под контрола на сравнително нова развъдна асоциация, са регистрирани 450 коня. При още една съвсем нова развъдна организация на Българския спортен кон има регистрирани 200 коня. През миналата година най-голямата развъдна организация, която доскоро беше единствената – Националната развъдна асоциация по коневъдство, не кандидатства за субсидия и днес й изтича лицензът. Досега тя не е подновявала искането си за лиценз и най-вероятно ще премине към друга развъдна организация. Под нейния контрол конете са повече – 180 от българската порода Дунавски кон, 70 животни от породата Плевенски кон, 537 чистокръвен Английски кон, 308 чистокръвен арабски кон и 111 броя Арабска шагия. Освен това има около 1427 коня от други породи – спортни, тежковозни, понита и т.н. Тази развъдна организация имаше разрешение да извършва дейност с всички породи в България.


Фокус: Защо регистрирани коне са толкова малко?


Доц. Васил Николов: Аз се учудвам, че са регистрирани толкова малко коне, тъй като по мярка 214 „Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони се дава субсидия за коне по 200 евро за една животинска единица. Това се отнася за всички наши коне – Каракачанския кон, Дунавския кон, Плевенския кон и Източнобългарския кон. Това са нашите основни породи. За съжаление от цифрите, които посочих, в най-тежко състояние е Плевенският кон – контролирани са само 70 животни. Говорили сме с председателя на развъдната асоциация за Източнобългарския кон да подготви специални мерки и ние като агенцията ще ги подкрепим, за да възстановим на тази българска порода.


Фокус: Какви чужди породи коне има у нас и расте ли техният брой?


Доц. Васил Николов: В България отдавна се внася породата Хафлингер. Изпълнителната агенция има два жребеца от нея, които предоставяме под наем на тези, които желаят. Конете от породата Хафлингер се отличават с нисък ръст, красива глава, къса шия със силно развита мускулатура.
Иначе у нас са внасяни и много други най-различни породи. Има смесени животни от Хановерската порода коне, Холщайнер и много други. Това са животни, които се внасят от любители и не представляват интерес от селекционна гледана точка, защото у нас в чисто състояние трудно могат да се развъждат. Националната асоциация по коневъдство имаше разрешение, получено през 2000 г., да извършва дейност с всички породи, но в момента ние имаме ново изискване на закона. Законът не забранява една организация да работи с всички породи от даден вид, да речем с всички породи коне, но за всяка порода, с която ще се работи, се изисква да има отделна развъдна програма.
А за да може една порода да се развъжда и да има развъдна програма, тя трябва да има определен минимум от животни. Така че тези породи, които споменах, на дадения етап нямат численост, че да се води с тях някаква целенасочена развъдна дейност. Каракачанският кон, като местна автохтонна порода, трябва да бъде запазен. За него има две регистрирани организации, които контролират горе-долу по равен брой коне. За Източнобългарския кон също имаме отделна развъдна организация, както вече посочих. Другите са Дунавски, Плевенски, Английски и Арабски. За останалите, може би, ще бъдат създадени развъдни организации, когато има достатъчен бой коне. Тези развъдни организации ще изпълняват развъдните програми на основните породи. Дори да имаме тук организация, тя трябва да изпълнява указанията, методологията на развъждане на оригиналната организация.


Фокус: По ваши наблюдения днес за какво се използват конете предимно в България?


Доц.Васил Николов: Конете може да се използват по принцип в различни направления. Според статистиката конете в Европа са силно намалели. Ако през 1990 г. те са били 10 млн. животни, през 2009 г. са около 6 млн. Иначе в света няма тенденция за намаляване на броя на тези животни – 1990 г. са били 60 млн. животни, а през 2009 година – 59 млн. Ако обаче се отиде малко по-назад, ще се види, че тази цифра е намаляла, тъй като конете не се използват основно за работа в стопанствата и се отглеждат основно от любители. Използват се за спорт. У нас най-популярен спорт е прескачането на препятствия, използват се за надбягвания, основно за гладки бягания. През последните години има една тенденцията за използването на конете за развлечение, тоест основно за планински туризъм. На различни места вече се предлага тази услуга – в планинските и морските курорти.
В България съществува един много странен парадокс – има много малки ферми, в които като тяга се използва трактор, вместо кон. Виждал съм в Родопите как един гюм с мляко се превозва с трактор от фермата до млечния пункт, който е примерно на 500 м. Като се има предвид каква е сега цената горивата за една такава ферма това надали би било икономически изгодно. Затова на мен ми се струва, че в малките ферми би трябвало да се възроди използването на конете за работа. На много места това го има. Затова е увеличен интересът към тежковозните коне, към породата Хафлингер, дребен, тежковозен кон, и може да се използват за работа. Може би, до известна степен, ще се възроди това нещо. В нашата страна животните се използват и в тази насока.


