Статии

Създаване и поддържане на млечна кравеферма

Проф. д-р Трифон Дарджонов

Анотация.Настоящия материал е подготвен за да въоръжи със знания дребния и среден фермер, който е в основата на млечните ферми характерни за ЕС. Доминиращите размери на кравефермите в ЕС продължават да са в порядъка 10-20 крави за дребните и 50-100 крави за средните. Едрите кравеферми с над 200 крави са привилегия само за тези които притежават много знания и опит и са готови да инвестират много средства за закупуване на нови технологии. Като специалист по говедовъдство запознат с опита на Европа и света, продължавам да считам, че уедряването е нещо което става постепенно, чрез натрупването на опит, лично във фермерите и на национално ниво. Това в млечното говедовъдство е особено важно да стане без увлечения. Ние трябва да запомним, че нарастването на средните размери у нас ще стане още по-постепенно, защото някогашните едри колективни ферми не са оставили никаква следа като положителен опит. Ако нещо може да се поучим от този период то е, че не овладяното едро е много по-губещо от познатото дребно. Затова си поставих задачата да събера достъпните знания по производство на краве мляко от такива ферми за да може дребните и средни фермери у нас да организират съвременно производство, не по-лошо от техните европейски колеги. Съвсем не отричам възможността у нас да се създават и едри кравеферми и те се създават вече.Това е обаче лична отговорност на инициаторите за такива обекти. След като са готови да вложи много милиони за най-челна техника и технологии, трябва да имат и компетенцията да ги експлоатират ефективно. За съжаление, можещите да се справят с такава работа не се много. Те не трябва да разчитат на указания като това ръководство предназначени за масовия фермер. Не бива да разчитат много и на държавните субсидии, защото те са предназначена за масовия производител. При едрите краварници материалните рискове като правило се поемат от бизнесмените, а не от обществото. За необмислени рискове вече платихме предостатъчно по времето на социализма. Знаем до къде ни доведоха.Затова не бива да повтаряме едни и същи грешки.

Това което съм засегнал в тава помагало като указания за работата на фермера производител на мляко мисля, че влиза в задълженията на НССЗ при обслужването на земеделските стопани и за това си позволих да го предложа на НССЗ и на всички други животновъдни организации за ползване на интернет страниците им.


СЪДЪРЖАНИЕ

.................................................................................... 1

1.1.Показатели за висока млечност в отделните страни.. 4

1.2.Кога и как страните от ЕС постигнаха високата млечност.. 5

2.МОЖЕМ ЛИ ДА СЪЗДАДЕМ ВИСОКОМЛЕЧНИ ФЕРМИ.. 8

2.1. Състоянието на заложбите за висока млечност.. 8

2.2.Състояние на квалификацията и мотивацията.. 10

2.3. За създаването на мотивация. 11

3. Състоянието на фуражната база у нас.. 12

3.1. Ролята на пасищата за млечното говедовъдство.. 12

3.2 Ролята на люцерната и царевицата за млечното говедовъдство.. 14

3.3. Ролята на ливадите (сено, сенаж и зелена ливадна трева) за високата млечност.. 16

3.4. Други обемисти фуражи за високо млечни крави.. 18

3.5. Трудности при производството на качествени обемисти фуражи.. 19

3.6 Правила за ефективното и безопасно изхранване на карбамида.. 21

4.ТЕХНОЛОГИИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ КРАВИТЕ ЗА МЛЯКО.. 25

4.1. Вързано или свободно отглеждане. 25

4.2. Варианти на свободно отглеждане приложими у нас. 27

4.3.Мястото за доене при съвременните технологии.. 28

5. КОГА КРАВЕФЕРМАТА ЗА МЛЯКО СТАВА ПЕЧАЛИВША.. 30

5.1. Влияние на равнището на млечност. 30

5.2. Технологията на отглеждане на кравите. 31

5.3. Влияние на броя на кравите във фермата върху печалбата. 32

6.ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА НАУЧНО ОБОСНОВАНО ХРАНЕНЕ НА КРАВИ.. 33

