Медиите за нас

Националният форум на зооинженерите - отбелязан в сп. АгроКомпас

Генетичните ресурси на животновъдството - фокусна точка и целенасочен труд


Състоянието, перспективите и българския им потенциал показа Международната конференция в Хисаря


Мариела Илиева


При повече от две десетилетия с дълбоки белези от невиждания погром върху племенните стада на българското животновъдство след прехода от планово към пазарно стопанство, за мнозина вероятно е нереалистично, че България има една от най-богатите генетични банки за животни в Европа. Ако се хвалим сами пред себе си, сигурно ще е самозалъгване. Но когато това е едно от заключенията от представените национални доклади за състоянието на ex – situ консервацията (консервация на генетичен материал в естествената му среда и в случаи с културни растителни видове в земеделската среда, в която те са развили своите отличителни белези), публикувани на страницата на Европейската регионална фокусна точка (ERFP), сме длъжни да им повярваме и да продължим съхранението и ефективното използване в животновъдната практика и производство на тези генетични ресурси на българските породи селскостопански животни .
Докладът за България беше представен на работната среща на групата по ex-situ консервация към Европейската регионална фокусна точка, която се проведе през месец май 2012 г. в гр. Загреб, Хърватия. В същото време някои български фермери, повлияни от лъскавата комерсиална реклама на чужди породи животни, трошат пари и нерви, за да си докарат от хиляди километри такива с високопродуктивни качества, без да се замислят, че те са проявени и адаптирани към чужди географски ширини и природни условия при по-висок стандарт на живот и за самите животни там. Слава Богу, че у нас все още има и такива земеделски производители, които с помощта на селекционната дейност в развъдните организации по породи, европейските субсидии по Агроекология и най-вече надделяваща родова принадлежност, а вероятно и патриотизъм, опазват макар и малкото останали екземпляри ценни породи български селскостопански животни.
Не може да се отрече, че и с промените в законодателството на България през 2010 г. бяха създадени оптимални условия за изпълнението на ангажиментите на държавата за съхранението на генетичното им разнообразие. От 2010 г., със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) - проф. д-р Васил Николов, Националната генетична банка за селскостопанските животни (НГБЖ), се управлява и поддържа от самата Агенция. Тя от своя страна е реорганизирана като от нея е отделен Националния генетичен резерв в животновъдството (НГРЖ). В резерва пък се заделят от 500 до 1000 дози от всеки разплодник, използван в Държавните станции по изкуствено осеменяване. В момента в Националния генетичен резерв се съхранява следния генетичен материал: 347 913 дози от 405 бика от 33 породи и 7300 дози от 23 коча от 10 автохтонни породи. Оказа се, че управлението и поддържането на Националната генбанка и Националния генетичен резерв от държавна институция е изключително надежден начин за ex-situ опазване на генетичните ни ресурси . Затова и за повишаване на биосигурността беше осъществено разделяне на дозите от всеки разплодник на 2 части, като половината се съхранява в СИО София, а другата – в СИО Сливен.
Своеобразно международно признание за всичко това беше организираната в средата на декември 2012 г. в град Хисаря Втора научна конференция с международно участие на тема „Състояние и перспективи за развитие на генетичните ресурси в животновъдството". Българските зооинженери съчетаха традиционната за всяка година у нас церемония по връчване наградите „Зооинженер на България" с богати впечатления от международния опит в тази област. Те дължат полезния за професионалната им ориентация форум в Хисаря на съвместната инициатива на Катедра „Животновъдни науки" на Аграрния университет – Пловдив и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
Не е случайно, че седмица след приключване на форума ИАСРЖ получи благодарствено писмо от д-р Кристина Лигда – ръководител на работната група по документация и информация на генетичните ресурси в животновъдството към Европейската регионална фокусна точка (ERFP).
Самата д-р Лигда участва в Националния форум на зооинженерите в България, който се проведе в Хисаря , като ръководител на работна среща по проект „Разработване на модели за оценка на риска за породите с използване на популационни и гео – референтни данни". Представителите на ERFP се включиха във форума и истински шанс за българската зооинженерна общност бяха изнесените в рамките на научната конференция доклади от д-р Кристина Лигда, д-р Енрико Стураро от университета в Падуа и проф. д-р Драго Компан – национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството на Словения. Според изпълнителният директор на ИАСРЖ проф. д-р Васил Николов посещението на групата на ERFP е не само чест, но и оценка за работата и амбициите ни за опазването и ефективното използване на българските генетични ресурси в животновъдството у нас.
