FAO

ГЛОБАЛЕН ПЛАН НА FAO

  През септември 2007г. международната общност прие първия Глобален план за действие в областта на генетичния потенциал на животните, включващ 23 стратегически приоритета в борбата срещу загубата на генетичното разнообразие на животните и устойчивото използване на генетичните ресурси. Той е приет от делегации на 109 страни в хода на Международна техническа конференция по въпроса на генетичните ресурси , състоял се от 3 до 7 септември 2007г. в Интерлакен, Швейцария. В подготовката му са участвали 169 страни.

Наличието на разнообразна ресурсна база има решаващо значение за преживяването и благосъстоянието на хората и има своя дял за изкореняване на глада. Генетичният потенциал на животните играe ключова роля в приспособяването към променящите се социално-икономически и екологични условия, включително и климатичните изменения. Те се явяват важни ресурси за фермерските стопанства. Глобалното сътрудничество за широко използване на биологичното разнообразие на домашните животни може да допринесе за подобряване здравето и изхранването на хората и да разшири възможностите за извличане на доходи.

Глобален план за действие в областта на генетичните ресурси

I.Обосновка на Глобалния план
1.Наличието на разнообразни генетични ресурси при животните, особено в развиващите се страни, се явява ключово условие за икономическо развитие. За около 70% от бедните селски жители на планетата домашното животно и птица са един от най-важните източници на средства за съществуване.
2.Обезпечаване съхранението на разнообразието на генетичните ресурси за настоящите и бъдещи поколения и спиране на безконтролните загуби на тези ключови ресурси.
3.Удовлетворяване на потребностите на фермерите и животновъдите на индивидуална и колективна основа, в рамките на закона, с цел организация и недискриминативен достъп до генетичен материал, информация, технологии, финансови ресурси, резултати от научни изследвания, системи за почистване, природни ресурси, за да могат да продължат рационалното използване и усъвършенстване на генетичните ресурси и да постигат икономическо развитие.
4.Необходима е общонационална програма за образование, изследвания, професионална подготовка по въпросите на описание, каталогизация, мониторинг, съхранение и устойчиво използване на генетичните ресурси.
5.Задължителна е индентификацията и отчетността на продуктивността на животните за по-нататъшното им усъвършенстване.
II.Стратегически приоритетни дейности
1.Описание, каталогизация и мониторинг на тенденциите и свързаните с тях рискове. Получаването на представа за многообразието, разпределението, основните особености, сравнителните характеристики и сегашното състояние на генетичните ресурси във всяка страна има съществено значение за тяхното ефективно и устойчиво използване, усъвършенстване и съхранение. При съставяне на световен каталог съществен проблем е, че много популации не съответстват на понятието чистопородни и нямат свойствени чистопородни и стабилни характеристики. Те се явяват продукт от многобройни кръстосвания на животни с различен произход. Мероприятия:
a)Формиране на национални системи за ранно оповестяване и реагиране на рисковете, свързани с генетичните ресурси – въоръжени конфликти, епидемии, засушавания и др.;
b)Разработка на международни технически стандарти и механизми за описание, каталогизация и мониторинг на тенденциите и свързаните с тях рискове. Да има споразумение с единни минимални критерии и показатели на генетичното разнообразие на животните, включително и средства за оценка на статуса на породата в аспекта на заплахи за съществуването и и методи за анализ на факторите, влияещи върху рационалното използване на генетичните ресурси.
2.Устойчиво използване и развитие.
В настоящите разработки на селекционно-производствените методи за интензивна селекция основно внимание се отделя на краткосрочните производствени потребности и не е направен анализ на дългосрочните неблагоприятни последствия. Трябва да се обърне внимание на устойчивото използване и усъвършенстване на местните породи, които изискват незначителен или среден по обем външен ресурс за поддръжка.