6.1. Приложение на нормираното хранене. 33

6.2. Ролята на обемистите фуражи.. 34

6.3. Характеристика на периодите по време на лактация. 35

6.4. Правила за хранене през различните периоди на лактацията.. 35

6.5. Хранене на високопродуктивни крави през сухостойния период.. 36

6.6. Поднасяне на концентрираните фуражи на високо млечните крави.. 37

6.7.Норми за енергия, протеин, минерални вещества и витамини за хранене на крави с различна млечност   38

7. БАЛАНСИРАНИ ДАЖБИ ЗА ДОЙНИ И СУХОСТОЙНИ КРАВИ.. 39

7.1. Пролетно-летен период.. 39

7.1.1..Основна дажба от зелена ръж и пасищна трева. 39

7.1.3.Основна дажба от зелена люцерна и млада пасищна трева. 42

7.1.4.Основна дажба зелена люцерна и царевичен силаж... 44

7.1.5. Основна дажба от зелена люцерна и царевичак. 45

7.1.6.Основна дажба от зелени житно бобова смеска. 46

7.1.7.Основна дажба(ОД) от зелена царевица и паша. 47

7.1.8. Основна дажба от зелена царевица и зелена люцерна. 49

7.2. Есенно-зимни дажби за дойни и сухостойни крави.. 51

7.2.1.Основна дажба от тикви. 51

7.2.2. Основна дажба от картофи. 53

7.2.3.Основна дажба от царевичен силаж в млечно-восъчна зрелост.. 54

7.2.4. Основна дажба от царевичен силаж във восъчна зрелост.. 55

7.2.5. Основна дажба от царевичак. 56

7.2.6. Основна дажба от две качества ливадно сено. 58

7.2.7. Основна дажба от ливадно сено и две качества шрот.. 60

7.2.8. Основна дажба от слама и люцерново сено. 61

7.2.9.Основна дажба от слама и ливадно сено. 63

7.3.Коментар и пояснения към текста.. 65

На кратко за автора: 66

 


1.ПОСТИЖЕНИЯ НА МЛЕЧНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ(ЕС)

1.1.Показатели за висока млечност в отделните страни

Страните от ЕС имат много добре развито млечно говедовъдство. Те не само задоволяват нуждите си от мляко и млечно продукти, но са и най-големият износител на млечни продукти в света. В основата на успехите е фермерското стопанство. Фермерът е основната фигура, и ръководител и изпълнител.

Основните тенденции в развитието на ефективно млечното говедовъдство са заложени още в средата на 20 в, а именно, подобряване на отглеждането и увеличаване на средната продуктивност, което води до намаляване броя на кравите. Последното десетилетие от 20 в продължава тези положителни тенденции в отрасъла. В таблица 1 са показани броя на млечните крави и средната им продуктивност през 1991 г през 2001 г и през 2010 г по страни, в абсолютни и в относителни числа. Общия брой на кравите през 1991 г е 23 милиона и за 10 години намалява с 18 %, и остават 19 милиона за същите страни, (12-те стари членове). В 2010 г са вече 16 милиона. За целите на сравнението даваме отделно данните за новите три страни членки (Швеция, Австрия и Финландия). По-голямо от средното намаление се наблюдава в Белгия(25%), Гърция(24%), Испания(22%) и Германия и Великобритания (21%). Средната млечност в този период нараства от 4420 кг на 5990 кг т.е. с 36 %. Страните с най-голям относителен ръст в средната млечност са Испания(82%), Италия(72%) Гърция(49%), Португалия(42%). Най-висока абсолютна средна млечност от старите членове на ЕС през 2001 г имат Холандия с 7400 кг и Дания с 7300 кг. Абсолютното първенство обаче държи Швеция със средна млечност 7850 кг от 425 хиляди крави. Останалите нови членки, Австрия и Финландия имат съответно 598 хил. крави със средна млечност 5400 кг и 353 хил. крави с 6700 кг млечност. От таблицата се вижда, че страни като Гърция, Испания,Португалия, които през 1991г са много назад със средната млечност, през 2001 г вече значително компенсират изоставането. Единствена Гърция остава с млечност под 4000 кг от крава, но.към 2010г вече гони 4973 кг Най-голям ръст в средната млечност за този период бележи Испания. За 10 години тя повишава млечността от 2860 кг на 5200 кг.