И ако д-р Линга изказа благодарността на цялата чуждестранна група за възможността да представят разработките си пред зооинженери, учени от аграрните ни университети и най-вече членове на развъдни организации на породите селскостопански животни у нас, за българските представители това беше предизвикателство да осмислят и осъществят на практика това, което отдавна се прави в Италия, Гърция, Словения, Англия и дори в една Молдова, където пренесената от бесарабските българи наша порода овце става най-масовата, разпространена и печеливша. А у нас тя вече е почти изчезнала! Случаят с нея е като сигнална лампа за българските животновъди. И ако чужденците ценят и ни предупреждават да опазваме генетичните ресурси на българското животновъдство, а някои наши стопани предпочитат и търсят вносните високопродуктивни, но при чужди условия породи, дано да не се наложи да внасяме генетичен материал за български Цигай от Молдова. Или пък да си припомняме с носталгия за адаптираното и продуктивно в наши условия Българското родопско говедо само от снимките и разработките на неговите селекционери, докато експертите ни в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) още умуват дали да го включат в европейската агроекологична мярка за подпомагане опазването и съхранението на изчезващите български породи селскостопански животни.
Дирекция „Животновъдство" към МЗХ за състоянието, подпомагането и перспективи за развитие на сектора у нас,
който представи зооинж. Силвия Василева, съдържаше успокоителния извод, че „животновъдството у нас отразява закономерностите и процесите в отрасъла на европейско ниво и осигурява продоволствената сигурност на населението, поддържане на заетостта и постигане на балансирано териториално развитие". Анализът на макроикономическите показатели показа трайна тенденция на увеличаване на стойността на продукцията от животновъдството спрямо общата за отрасъл "Земеделие". От него беше видно, че стойност на продукцията от животновъдство през 2011 г. бележи ръст от 6% спрямо 2010 г., до 1 145,1 млн. евро, и представлява 27% от общата за отрасъл „Селско стопанство". Най-голямо е годишното увеличение на брутната продукция от мляко – с 13,8%, овце и кози – с 11,7% и птици – с 9,4%. Намалява обаче стойността на продукцията от свине и яйца, съответно с 13,7 и 8,2%, обяви зооинж. Василева. По думите й, ангажирани с осъществяване на развъдната дейност у нас, според естеството на работата и задълженията им, са развъдните ферми и стопанства, 39-те развъдни организации, ИАСРЖ и дирекция "Животновъдство" като структури на МЗХ.
Посочен беше броят на животните под селекционен контрол при почти всички видове и направления. Контролираните млечни крави са 46 824 (+31,5%/2010 г.) или дял от 15,3% от общия брой млечни крави. Увеличена е средната млечност при широко застъпените породи Черношарено говедо - до 6 454 кг или +15,5% спрямо 2010 г. и Кафяво говедо - до 4 855 кг или +32,8% спрямо 2010 г. Леко намаление на средната млечност има при породите Монбелиард и Симентал (съответно с 0,8 и 3,3%/2010 г.), поради влизане в стадата на юници, родени в страната. За първи път е регистрирана развъдна асоциация за месодайни говеда с 354 контролирани крави. Изкуствено заплодени са около 30% от общия брой крави. Увеличението на контролираните биволици е с 4,1%/2010 г., а на тяхната средна млечност с 0,1%.
Според данните на МЗХ има увеличение и на контролираните овце – майки с 16,6%/2010 г. (до 14% от общия брой млечни овце – майки) и на тяхната средна млечност с до 5% за различните породи. Над два пъти повече млечни кози – майки са под селекционен контрол спрямо 2010 г., а нарастването на средната им млечност е с 1,9%. Представен беше ръст и на контролираните свине, включително при автохтонните породи (Източно-балканска свиня). Анализът сочи спад от 23,6% от 2010 г., на контролираните птици, поради намалението на общия брой на птиците.