Мероприятия:
a)Разработка и укрепване на общодържавна политика в областта на устойчивото използване на генетичните ресурси. Повечето страни нямат национални програми за поддържане работата по устойчиво използване на генетичните ресурси. Директивите по този проблем трябва да предвиждат баланс между решаване на продоволствената обезпеченост и икономическото развитие и дългосрочната стабилност и адаптация;
b)Разработка на общодържавни стратегии и програми за усъвършенстване на видовете и породите. При формулиране на задачите на селекционната работа е необходимо да се отчита въздействието на селекцията върху генетичното разнообразие.Да се провежда анализ и в необходимите случаи да се преразглеждат и променят селекционните програми, за да се поддържа необходимата изменчивост в популациите. Голям дял за запазване на тази изменчивост имат резервите от замразен семенен материал, яйцеклетки и ембриони в Ген банките на всички страни.
c)Изработка на агроекосистемни подходи за рационално използване на генетичните ресурси. Рационалното използване на генетичните ресурси трябва да се осъществява в тясна връзка с разумната експлоатация на селскостопанските култури, пасбища, гори и др. биологични ресурси, както и почвените и водни такива. Този подход следва да бъде включен в общодържавни програми и политически документи за развитие на селското стопанство и опазване на околната среда.
d)Поддържане на коренните и местни производствени системи и свързаните с тях натрупани познания, имащи важно значение за поддържане и устойчиво използване на генетичните ресурси. Трябва да се признае историческия принос на коренните и местни общности за осигуряване на генетичното разнообразие на животните чрез своето социално, икономическо и културно развитие и натрупаните от тях през вековете систематични познания на методите на управление на тези ресурси, на поддържането им и по-нататъшното им развитие. За да се запазят местните, коренни ценности и съдържание на животновъдните практики, може да се подпомогне с ветеринарни и информационни услуги, отпускане на неголеми кредити на жени в селските райони, осигуряване на достъп до природни ресурси и пазари, допълнителна преработка на тяхната специфична продукция, интеграция на традиционните знания с научните подходи.
III. Съхранение на генетичните ресурси.
На границата на изчезване се намират 20% от всички известни породи. При отсъствие на стратегически планове, съчетаващи съхранение in situ /на място / и ex situ /извън естественото местообитание/, загубата на генофонда ще продължи и нейните темпове ще растат. Причини за това са: ориентацията към няколко високопродуктивни породи, отсъствие на адекватна политика, социално-икономически изменения, стихийни бедствия, трансформиране на традиционните системи в такива, ориентирани към външно ресурсно обезпечаване, често с използване на чуждогенетични ресурси, стесняващи местните породи. В отделни страни загубата на генетични ресурси може да доведе до намаляване на възможностите за развитие на стопанска дейност в селските райони. Това води до негативни социално-културни последствия, негативно въздействие и върху околната среда. Често такива местни породи притежават уникални генетични характеристики, позволяващи им да оцелеят при разнообразни неблагоприятни условия на стопанска дейност.
Мероприятия:
1.Изработка на общодържавна политика в областта на съхранение на генетичните ресурси. Всяка страна носи отговорност за съхранение на своите генетични ресурси. Необходимо е определяне и регулярно съгласуване на приоритетите и задачите в областта на съхранението. Създаване и усъвършенстване на информационна система за методите на селекция в животновъдството и съхранението на генетичния материал в Ген банки, което допринася за генетичното разнообразие на животните. Формиране на организационно-административни структури и политически подход за съхранение на породи, намиращи се на границата на изчезване, а също и мерки за предотвратяване преминаването на породи в рисковите групи. Разработка и оперативно внедряване на стимули за производители и потребители с цел съхранение на генетичните ресурси.
2.Създаване и укрепване на програми за съхранение in situ. Оптимална основа мярка по съхранение in situ е агроекосистемния подход. В идеалния вариант трябва да се работи в рамките на икономически изгодното и социално полезното устойчиво използване на генетичните ресурси. Нужно е поощрение на разработки и реализации на национални и регионални програми по съхранение in situ на породи и популации, подложени на риск, стимулиране на селекционни, общински и неправителствени организации, занимаващи се със съхранение на генетични ресурси при условие, че такава поддръжка не противоречи на действащите международни спогодби. Приемане на политически подходи и средства за съхранение in situ за сметка на обществени фондове и допълнително финансиране.