За сравнение ще посочим и данните на три от новите членки на ЕС, Чехия, Полша Унгария. През 2000 г Чехия има 547 хил. крави с 5100 кг средна млечност, Полша съответно 3 милиона крави с 3840 кг средна млечност и Унгария сега отглежда 380 хил. крави с 5400 кг средна млечност. У нас данните са както следва през 2000 г –крави 419 хил. със средна млечност 3260 кг, през 2005 г 348.0 хил.крави с 3488 кг млечност, 2010 г 308.0 хил.крави с 3543 кг млечност. Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен, но зад средните тревожни цифри, не бива да останат не забелязани и светлия лъч, които вдъхва надежда. В отчета на асоциацията за черно шарената порода г Добрич за 2011 г са отчетени от бонитираните 17502 крави средна млечност 6454 кг с 3.9 % мазнини и 3.33 % белтъчини. Добре следва да анализираме факторите, довели да тези високи постижения и в Европа и при нас и да направим тава което следва, да пренесем добрите практики от нас и от Европа и върху средното за страната.

Във водещите страни по селекцията, средната млечност от контролираните крави от Черно шарената порода (холщайнски тип) през 2009/10 г достига за Холандия 9751 кг с 4.30 на сто масленост, и 3.50 на сто белтъчини и за Дания през 2010 е 9506 кг с 4.10 на сто мазнини и 3.36 на сто белтъчини. Водещи ферми в Холандия регистрират млечност 13544 кг 4.14 % масленост и 3.49 % белтъчини в млякото.

Таблица 1 За броя и средната млечност на кравите в някои страни от ЕС.

Страни

Крави в хил. 1991 г

Средна млечност 1991

Крави в хил. 2001 г

Средна млечн. 2001 г

Крави в хил. 2010 г

Средна млечност 2010 г

Белгия

797

4200

596

5300

517.7

6224

Дания

746

5950

628

7300

573.0

8730

Германия

5632

4700

4448

6300

4181.7

7253

Гърция

214

2550

162

3800

144.0

4973

Испания

1519

2860

1190

5200

845.3

7253

Франция

4968

4700

4353

5610

3641.0

6770

Ирландия

1364

3800

1233

4360

1027

4974

Италия

2751

3050

2169

5250

1746.1

6313

Люксембург

52

-

44

6200

46.0

6426

Холандия

1881

5620

1551

7400

1518

7893

Португалия

394

4020

334

5700

245.1

6948

Великобрит.

2779

5040

2203

6300

1646.0

8546

Всичко

23099

4420

18911

5990

16161.0

6781

 

Това са впечатляващи цифри, които не може да не предизвикат в специалисти и фермери въпроси. Кога и как са постигнати тези резултати? Ще можем ли и ние да достигнем подобни постижения? Въпреки, че това не са нови въпроси, и по тях са написани доста статии, предвид важността им,ще се спрем отново върху тях, като заострим вниманието върху най-важните условия които благоприятстват създаването на ефективни кравеферми.

1.2.Кога и как страните от ЕС постигнаха високата млечност

Нека разгледаме темповете на нарастване на средната млечност при кравите в един по-дълъг период за Дания, което до голяма степен ще ни ориентира за Европа. Данните от таблица 2 показват, че след 1925 г до 1955 г средногодишното нарастване на млечността е в границите на 0.5 на сто (по време на Втората световна война млечността пада до 2500 кг). След 1955 г, до 1975 г темповете нарастват и достигат 1.0 – 1.5 на сто годишно. Най-интензивно нараства средната млечност след 1975, като до 2001 г тя поддържа равнище от 2.5 –3.0 на сто, което при достигната средна млечност представлява 200-250 кг годишно нарастване

Таблица 2 Средната млечност в Дания по години

1925

1935

1955

1965

1975

1991

2001

2010

22830

2980

3175

3700

4020

5950

7300

8730

 

Средните темпове на нарастване на средната млечност за последните 10 години в ЕС са 3,6 на сто, поради по-високите темпове на нарастване в новите членки на Съюза, такива страни като Испания, Гърция и Португалия. Те са били значително изостанали, и след влизането в ЕС повишават генетичните възможност на кравите си чрез интензивен внос на юници и семенен материал от лидерите в млечността Холандия и Дания.