Фокус: Има ли асоциация, която е заявила, че ще произвежда коне за месо?


Доц. Васил Николов: Една от асоциациите поиска разрешение за развъждане на тежковозни коне, като е посочила предназначение – за работа и за производство на месо. Това е ново направление у нас. По-рано никога не са използвани коне за месо. Но в момента има търсене. Месото не се реализира у нас и тези животни основно са предназначени износ. Износът е за Италия и други страни, където месото се използва като суровина. Не мога да кажа за цената, не съм срещал на пазара. Има продукти от биволи и от щрауси, но продукти от коне не съм срещал. Това е едно ново направление, което е в ограничен мащаб, разбира се.


Фокус: Има ли специална политика на Европейския съюз (ЕС) по отношение на коневъдството? Единствената субсидия, която вие споменахте за конете, е по 214 мярка и тази за селекцията за организациите Това ли са единствените направления?


Доц. Васил Николов: Това никак не е малко, защото малко са породите, които получават подпомагане. Тук влизат всички български породи.
В говедовъдството агроекологичните плащания са само за Родопското късорого и Българското сиво говедо. Такива наши породи като Българско родопско говедо или Българско кафяво говедо не получават средства по мярка 214. Затова тази субсидия е достатъчно стимулираща. Развъдните организации също получават средства. Субсидията за развъдните организации в коневъдството е най-висока в сравнение с останалите развъдни организации.
Галина ДИМОВА
Изпълнителният директор на агенцията по селекция и репродукция в животновъдството към Министерството на земеделието и храните доц. Васил Николов в интервю за Агенция „Фокус".

Фокус: Доц. Николов, колко коне има в България по последни данни?


Доц. Васил Николов: През 2009 г. според системата на FAOSTAT (FAO Statistics division) общият брой на конете в България е бил 175 000. Като конете са един от малкото видове, които не намаляват през годините на прехода у нас. Пак според същата статистика, през 1986 г. сме имали около 120 000 коне, през 1990 г. – също толкова, през 2000 г. броят им нараства на 141 000 коне.


Фокус: Колко е броят на контролираните коне от агенцията по селекция?


Доц. Васил Николов: Ние разполагаме с информацията, която са подали развъдните организации – за броя на животните, с които са кандидатствали за получаване на субсидия. През 2010 г. са регистрирани 4063 коне, които са били под селекционен контрол. Това, съпоставено с общия брой на конете у нас, е една нищожна цифра. За миналата година Каракачанските коне са били 814 броя, от породата Източнобългарски кон, който е под контрола на сравнително нова развъдна асоциация, са регистрирани 450 коня. При още една съвсем нова развъдна организация на Българския спортен кон има регистрирани 200 коня. През миналата година най-голямата развъдна организация, която доскоро беше единствената – Националната развъдна асоциация по коневъдство, не кандидатства за субсидия и днес й изтича лицензът. Досега тя не е подновявала искането си за лиценз и най-вероятно ще премине към друга развъдна организация. Под нейния контрол конете са повече – 180 от българската порода Дунавски кон, 70 животни от породата Плевенски кон, 537 чистокръвен Английски кон, 308 чистокръвен арабски кон и 111 броя Арабска шагия. Освен това има около 1427 коня от други породи – спортни, тежковозни, понита и т.н. Тази развъдна организация имаше разрешение да извършва дейност с всички породи в България.


Фокус: Защо регистрирани коне са толкова малко?


Доц. Васил Николов: Аз се учудвам, че са регистрирани толкова малко коне, тъй като по мярка 214 „Агроекологични плащания" по Програмата за развитие на селските райони се дава субсидия за коне по 200 евро за една животинска единица. Това се отнася за всички наши коне – Каракачанския кон, Дунавския кон, Плевенския кон и Източнобългарския кон. Това са нашите основни породи. За съжаление от цифрите, които посочих, в най-тежко състояние е Плевенският кон – контролирани са само 70 животни. Говорили сме с председателя на развъдната асоциация за Източнобългарския кон да подготви специални мерки и ние като агенцията ще ги подкрепим, за да възстановим на тази българска порода.


Фокус: Какви чужди породи коне има у нас и расте ли техният брой?