3.Създаване и развитие на програми по съхранение ex situ. Това е допълнителна гаранция в случаи на загуба на генетични ресурси в даден регион. Тези мерки допълват мерките in situ, а в някои случаи трябва да се ползват взаимосвързано. Мерките се състоят в създаване и поддържане на национални и регионални центрове по съхранение ex situ , най-вече в криогенни хранилища. Необходимо е да има изработени правила за ползване на този материал, мерки за осигуряване на защитата на този материал в Ген банки и хранилища от зарази и други опасности от унищожение. Регулярно да се откриват и попълват пропуските в създадените резерви от генетичен материал. Своевременно да бъдат възстановявани запасите от генетичен материал.
4.Разработка и реализация на дългосрочни регионални и глобални стратегии за съхранение на генетичните ресурси. Отчитайки вероятността от екологични и социално-икономически изменения, стихийни бедствия и извънредни ситуации, взаимозависимостта на страните в областта на генетичните ресурси – местни, регионални и трансгранични породи – в средно и дългосрочна перспектива ще нараства. Мероприятия: Оказване помощ на страните в разработката и реализацията на планове за съхранение на породите и популациите, особено трансграничните, чрез мерки in situ и ex situ. Създаване на комплексни системи за поддържане и защита на породи и популации, подложени на риск в резултат на извънредни ситуации, стихийни бедствия и възстановяването им след отшумяване на тези обстоятелства. Формиране на регионално и международно ниво на Ген банки за генетичен материал, съгласуване на начините за съхранение и улесняване на обмена от тях.
5.Изработка на подходи и технически стандарти в областта на съхранението. Работата по съхранение in situ и ex situ се намира в стадий на разработка на съответните методи. Мероприятия: провеждане на изследвания с широкото участие на заинтересованите страни за усъвършенстване на методите и технологиите за съхранение in situ и ex situ. Документиране на знанията, технологиите и водещите практики. Насърчаване на използването на подходящи генетични показатели в допълнение към фенотипните характеристики, като основа за вземане на решения за съхранението на генетичните ресурси. Изучаване въздействието на зоохигиенните изисквания върху генетичните ресурси.
IV. Политика, организация и създаване на потенциал.
Политическите решения и закони се нуждаят от дообработка с цел отчитане на протичащите в този сектор изменения и търсене на решения в такива нови и сложни области като строгите изисквания към потребителското качество и безвредността на продуктите и спазване на нормите на хранене, избухването на болести, осигуряване на хуманно отношение към животните, усложняване на биотехнологиите и смекчаване на екологичните последствия от животновъдството. Нормативната база трябва да регулира и обмена на генетични ресурси между страните. Нужно е да се отчита и правото на интелектуална собственост, правата на коренните и местни общности и натрупаните от тях знания. Сериозен проблем за разработка и реализация на политика, стратегии, програми и проекти за опазване на генетичните ресурси, особено за развиващите се страни, е липсата на подготвени специалисти с опит.
Националните координатори по генетични ресурси, назначавани в рамките на Глобалната стратегия по управление на генетичните ресурси, се явяват ключов организационен елемент, на основата на който трябва да се създава и поддържа структура за рационално използване на генетичните ресурси. В повечето страни има такива координатори. Те трябва да се ползват с поддръжката на активно работещи неправителствени организации – Развъдни организации, които подготвят и реализират програми и планове за съхранение на генетичните ресурси.
Необходима е широка основа на работа по разясняване важността на съхранението на генетичните ресурси, за да се привлекат допълнителни средства за решаването на този проблем. В развъдната работа често се прибягва към внедряване на чуждестранни породи, вместо съхранение и усъвършенстване на местните. Потребителите трябва да придобият вярна представа по въпроса и да осъзнаят необходимостта от поддържане усилията на компетентните органи в посока към съхранение и използване на местни породи, а не само на една чужда.