Това което заслужава да се подчертае в случая, е, че въпреки високите темпове на нарастване на средната млечност през последните 20 години, благодарение на добрата селекционна работа, най-важната съставка на млякото, белтъка отбелязва повишение. Това (бързото нарастване на млечността и едновременното повишение на белтъчините и другите качества на кравите) е възможно благодарение редица условия, най-важните от които са, добре организирана и водена селекционна работа в рамките на Асоциациите по породи (преди всичко изпитване наследствените качества за продуктивност на биците по потомство) и високата култура на фермерите. Според мене решаваща в случая е подготовката на стопаните за съвременна селекция. Те играят решаващата роля за избора на биците от които се взема семенен материал на база на доброто познаване на всяка крава (данните за нейната продуктивност, екстериори и други показатели). Впечатляващи в това отношение са данните за фермера Йос Кнойф,от Холандия които е успял да селекционера няколко семейства крави в стадото си, едно от което достига продължителност използване 15 години. Това е непостижимо, ако се разчита единствено специалисти от някакъв селекционен център да се грижат за съставянето на случните планове. Следователно, внимателния анализ на причините за бързото нарастване на млечността показва едно от най-важните условия - високата квалификация на фермерите (стопаните) Съвременните знания и умения на стопанина му позволяват не само да осъществява селекционната работа в стадото, но да организира фуражното производство и храненето на кравите така, че да се реализират високите генетичните заложби. В съвременната кравеферма на страните от ЕС съществува единство и съгласуваност на развъждане, фуражно производство, хранене и гледане и затова резултатите са високи. Това е което обуславя широкото разпространение на семейната кравеферма, в границите (според условията на отделните страни) от 50 до150 крави. Фермите с над и 200 и 500 крави са все още ограничен брой.

Мнозина ще възразят, че в ЕС и особено в САЩ съществуват и много по-едри ферми. Но, най-високите селекционни резултати се наблюдават в семейните ферми, а не в стоковите едри ферми. Нещо повече, като правило, едрите ферми, които получават високи производствени показатели попълнят стадата си със заплодени юници произведени и отгледани в семейните ферми. Следователно генетичният прогрес на които разчитат и едрите ферми се твори в семейната кравеферма. Не бива да забравяме,че едрите кравеферми с над 500 крави в ЕС са малко на брой и според новата програма на ЕС на общата аграрна политика(ОАП) след 2013 г е вероятно да не получават субсидии или да се ограничат до определен размер. Те все още носят експериментален характер и са риск на инвеститора. Върху този факт заслужава много да се замислим когато у нас разпределяме субсидиите. Ние трябва да залагаме на проверените, работещите форми. Избързването в една област на производство, което не владеем, е много опасно.( А, че не я владеем, достатъчно красноречиви са фактите за продуктивността на нашите крави). Много пари и средства загубихме по време на колективните кравеферми, когато създавахме кравеферми с над 500 крави, че стигнахме и 2000 но производителността на труда за единица продукция остана 6-8 пъти по-ниска от фермите в Европа с 30-50 крави. Този урок не бива да се забравя