Подпомагането на сектора е насочено към гарантиране нивото на развъдната дейност с възможностите на европейското законодателство. За целта за периода 2009-2012 г. МЗХ, чрез Държавен фонд „Земеделие" е предоставило 10 062 000 лв. за подпомагане на развъдните организации под формата на държавни помощи за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните. За участието им в различни изложения по животновъдство в периода 2011 – 2012 г. средствата са 606 973 лв. Експертите от МЗХ отчитат, че подпомагането оказва положителен ефект върху развъдната дейност и нивото на генетичен прогрес. При отделните породи, групирани в зависимост от спецификата и характера на отглеждане, разпространение и използване нивото на развъдната дейност и на генетичния прогрес са различни. При комерсиалните породи генетичният прогрес е свързан с по-широко използване на изкуственото осеменяване, с постигането на по-добри продуктивни показатели и увеличаване на животните под селекционен контрол. При автохтонните породи целта на развъдната дейност, оттам и ефектът от генетичния прогрес на този етап са свързани с увеличаване на броя контролирани животни и воденето на поддържаща селекция. Като подпомагане на сектора бяха маркирани и Директни плащания по СЕПП, Национални доплащания към директните плащания , помощите de minimis, помощта за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства. Отбелязани бяха и инвестиционни схеми. Такива са инвестициите във връзка с осъществяване на директни доставки на суровини и храни от животински произход, инвестиционната програма "Селско стопанство ", кредитите за отглеждане на селскостопански животни, програма "Пчеларство", Програмата за развитие на селските райони и държавна помощ, насочена към свиневъдството и птицевъдството.
Още през първият ден за участие във форума на зооинженерите бяха регистрирани над 150 специалисти, учени, председатели и представители на развъдните организации, фермери, експерти от МЗХ, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на Службата за съвети в земеделието. Към деловата му част се присъединяваха и гостите от чужбина - г-жа Лидия Озолина- представител на Министерството на земеделието на Латвия; делегация от Румъния водена от д-р Кристинел Сонеа – зам. директор на Държавната агенция по селекция и репродукция в животновъдството на Румъния и национален координатор по генетични ресурси; доц. д-р Николай Богдан – зам. декан на факултета по зооинженерство към Одеския държавен аграрен университет (Украйна); доц. дсн. Петр Люцканов – завеждащ секция „Овцевъдство" в Научно - практическия институт по биотехнологии в зоотехниката и ветеринарната медицина на Молдова; проф. д-р Драго Компан от университета в Любляна, национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството на Словения, проф. д-р Андреас Жоргудис - национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството на Гърция, член на борда на директорите на RBI и др. Последните двама бяха част от делегация на Европейската регионална фокусна точка (ERFP), която направи специално изнесено заседание в Хисаря, за да участвува във форума. А подобен, с международен обхват, досега не се е провеждал у нас. Самата делегация се ръководеше от д-р Кристина Лигда (Гърция)– ръководител на работната група по документация и информация за генетичните ресурси в животновъдството към ERFP. Към нея се присъединиха и г-н Лоурънс Алдерсън (Великобритания) - основател и президент на една от най - авторитетните в света неправителствени организации, работеща за опазването на световните генетични ресурси в животновъдството - „Rare Breeds International" (RBI) и дългогодишен изпълнителен директор на благотворителната оргaнизация „Rare Breeds Survival Trust"; Елеонор Шарволин – експерт по генетични ресурси в животновъдството при Фондация за изследване на биоразнообразието (Франция); Мая Понтага - член на борда на директорите на RBI (Латвия); д-р Енрико Стураро от Университета в Падуа (Италия); Филомена Афонсо – национален координатор на генетичните ресурси в животновъдството на Португалия.