Разяснителната работа на международно ниво трябва да бъде един от ключовите фактори за осигуряване на широка поддръжка и сътрудничество на страните за реализация на Глобалния план за действие в областта на генетичните ресурси.
1.Създаване или укрепване на национални организационни институти, включително националните координатори, за планиране и реализиране на мерките по съхранение на генетичните ресурси и развитие на животновъдството. В тези планове трябва да бъдат отразени потреблението, здравеопазване, рационално използване на новите биотехнологии, териториалното и ландшафтно планиране на животновъдството в условията на разширение на градовете.
Мероприятия:
a)Провеждане на анализ на националния организационен потенциал по разработка на комплексни планове за развитие на животновъдството;
b)Формиране или укрепване на действащите национални координационни центрове по генетичните ресурси на животните;
c)Разработка и реализация на средства за регулиране, чрез които националните органи по планиране ще могат да ръководят бъдещото развитие на животновъдството в съответствие с националните приоритети, в това число по отношение на преразпределение на генетичните ресурси и въздействието на животновъдството върху околната среда;
d)Осигуряване на координация и взаимодействие между държавните органи, занимаващи се с различни аспекти на планиране, както в самите министерства, така и на междуведомствено ниво от една страна и другите заинтересовани страни – развъдни организации, граждански организации, браншови обединения и съвещателни комисии.
2.Създаване и укрепване на национални научно-изследователски и образователни центрове. Това е ключов фактор за планиране и реализация на най-важните мероприятия по описание, каталогизация и мониторинг на рисковете и тенденциите, устойчивото използване и развитие, а също и съхранение на генетичните ресурси. Мероприятия:
a)Определяне на кратко, средно и дългосрочни задачи на учебно-изследователските учреждения и създаване на кадрови резерв от специалисти на национално и международно ниво;
b)Създаване и укрепване съвместно с други страни на съответните научно-изследователски, учебни и научно-информационни институти, включващи национални и регионални структури, с цел описание, каталогизация и мониторинг на рисковете и тенденциите, устойчивото използване и развитие, съхранение на генетичните ресурси;
c)Определяне на национално ниво на общообразователните потребности на работниците в животновъдните стопанства като се уважават техните традиционни познания и исконни практики на стопанисване.
3.Укрепване на националния кадрови потенциал в областта на описание, отчета и мониторинга на тенденциите и свързаните с тях рискове, устойчивото използване, усъвършенстване и съхранение на генетичните ресурси Много от страните не притежават необходимия човешки ресурс за реализиране на всички, заложени в тази програма дейности, по опазване на генетичните ресурси.
Мероприятия:
a)Създаване и укрепване на програми за професионална подготовка и предаване на технологии и информационни системи по описание, каталогизация и мониторинг на рисковете и тенденциите, устойчивото използване и развитие, а също и съхранение на генетичните ресурси, особено в развиващите се и страните с преходна икономика;
b)По-нататъшно развитие на Системата за Информация за Разнообразието на Домашните Животни ( DAD-IS ) като глобално комуникационно средство и механизъм за обмен на информация по съхранение на генетичните ресурси;
c)Създаване или укрепване на национални бази данни за осъществяване на информационен обмен между страните с цел съкращение на общия обем отчетна документация.
4.Международно сътрудничество по създаване на потенциал в развиващите се страни и тези с преходна икономика за: описание, отчет и мониторинг на тенденциите и рисковете; устойчиво използване, развитие и съхранение на генетичните ресурси. Такова сътрудничество е от особена важност по отношение на породи, застрашени от изчезване и трансгранични породи, при които е възможно стеснение на генетичната база.