Когато търсим да определим най-важните условия за достигането на високите постижения в продуктивността на млечните крави в ЕС не бива да забравяме, че в крайна сметка решаващи са цяла поредица от фактори. Само когато всички са на лице може да очакваме резултати. И все пак, когато реално искаме да тръгнем към високоефективно краварство следва да потърсим най-важния, решаващия фактор, без който не може изобщо да говорим за съвременно краварство и при наличието на който много по-лесно се решават всички останали. Още в началото на раздела, като такъв определихме високата квалификация на стопаните. Човекът когато знае (когато е подготвен професионално за работата която ще върши), той създава и всички съпътстващи условия, които решават крайния успех. Професионалната подготовка на фермерите за работа с млечни крави в страните от ЕС има продължителна история и трае години. Тя включва както добиване на практически умения, така и запознаване със съвременната теория на животновъдната наука. И като споменахме науката, вече ще може да си отговорим на въпроса защо именно в последните 25-30 години стана възможно генетичния прогрес да се ускори два-три пъти. Това стана възможно благодарение на откритията направени през петдесетте години на ХХ век в областта на генетиката и по-специално развитието на популационната генетика, което доведе до създаването на едромащабната селекция. Това направи възможно да се ускори значително прогреса при животните и да се получат наблюдаваните сега резултати. Стопаните на стадата следваше да се подготвят да ползват от тези постижения. Те трябваше да се научат на азбуката на тази нова селекция. И ние можем да се убедим, че днешните фермери успешно се справят с каталозите за биците, с данните от контролите на кравите и сполучливо моделират животни, които дават пожизнено над 150 тона мляко с повече от 10 тона съдържание на мазнини и белтъчини взети заедно. Знанието в случая вече граничи с изкуството. Да! Какво друго, ако не изкуство, е това да създадеш и огледаш крави които дават такава висока продукция и изглеждат като фигури изваяни от някой скулптор.

Като свързахме съвременните постиженията при краварството с едромащабната селекция, не бива да останем с впечатление, че тя може да се прилага само в условията на едрите кравеферми (както някой у нас, със старо мислене и представи от преди 22-години, си въобразяват и се мъчат да наложат). Селекцията се е водела в рамките на породата в множеството ферми в които обикновено е имало преди 20-30 години по 20-50 крави. Сега, когато стадата са станали 50-150 крави, селекцията не се е ускорила поради повечето крави във ферма, а поради прилагането на новите методи. Решаващата фигура за високите постижения остава да бъде фермера, стопанина, организиран в Асоциациите по породи. Те дават насоките на селекцията и я осъществяват при активната поддръжка от страна на държавата.

За тези фантастични резултати не бяха нужни само новите постижения на генетиката, а и на цялата съвременна наука: физиологията, електрониката, съвременната изчислителна техника и други. Науката за храненето сега следва да отговори на много по-високите изискания на кравите и тя успешна се справи с това предизвикателството. Съвременният кравар следваше да се ориентира във всички тези нови знания. Той ги изучава в училища преди да стане фермер, ходи на обогатяване на знанията и уменията, но той винаги е чувствал до себе си високо квалифицираната помощ на специалистите от Службите за съвети, или “Екстеншън сервиз”(както ги наричат англоезичните страни). Така постиженията на съвременната наука се превръщат в умения да се произвежда и много и качествено и леко, чрез знанията и уменията на съвременния фермер. За това и държавата още преди повече от 100 години е инвестирала много средства за създаването на различни видове училища и школи. за фермерите. Това са вложения, които имат най-висока възвръщаемост, нещо добре разбрано от правителствата на европейските страни. И може би това ги е направило богати.

Другите съпътстващи условия, благоприятствали появата на съвременните кравеферми, които ние тук само ще споменем са: събиране на поземлената собственост на всеки стопанин на едно място (комасирането), което е станало в Западна Европа още през втората половина на XIX век; създаването от фермерите на обслужващите кооперации за снабдяване, изкупуване, и преработка на продукцията. Тези кооперации са помогнали да се изгради вертикалната интеграция в млеко производния сектор и да се освободят дребните, средни и едри фермери производители на млеко от неравностойната търговия с мляко и млечни продукти.

Не бива да се подценява в случая и ролята на демократичната държава. Още от зората на съвременното земеделие (края на XIX век) държавата в Западна Европа става закрилник на фермерското земеделие. Помага организационно и материално за укрепването на неговите сдружения, особено на кооперациите, на службите за Съвети, на училищата, на изследователските институти. С укрепването на фермерските организации и засилването на фермерите материално, държавата постепенно започва да намалява относителния дял на материалната поддръжка, след близо 100 годишна подкрепа. Това, също не бива да се забравя.