В първата сесия на Научната конференция, ръководена от проф. дсн. Алекси Стойков и проф. дсн. Димо Пенков от катедра „Животновъдни науки" на Аграрен университет – Пловдив, бяха изнесени 13 доклада. Представителят на МОСВ, главен експерт Пенка Стоичкова, запозна присъстващите с изискванията на „Протокол от Нагоя" за достъпа до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване към Конвенцията по биологично разнообразие. В пряка връзка с него авторски колектив от ИАСРЖ, представляван от главния директор на Главна дирекция управление на генетичните ресурси и репродуктивния процес - зооинж. Бонка Чолакова, предложи „Насоки на изменение на Закона за биологично разнообразие във връзка с опазване на генетичните ресурси в животновъдството". Отчитайки, че в Закона материята „селскостопански животни" въобще не се третира, беше предложено да се включи нова глава за генетичните ресурси в животновъдството и да се променят текстове от общите положения. В тях е застъпено предложението за управление на националните генетични ресурси на Р България да се създаде Национален комитет за управление на генетичните ресурси и биоразнообразието (НКГРБ), който се ръководи от Национален координатор, определен от МОСВ. Членове на НКГРБ са националните координатори, представители на националните компетентни органи, като за генетичните ресурси в животновъдството национален компетентен орган е ИАСРЖ. Тези предложения са коментирани и преди това в работна група към МОСВ, в която член е и ИАСРЖ.
Характеристиките, мониторинга, съхраняването и тенденциии на развитие на генетичните ресурси в животновъдството бяха тема на голяма част от докладите . Засегнати бяха и технологии на хранене и отглеждане, здравеопазване и добри производствени практики за устойчиво производство и благоденствие на животните, както и преработката, производството и маркетинга на храни от животински произход. Изнесените презентации бяха по животновъдни отрасли като водещ доклад в направлението представяше съответен главен експерт от ИАСРЖ. Следваха го учени и експерти от съответната област.
Главен експерт в ИАСРЖ зооинж. Здравелина Василева изнесе аналитичен доклад за „Развитие и състояние на развъдно- подобрителния процес в свиневъдството". Тя отбеляза, че в периода след 1989 г. в свиневъдството e настъпила трайна рецесия, довела до седемкратно намаление на поголовието от свинете. През първите години на прехода, организацията на развъдно - подобрителния процес се е влошила, като е нарушена пирамидалната структура на селекция и възпроизводство на стадата. По думите на зооинж. Василева, през последните три години се наблюдава тенденция за увеличаване на броя на свинете под селекционен контрол от културните породи, като основните породи, отглеждани в България са Ландрас и Голяма бяла. Отглежданите свине са с добри продуктивни показатели: годишно от свиня – майка се получават по 2,15-2,23 прасила, с 11,63 – 12,50 прасета в прасило и 10,91- 11,53 отбити прасета. Прасетата достигат 90 кг жива маса на 157,8 – 170,3 дни, дебелината на сланината е 15,6- 39,4 мм, а постното месо в трупа- 49,0 – 62,2%. Експертът от ИАСРЖ счита, че за успешно развитие на свиневъдството е необходимо увеличаване на животните под селекционен контрол, поддържане на оптимален брой животни в нуклеуси и репродукторни стада, разширяване на използването на изкуствено осеменяване. Зооинж. Василева изрази особена загриженост за Източнобалканската свиня, Дунавската бяла свиня и нуклеоса от Полската голяма бяла порода, отглеждана у нас.
Тревожен сигнал за Източнобалканската свиня беше докладът на доц. Живко Накев от Земеделския институт в Шумен, експерт в развъдната организация за развъждане и съхраняване на Източнобалканската свиня. Той очерта застрашителното намаляване на размера на породата и популацията под селекционен контрол. Причини за това са недостатъците в нормативната база, трудностите в реализацията на продукцията, конфликтите с ловните дружини и горските стопанства и т.н. В тази посока бяха изводите и на Запрянова, Павленко и проф.Стойков, които обявиха, че за периода 2005-2011 г. броят на източнобалканските свине е намалят от 55000 на 9684.
Най – драматични промени в сравнение с другите клонове на животновъдството претърпява овцевъдството у нас
Този извод се наложи още с първия анализ за динамика на организацията, управлението и състоянието на развъдната дейност в него, изнесен пред форума от главен експерт зооинж. Стоян Стоянов от ИАСРЖ. От 8130305 през 1990 г., броят на овцете у нас е намалял до 1367987 през 2010 г. и едва през последната година се наблюдава леко увеличение. От 2009 г. развъдната дейност в овцевъдството е преминала изцяло към неправителствения сектор, като в момента работят 15 развъдни организации в овцевъдството, които контролират 154486 овце и 2 организации в козевъдството, под чиито контрол са 8694 кози.
Д-р Евгения Ачкаканова, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на Ил дьо Франс в България изнесе подробен доклад за състоянието и перспективите за развитие на месодайната порода у нас.