Мероприятия:
a)Развитие или укрепване на техническото сътрудничество, създаване на условия за предаване на технологии и обмен на опит, разширяване на възможностите за организация на взаимно обучение и професионална подготовка като се вземат под внимание специфичните интереси на развиващите се страни и тези с преходна икономика;
b)Развитие или укрепване на международното сътрудничество по описание, използване, усъвършенстване и съхранение на трансграничните породи.
5.Създаване на Регионални Координационни Центрове и укрепване на международните мрежи. Въпросите по рационалното използване на трансграничните породи и популации в конкретните социално-икономически, културни и природни особености на регионите изискват координация на действията и сътрудничество на местно ниво. Капиталовложения в съвместни мероприятия (например създаване на Ген банки) често се оказват по-ефективни и с по-малко разходи от многократно повторение на дублиращи се национални мероприятия. Мероприятия:
a)Създаване или поддържане, при водеща роля на държавите, на регионални координационни центрове по генетичните ресурси;
b)Координация на регионалните мероприятия по опазване на генетичните ресурси с дейността на регионалните организации;
c)Подпомагане и укрепване работата на глобалния координационен център на ФАО по генетичните ресурси за развитие на международни мрежи за взаимодействие и сътрудничество.
6.Провеждане на работа в страните по разясняване на функциите на генетичните ресурси и тяхната ценност.
В сектора животновъдство и в отраслите, оказващи влияние на животновъдството, в т.ч. и ведомствата, отговарящи за опазване на околната среда, е необходимо без отлагане да се проведе разяснителна работа по важността на ролята на генетичните ресурси и тяхната ценност. Нужно е да се наблегне върху конкретните характеристики, продуктите и услугите, получени благодарение на местните породи и факторите, влияещи върху тяхното съхранение и използване.Тази работа трябва да е целенасочена, ефективна, с използване на средствата за масова информация, публични и други мероприятия. Целевата аудитория трябва да включва представители на законодателните органи, всички основни субекти в областта на животновъдството и съседните му отрасли, а също така и широката общественост.
7.Провеждане на работа по разяснение на функциите на генетичните ресурси и тяхната ценност на регионално и международно ниво.
Такава работа следва да се проведе в рамките на учреждения и форуми, занимаващи се с опазване на околната среда, общите въпроси на селското стопанство и неговото развитие. Също и сред такива заинтересовани по въпроса среди, като дарителски организации и организации на гражданското общество. Да се работи за осигуряване на широка поддръжка на ниво държавни органи и организации, както и сред широката общественост.
8.Съгласуване и развитие на общонационалните директивни подходи и законодателна база по генетичните ресурси.
Съществуват множество нормативно-правни документи, оказващи пряко или косвено въздействие върху използването, съхранението и усъвършенстването на генетичните ресурси в различни области – икономическо развитие, екология, ветеринарна медицина, безопасност на храните, защита правата на потребителите и интелектуалната собственост, съхранение на генетичните ресурси и също така изгодата от използването им и тяхното справедливо разпределение. Без да се изменят заложените в тях цели, е необходимо по-често да се съгласуват техните основни положенията и да се преориентират към основната задача – постигане на продоволствена обезпеченост при запазване на многообразието на генетичните ресурси, изискващи особени мерки за съхранението им. Преработка изисква и въпроса за осигуряване на средства и достъп до тях за обезщетения при експлоатация на такива ресурси.
Мероприятия:
a)Провеждане на периодични прегледи на действащата законодателна база за откриване на всички възможни последствия, които може да има върху използването, развитието и съхранението на генетичните ресурси, особено що се касае до приноса и потребностите на животновъдните съобщества. Да се вземат мерки за внасяне на изменения или корекции на ниво реализация в тези документи, за да се спазва баланса между задачите и целите на съответните нормативно-правни положения и интересите на различните субекти по дейността.
b)Съгласуване на общонационалното законодателство и политически решения по генетичните ресурси със съответните международни спогодби.
c)Да се осигури отразяване на резултатите от съответната научно-изследователска дейност в разработваната национална политика и нормативи по отношение на генетичните ресурси.
