Биволофермата в с. Сливата – пример за ентусиазъм и съвременно мислене

bivoloferma-1В годините, когато се отчита, че броят на едрия рогат добитък е достигнал най-ниските си стойности откакто се води статистика до сега и най-значително е намален броя на биволите- 41 пъти спрямо общия им брой през 1939 г., с доверие към този сектор на животновъдството поглежда едно акционерно дружество.
На общо събрание на акционерите на „Ломавтотранспорт" АД, дружеството си поставя за цел развитие на биволовъдството като странична дейност, чрез създаване на дъщерно дружество „ Агротранс" ЕООД гр. Лом, през 2002 год. За осъществяването на тази цел дружеството прави ремонт на изоставени селскостопански постройки и материална база в с. Сливата, общ. Лом, обл. Монтана, където са налице и подходящи условия за отглеждане на биволи - наличие на блата и паша.
Създаването на биволофермата започва със закупуването на 36 бременни малакини от едно от малко оцелелите племенни стада в с. Горна Росица, общ. Севлиево на два етапа: 20 бр. през месец октомври 2001 г. и 16 - през месец февруари 2002 г. Всички закупени животни са с известен произход до трети родословен пояс. За заплождане на животните дружеството закупува и един бик от същата ферма.
Още със закупуването на животните, управителят на фермата г-жа Бонка Аврамова осъществява връзка с проф. Цонка Пеева. На нейната компетентна помощ изцяло се доверяват при изработване на производствена програма за развитие на фермата, за избора на животните, за насоката на развъдно-подобрителната работа.

Веднага след сформирането на стадото, дружеството сключва договор за извършване на развъдна дейност с ИАСРЖ, а от 2009 г. с „Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството" /БНАРБ/. Дружеството е един от учредителите на БНАРБ.