Дали тревожното днес състояние на изключително успешното и печелившо в близкото минало за страната ни овцевъдство или наличието на армия доказали се с научната и практическата си дейност участници в него беше причина за многото участници, доклади и констатации на форума на зооинженерите в Хисаря, не зная. Крещящо беше обаче желанието на всеки от тези учени, зооинженери и членове на развъдни организации да се намери най – после светлина в тунела за доказалото се с потенциала си откъм породи, практика и пазари българско овцевъдство. В тази мисия засега на ход са обаче само разни идеи и добри намерения и само очакване за практически осъществими проекти и стимули за родните овцевъди.
Базирайки се върху собствени изследвания при 1464 овце, доц. д-р Георги Димов от Агробиоинститутът в София и председател на развъдната организация „Асоциация за развъждане на Българската млечна порода овце" счита, че майките - кочопроизводителки могат да бъдат избирани на основата на прогнозна дойна млечност по 2 контроли, които обаче, трябва да се контролират във ферми с месечно измерване на млечността.
На млечната продуктивност беше посветен и докладът на зооинж. Георги Калайджиев, асистент в Земеделския институт в гр. Стара Загора. При проучване на качествения състав на млякото на четири породи от Южна България – Местна старозагорска, Вакла маришка, Бяла маришка и Среднородопска, ръководеният от него колектив е установил, че с най – висока масленост на млякото е Местната старозагорска овца (8,87%), с най- високо съдържание на протеин в млякото е Ваклата маришка (6,56%), а с най – високо съдържание на сух безмаслен остатък е Среднородапската овца (12.33%).
Доц. д-р Дойчо Димов от Аграрен университет – Пловдив направи характеристика на млечната продуктивност на овце от породата Бяла Маришка, заплодени през първата година след раждане, а проф. дсн. Десимир Неделчев и доц. д-р Андрея Колев – председател на Развъдна Асоциация на Аборигенни Породи Овце от Западна България представиха проучвания върху Западностаропланинската порода овце.
На вълнодайното овцевъдство беше посветен доклад, представен от гл. ас. д-р Геновева Стайкова от Земеделски институт – Шумен. Проучвайки ефекта на различни източници на вариране на живото тегло и плодовитостта на овце от Кавказката мериносова порода, авторите са установили, че видът на подбора оказва достоверно влияние върху живо тегло на агнетата при отбиване. За повишаване на живата маса успешно може да се използва масов отбор на 18 месечна възраст, тъй като признакът жива маса на тази възраст е с висок херитабилитет (h2 = 0.817).
Колектив от Института по биология и имунология на размножаването „Акад. К. Братанов" - проф. дсн. Качева, доц. Кистанова, д-р Стефанов, д-р Методиев, съвместно с проф. д-р Емилия Райчева от Института по животновъдство в Костинброд запозна участниците във форума със сезонната динамиката на многофункционалните параметри на сперматозоиди при кочове от порода Синтетична популация българска млечна и индивидуалните различия в сезонните колебания.
Особен интерес и дискусии предизвика доклада на съвместен колектив от Институт „Акад. К. Братанов", Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински Институт – София и Институт по екобиотехнологии ООД – София, представен от д-р Александър Куков и д-р Иво Сираков. В хода на дискусията
д-р Сираков обяви, че при изследваните овце от автохтонните породи от Западна България болестта Скрейпи не е открита. Това извика въпроси трябва ли тогава да се вземат проби от всички заклани овце, трябва ли фермерите да се натоварват с плащания, трябва ли да се води селекция за устойчивост към болестта. Отговорът на експертите от ИАСРЖ беше категоричен и кратък – да трябва.
Подетата от ръководството на ИАСРЖ и научната общност в аграрните университети у нас, съвременна политика по опазване и фаворизиране генетичните ресурси на българските селскостопанските животни търси своите съмишленици в развъдните организации и членуващите в тях фермери. Без тях мисията по съхранението и ефективното използване на генетичните ресурси на българските породи ще е ефимерна. А без ясна стратегия и точна снимка, като пред животоспасяваща операция за сектора животновъдство на отговорните за него български институции, ще останем само с националната си гордост от богатата му генетична банка.

 

Изготвил: Мариела Илиева
публикувано в бр. 2/2013 на сп. АгроКомпас