9.Съгласуване и развитие на международните директивни положения и нормативно-правни документи, представляващи интерес от гледна точка на генетичните ресурси. Основните законови и нормативни принципи, засягащи на практика усъвършенстването на генетичните ресурси, често имат общ характер и засягат области като икономическо развитие, търговски стандарти, опазване на околната среда, безопасност на храните, достъп до обезщетенията и тяхното разпределение, интелектуалната собственост, здравето на животните и изискванията към продуктите от животински произход. Важно е международно-правните актове, приети с участието на страните и влияещи на техните възможности за обмен на генетични ресурси, използването и съхранението им, както и търговията с продукти от животински произход, да не съдържат взаимоизключващи се положения. Мероприятия:
a)Провеждане на преглед на действащите международни спогодби, касаещи използването, усъвършенстването и съхранението на генетичните ресурси, с цел отразяване в международните програмно-стратегически и нормативно-правни документи особената важност на генетичните ресурси за производство на храни и продукти за потребление и поддръжка на селското стопанство; специфичните особености на тези ресурси и необходимостта от отразяването им в приетите решения; важността на научния подход; съблюдаване на баланса между задачи и цели на различните спогодби, интересите на регионите, държавите и участващите страни в процеса и най-вече животновъдните стопанства.
b)Извършване на преглед на международните спогодби, имащи отношение към достъпа до генетичните ресурси на животните и разпределението на благата от тяхното използване, изучаване на последствията и въздействието на тези спогодби върху интересите на участващите страни, на първо място – върху животновъдните стопанства.
10.Координация на Комисията по разработка на директивни подходи в областта на генетичните ресурси с работата, водеща се в рамките на други международни форуми.
Комисията на ФАО по Генетични Ресурси в Сферата на Продоволствието и Селското Стопанство е постоянно действащ междуправителствен форум, на който страните обсъждат директивните подходи, както и отрасловите и междуотраслови въпроси, отнасящи се до съхранение и устойчиво използване на генетичните ресурси за производство на продоволствия и развитие на селското стопанство. Редовно обсъждане на въпросите и мерките, пряко или косвено засягащи рационалното използване на генетичните ресурси, функциите и интересите на различните участници в животновъдната дейност, се провеждат и в рамките на други международни организации и форуми: Конвенция по биологично разнообразие; Световна организация за защита правото на интелектуална собственост; Световна търговска организация; Световна организация за защита здравето на животните; Кодекс на хранителните продукти. Бъдещата работа трябва да се води на основа на по-координирани и съгласувани усилия. Трябва да се развива сътрудничеството и разширява участието и дела на международните организации и форуми в подпомагане на работата на Комисията по генетични ресурси на животните в областта на продоволствието и селското стопанство.
11.Укрепване работата по мобилизация на ресурсите, в т.ч. и финансовите, за съхранение, устойчиво развитие и усъвършенстване на генетичните ресурси. Глобалните усилия по мобилизация на националните и международни резерви в интерес на съхранение, устойчиво развитие и усъвършенстване на генетичните ресурси далеч не винаги отговаря на съществуващите потребности. Успешната реализация на Глобалния План за Действие в Областта на Генетичните Ресурси на Животните ще зависи от привлечените финансови средства и от изработката на съгласувана нормативна база, касаеща обмена на информация, достъпа до технологии и създаване на съответния потенциал.
Мероприятия:
a)Оказване на съдействие на всички участници в дейността посредством обмен на опит, активно провеждане на учебно-изследователска работа, предоставяне на възможности за професионална подготовка и предаване на технологии и финансови средства на национално, регионално и международно ниво.
b)Разработка на бъдещия процес на реализация на Глобалния План за Действие в Областта на Генетичните Ресурси на Животните.
c)Задълбочаване на сътрудничеството и координацията на мероприятията по съхранение, устойчиво развитие и усъвършенстване на генетичните ресурси на национално, регионално и международно ниво, включително използване на резервните системи ex situ като гаранция в случаи на извънредни ситуации или стихийни бедствия.