Доц. Васил Николов: В България отдавна се внася породата Хафлингер. Изпълнителната агенция има два жребеца от нея, които предоставяме под наем на тези, които желаят. Конете от породата Хафлингер се отличават с нисък ръст, красива глава, къса шия със силно развита мускулатура.
Иначе у нас са внасяни и много други най-различни породи. Има смесени животни от Хановерската порода коне, Холщайнер и много други. Това са животни, които се внасят от любители и не представляват интерес от селекционна гледана точка, защото у нас в чисто състояние трудно могат да се развъждат. Националната асоциация по коневъдство имаше разрешение, получено през 2000 г., да извършва дейност с всички породи, но в момента ние имаме ново изискване на закона. Законът не забранява една организация да работи с всички породи от даден вид, да речем с всички породи коне, но за всяка порода, с която ще се работи, се изисква да има отделна развъдна програма.
А за да може една порода да се развъжда и да има развъдна програма, тя трябва да има определен минимум от животни. Така че тези породи, които споменах, на дадения етап нямат численост, че да се води с тях някаква целенасочена развъдна дейност. Каракачанският кон, като местна автохтонна порода, трябва да бъде запазен. За него има две регистрирани организации, които контролират горе-долу по равен брой коне. За Източнобългарския кон също имаме отделна развъдна организация, както вече посочих. Другите са Дунавски, Плевенски, Английски и Арабски. За останалите, може би, ще бъдат създадени развъдни организации, когато има достатъчен бой коне. Тези развъдни организации ще изпълняват развъдните програми на основните породи. Дори да имаме тук организация, тя трябва да изпълнява указанията, методологията на развъждане на оригиналната организация.


Фокус: По ваши наблюдения днес за какво се използват конете предимно в България?


Доц.Васил Николов: Конете може да се използват по принцип в различни направления. Според статистиката конете в Европа са силно намалели. Ако през 1990 г. те са били 10 млн. животни, през 2009 г. са около 6 млн. Иначе в света няма тенденция за намаляване на броя на тези животни – 1990 г. са били 60 млн. животни, а през 2009 година – 59 млн. Ако обаче се отиде малко по-назад, ще се види, че тази цифра е намаляла, тъй като конете не се използват основно за работа в стопанствата и се отглеждат основно от любители. Използват се за спорт. У нас най-популярен спорт е прескачането на препятствия, използват се за надбягвания, основно за гладки бягания. През последните години има една тенденцията за използването на конете за развлечение, тоест основно за планински туризъм. На различни места вече се предлага тази услуга – в планинските и морските курорти.
В България съществува един много странен парадокс – има много малки ферми, в които като тяга се използва трактор, вместо кон. Виждал съм в Родопите как един гюм с мляко се превозва с трактор от фермата до млечния пункт, който е примерно на 500 м. Като се има предвид каква е сега цената горивата за една такава ферма това надали би било икономически изгодно. Затова на мен ми се струва, че в малките ферми би трябвало да се възроди използването на конете за работа. На много места това го има. Затова е увеличен интересът към тежковозните коне, към породата Хафлингер, дребен, тежковозен кон, и може да се използват за работа. Може би, до известна степен, ще се възроди това нещо. В нашата страна животните се използват и в тази насока.


Фокус: Има ли асоциация, която е заявила, че ще произвежда коне за месо?


Доц. Васил Николов: Една от асоциациите поиска разрешение за развъждане на тежковозни коне, като е посочила предназначение – за работа и за производство на месо. Това е ново направление у нас. По-рано никога не са използвани коне за месо. Но в момента има търсене. Месото не се реализира у нас и тези животни основно са предназначени износ. Износът е за Италия и други страни, където месото се използва като суровина. Не мога да кажа за цената, не съм срещал на пазара. Има продукти от биволи и от щрауси, но продукти от коне не съм срещал. Това е едно ново направление, което е в ограничен мащаб, разбира се.


Фокус: Има ли специална политика на Европейския съюз (ЕС) по отношение на коневъдството? Единствената субсидия, която вие споменахте за конете, е по 214 мярка и тази за селекцията за организациите Това ли са единствените направления?


Доц. Васил Николов: Това никак не е малко, защото малко са породите, които получават подпомагане. Тук влизат всички български породи.
В говедовъдството агроекологичните плащания са само за Родопското късорого и Българското сиво говедо. Такива наши породи като Българско родопско говедо или Българско кафяво говедо не получават средства по мярка 214. Затова тази субсидия е достатъчно стимулираща. Развъдните организации също получават средства. Субсидията за развъдните организации в коневъдството е най-висока в сравнение с останалите развъдни организации.
Галина ДИМОВА