Започват дни на очакване на първите малачета, на раздояване на малакините, които често проявяват характера си, грижите по новородените и най-важното къде ще се пласира млякото, от което дружеството да печели.
С идването на първите малачета започват и денонощните телефонни консултации с проф. Пеева по въпроси „защо някое малаче не иска да засуче", „може ли да се запази коластрата за следващото поене" или „може ли да се замрази", „защо малакинята не си дава млякото" и ред други, които смущават собствениците. Техният опит в областта на биволовъдството и този на работниците се заключава единствено със спомена за чудесното на вкус биволско мляко и масло и на това, че бивола е „по-особено" животно. Необходими са доста месеци на управителката на фермата и на специалистите по биволовъдство, докато нещата си „дойдат на място". Когато при доста охранените бременни малакини започват маточно-вагинални изсипвания, фатални за животните, работниците разбират, че наистина трябва да се спазват нормите по хранене и от дажбата на бременните животни поне месец преди омалачване да се изключат сочните фуражи /силаж или зелени фуражи/ и да се намали концентрирания до 1 кг, така както е казала професорката.
През този десет годишен период има много куриозни случаи свързани със спецификата по отглеждане на биволите, с характера им, с тяхното поведение, понякога смешни, понякога опасни. Сега, когато се връщат назад в годините, всички от колектива на дружеството казват, че биволът не бил чак толкова страшен и че е като кучето – веднъж спечелиш ли му доверието, това е за цял живот и по-важното, че много по-лесно се гледа в сравнение с говедото, само дето......няма цена за млякото.
В резултат на разширеното възпроизводство през годините /12- 15% годишен ръст/, към настоящия момент във фермата се отглеждат 107 женски животни, от които 80 дойни биволици. За разширено възпроизводство, ежегодно се оставят между 25 и 30% малакини от броя на дойните биволици. След селекционния брак (8-10%) на малакините преди заплождане / 18-22 месеца/, след първа лактация (15%) и брака по необходимост (2-3%), действително се осигурява разширено възпроизводство на стадото, което е двойно увеличено.
Средната млечност на стадото по години варира от 1680 до 1890 кг. в зависимост от фуражната осигуреност, а плодовитостта винаги е била от 82 до 87%. За този период са селекционирани 4 бикопроизводителки с млечност над 3200 кг., на две от които синовете бяха насочени към СИО. Биците Кларк и Пирин, от които се съхранява дълбоко замразена семенна течност в СИО - Сливен са от това стадо.
За повишаване рентабилността от отглеждането на биволите, вниманието на ръководството на Дружеството е насочено към максималното съкращаване на загубите от непродуктивните или ниско продуктивните животни и най-вече към факторите, предизвикали загубите, което кара ръководството да вземе вярното решение и да повери целия мениджмънт на фермата на Бонка Аврамова, специалист с многогодишен опит в аграрния сектор, с висше агрономическо и икономическо образование и най-важното - предизвикателството да работи с биволи.
Най-големите усилия на ръководството се насочват към пласмента на произведеното мляко, чийто цена е почти на тази на кравето. По-жалкото е това, че никой от млекопреработвателите не иска да преработва биволско мляко. Започват производството на сирене, като използват добре оборудвания стол на административната сграда, но санкциите, които вървят една след друга, многото бюрократични препятствия за получаване на разрешително и редица други причини, ги карат да преустановят това производство, към което наистина има интерес от ресторантьори и от хранителни магазини. Сега, млякото, чийто дневно производство е около 250-300 кг, се изкупува на цена – 1,25 лв, приемлива, но все още нереална.
Задоволяването на фермата с фуражи е организирано, като грубите фуражи се осигуряват от собственоbivoloferma-2 производство, а концентрирания фураж се закупува. Дружеството участва в програмата за развитие на селските райони по мярка 214 „Агроекологични плащания", националните доплащания на глава животно и СЕП, и национални доплащания за обработка на земеделска земя. Биволите са животни, чието съхранение като вид се субсидира по мярка 214 „Агроекологични плащания", но изискванията по нея, свързани с поддръжката на пасищата и другите административни условия за изпълнение, създават проблеми на ръководството при усвояване на средствата.
Санкциите, които търпят във връзка с пасищата, паднали ушни марки или за торохранилищата, обезвериха не само собствениците на тази ферма, но много фермери, които трябва да връщат частично или изцяло получените субсидии по тази мярка. В същото време процентът на усвояването на средствата по мярката АЕП е много нисък.
Очевидно е необходимо, при извършване на проверките, експертите на ДФЗ – РА да са запознати с особеностите и спецификата на вида, или пък да ползват услугите на експертите от ИАСРЖ. Биволът изисква специфични условия за отглеждане - вода и то не дълбока, а по-скоро гьолове с кал, която има защитна роля, сянка, дървета на които да се чешат и че предпочитат грубите, кисели треви. Нещо повече, в Германия има проекти по опазване на околната среда, в които биволите се използуват при терени, където не може да влязат косачки или да се ползуват тремери, с които да почистват районите, а това се прави от биволите, които опасват ненужната растителност. За тези проекти фермерите в Германия получават субсидии (300 евро / глава годишно), докато нашите – получават санкции за това, че има храсти или по-висока растителност по пасищата. Парадокс, но е вярно.
За бъдещето на биволофермата
Различните мерки по ПРСР дават възможност да се получат значителни субсидии, с които да се модернизира фермата, съобразно европейските директиви. Очаква се, че с промените в Наредба 26 за директните продажби, ще се даде възможност за увеличаване на приходите в биволофермата. Единствено изграждането на цех за производство на сирене, катък и кисело мляко ще даде възможност за икономическа стабилност на фермата. Недостатъкът е този, че отново има ограничение - до 40% от произведеното мляко да може да се продава. В България 80% от биволофермите са с размер около 15 - 20 биволици. Ако искаме да се увеличи броя на биволите, ограничениеята трябва да бъдат минимализирани и много добре обосновани. Закупуването на млекомат е друг вариант за увеличаване на рентабилността на фермата и също стои на дневен ред за обсъждане от ръководството.
Увеличаването на броя на дойните биволици и доизграждането на производствена структура на биволофермата продължават да са приоритет за ръководството.

Представил Галина Илчева –
началник отдел СЗРЦККРД – Враца

С любезното съдействие и по материали на проф. д-р Цонка Пеева и управителя на фермата Бонка Аврамова.