 

2.МОЖЕМ ЛИ ДА СЪЗДАДЕМ ВИСОКОМЛЕЧНИ ФЕРМИ

2.1. Състоянието на заложбите за висока млечност

Според статистическите данни сега средната млечност от крава в страната е около 3700 кг. Редица стада обаче достигат средна млечност 5000-6000 кг, в отделни случаи и над 9000 кг. Според експертна оценка генетичните заложби на популацията млечни крави у нас към 1990 г бяха за около 6000-7000 кг млечност. Поради редица причини,(неправилно хранене в периода на растеж, недостатъчно и неквалифицирани грижи за кравите включително тяхното непълноценно хранене) ние успявахме да реализираме средно за страната тогава около половината от тези заложби, само в отделни случаи млечността достигаше 5000-6000 кг. Сега, 22 години по-късно, както посочихме, ние реализираме 3700 КГ средна продуктивност, но ако бъдем откровени трябва признаем, че благодарение на силно занемарената развъдна работа, средните показатели за млечност на популацията крави вероятно са по-ниски отколкото са били през 1990 г, като изключим малкото стадата в които е вършена подобрителна работа. Високите показатели на една културна порода могат да се поддържат само при постоянната целенасочена намеса на човека чрез отбора и подбора и внасянето на гени. Масова практика при заплождането на кравите през последните години, когато кравите станаха частни, е естественото заплождане с бичета каквито са под ръка. Не бива да си правим илюзия, че това примитивизиране на развъждането, което беше сведено до естествено размножение не е нанесло вече поражения върху заложбите за висока млечност в популацията. Следователно през последните 22 години ние на само не реализирахме темповете (2.5-3.6 на сто) на годишно нарастване в млечността, което констатирахме при кравите на страните в ЕС и някои от новите членки, като Унгария, и Чехия, а обратно, ние сме понижили развъдната стойност на нашите крави. За това понижение можем само теоретично да гадаем, без да може да посочим точно колко е то, но че то съществува не бива да се съмняваме. Нарочно се спирам на този въпрос, за да изясним по-добре от каква база ще тръгнем от тук нататък, при евентуалното подобрение на нашето млечно говедовъдство. Но каквато и мрачна да бъде картината на качествения състав на нашите крави, тук искам да подчертая, че не генетичните заложби на кравите ще бъдат основната пречка по пътя към подобряването на нашето млечно говедовъдство. Оправданието с лоши генетични заложби е може би най-удобното, тъй като прехвърля вината някому друг. Нашата и европейската практика показва, че тогава когото се отстранят основните задържащи условия, квалификацията и мотивацията на хората отглеждащи животните, когато се решат проблемите с производството на фуражите и се приложи правилното хранене, тогава когато се създадат съответните условия за гледане (специално за доенето), няма препятствия само за няколко години да се удвоят сегашните 3700 кг млечност. Едва за достигането на европейските 7000-8000 кг ще се наложи и на нас, както се е случи с Испания, Гърция, Португалия да внасяме много повече семенен материал от лидерите в производството на мляко (Холандия, Дания, Швеция) и в ограничени случаи и заплодени юници

Проблемите за вноса в случаите когато се търси повишение на млечността, са много деликатни. Обикновено специалистите които дават консултации са мотивирани да препоръчват внос на юници, като най-бърз и ефикасен начин за повишаване на млечността. Обаче продължителния и много печален наш опит от 1970 до 1989 г , а и много случаи в по-ново време показаха, че това не е верния път. Докато не се отстранят основните задържащи условия (виж по-горе) вносовете дори и на най-качествени юници не променя състоянието. От 1970 до 1990 г в нашата страна се внесоха над 60000 юници със заложби за над 6000 кг, а средната млечност достигна върха си в 1989 г при 3350 кг от крава. Само в няколко десетки стопанства млечността достигна 5000 и в единични случаи над 6000 кг. Тогава естествено възниква въпроса защо не се внесоха юници само за тези стопанства? Явно, че само те са били готови да оползотворят вноса. Но тук следва да припомним още една истина. В групата на стопанства надхвърлили 6000 кг млечност на крава, имаше и такива които на се внесли нито една юница, а са подобрявали наследствеността единствено чрез използване на семенен материал от висококачествени бици. След като ефекта е бил същия, а средствата за неговото постигане са многократно по-малко, защо е трябвало да използваме много по-скъпия? Явно при социализма тази сметка не беше на мода, особено ако ще се ползват държавни пари. За съжаление тези сметки и сега не се правят от някои, които разчитат на щедри държавни помощи.

Жалкото е, че инерцията за внос (макар и много по-ограничено) продължи и в условията на прохождащия капитализъм. Резултатите от вноса на няколко стада от по 60, 100 и 500 великолепни по заложби и развитие заплодени юници през последните10 години са също печални. Има обаче и няколко щастливи изключения дори с по 1000 крави. Но изключенията потвърждават за стотен път, че вносовете на заплодени юници от висока класа дават ефект само когато са създадени другите съпътстващи условия за реализиране високата млечност. И това също не бива да се забравя.

2.2.Състояние на квалификацията и мотивацията

Към условията благоприятстващи високите генетични заложби, на първо място отнесохме професионалната подготовка на хората които отглеждат животните. Това е може би най-тревожното за нашето млечно говедовъдство. В България не е съществувало съвременно краварство нито преди 1944 г нито по време на ТКЗС в което хората да са могли да се научат. Дори и да е имало някакви умения в отделни стопани в районите около, София, Пловдив, Плевен от времената преди Втората световна война, те са били безвъзвратно загубени по време на т.н. кооперативно селско стопанство. Добитите умения от т.н “гледачи” на кравите в ТКЗС, са много едностранчиви. Едни хора се занимаваха с производството на фуражите, други с гледането и храненето,трети с доенето, четвърти с осеменяването, пети с техниката. Само ръководителя на фермата (зоотехника) имаше цялостен поглед върху производството. И ако имахме все пак ферми които достигнаха наследствените заложби на кравите за висока млечност, то това се дължеше на индивидуалните качества и на тези хора. Те като правило, обаче не бяха от много “послушните” и често бяха сменяни от по-горе стоящите началници. Текучество в кадрите на фермите, не само на ръководителите но и на изпълнителските кадри беше голямо, което следва да отнесем към основните причини за ниската квалификация. Това, съчетано с липсата на мотивация за качествен труд, обуславяше печалните резултати в нашето краварство - 6-8 пъти по-ниската производителност на труда в сравнение с фермерите на Западна Европа и много по-лошото състояние на животните.

Това положение с квалификацията на хората не беше отчетено в началото на промените.към пазарна икономика. Напротив, внушаваше се че едрото краварство, което сме имали е наше предимство. Мнозина правеха аналогия с кравефермите на ТКЗС, където се вземаха за работа каквито попаднат хора, много често и малограмотни и пак производството “вървеше някак”. Това се принесе и в новите частни и кооперативни едри кравеферми до колкото се запазиха. Но тук при липсата и на зооинжинер влоши още повече нещата в едрите кравеферми. Хората които тръгнаха да създават семейните кравеферми от по 15-20-30 крави обаче имаха само много желание, без цялостното виждане и подготовка как се води една съвременна семейна ферма. Те дори и да чувстваха нужда от знания, нямаше къде да отидат и да ги получат. Службите за съвети, след дълги чиновнически протакания, заработиха едва преди 10 години. При тях, все още, държавата не е преодоляла първоначалното заблуждение, че съветите ще трябва да се плащат от стопаните, и че тези Служби ще трябва да се самоиздържат. Ако изключим безплатната просветната работа по съвременно краварство която извърши сред стопаните Американската кооперативна организация “Ленд О’Лейкс”, помагала за създаването на Асоциациите на млеко преработвателите и на млеко производителите, и някой спорадични семинари по различни линии европейски програми след влизането ни в ЕС, за системната просвета на стопаните на крави, грижете са недостатъчни. Какво тогава чудно има във факта, че състоянието на продуктивните заложби на кравите се влошава, а продуктивността им тъпче на равнището 3700 кг!? Чудното би било, ако при тази липса на грижи за системната подготовка и плачевното заварено положение с квалификацията, краварството тръгнеше напред. Но, опитат показва, че такива чудеса на стават. Ето защо без отлагане МЗГ следва да промени отношението си към системната квалификация на краварите и приложи всички форми на подготовка и усъвършенстване на стопаните, които са известни и се практикуват в ЕС. Тук, мисля че има още много не използвани форми за субсидии от ЕС които не сме успели да задействуваме. Ако ние в преговорния процес бяхме успели добре да изясним трагичното състояние с завареното и сегашното състояние на професионалната подготовка, специално в краварството, съм сигурен, че можехме да срещнем разбиране за повече специални субсидии за квалификация на земеделските стопани. Аз дори мисля, че и в сегашните отпускани средства от ЕС има много неизползвани възможност за квалификация. И тук, вече мисля, че вината е и на Асоциациите на производителите, защото не правят достатъчно в тази насока. Добре следва да запомним истината, че “докато не поискаме, никой няма да ни даде”. Проблемът се свежда до осъзнаване на нуждата от специални знания.

2.3. За създаването на мотивация

Дори и да имаме хора с нужната квалификация, без съответната мотивация, резултати пак няма да има. При социализма липсата на мотивация, можем да свържем с характера на самата политическа система. Там ниските цени за изкупуване могат дълго да се прилагат при наличието на задължителните планове. Макар, че и там в края на краищата губещите производства по някакъв начин се компенсират от държавата. При новите условия, обективно погледнато такива проблеми не бива да има. На практика обаче, това не е така. Ниските изкупни цени на млякото практикувани през последните 22 години, не са в състояние да мотивират каквито и да било инвестиции за обновяване. Нещо повече продължилите години на ред ниски изкупни цени доведоха до още по-голямо примитивизиране на отрасъла. Стопаните, при цени под себестойността нямат възможност да отделят пари за модернизация. Те целенасочено практикуват най-екстензивните форми на производство. Ниската млечност може да се задоволи с фуражи, които кравите намират по мерите, синорите, каналите, от отпадъчните груби фуражи през зимата и малко от собственото зърно. Всичко това може да струва значително по-малко от колкото специално произведените силажи, сено от люцерна, от купените шротове. Това е икономическото оправдание на ползваната екстензивна система. Кравата дава малко мляко, но се задоволява и с малко и по-евтини фуражи. В края на краищата той дори успява да получи някой лев, който няма от другаде да вземе. От това примитивно краварство, което носи сезонен характер, обаче се получава мляко, което е с ниски хигиенни качества. Къде ще може стопанина да отдели 50 лв. на крава за специалните дезинфектанти, още толкова за изкуственото осеменяване и прочее.Това обрича и преработката на мляко. Няма качество, няма пазари. И кръгът са затваря.

Това късогледство разбира се не можеше дълго да продължи. Цените на изкупването мляко през последните години постепенно се повишават и през 2011 г достигнаха средно 62 стотинки за килограм( с отклонения 50 до 75 стотинки. Ниските цени са за дребните фермери а високите за едрите. ). Но с тези 62 стотинки през 2011 г могат да се купят едва 1.8 кг зърно, защото и цените на зърното достигнаха средно 33 стотинки за килограм. На пазара качественото сиренето на дребно върви около 9-10 лв. което показва че преработвателните могат да повишат изкупните цени до 80 стотинки, но не го правят, защото имат проблеми с качеството на млякото. За да се разшири вътрешният пазар, продажната цена следва да се понижи. Крайно ниски са все още покупателните възможности на нашите хора и това в края на краищата регулира пазара на това ниско ниво.

От друга страна, при масовите производители на мляко със стада над 10- 20 крави, и с млечност около 4500-5000 кг от крава, тези които са перспективните за сега у нас, себестойността на млякото (по единодушното мнение на специалистите, които наблюдават млеко производството) е около е 60 стотинки за килограм Това показва, че при достигнатите за сега цени тези кравари работят без печалба. При нашите сегашни ценови условия единствен начин да се повиши печалбата е средната млечност да достигне 6000-7000 кг от крава. Повишаването на млечността с около 2000 кг дава възможност себестойността да падне с около 5 стотинки и съответно да се повиши с толкова печалбата. Това трябва да бъде стремежа на нашите кравари, но за момента е трудно постижимо масово. На нас обаче средствата за модернизация са нужни сега. Ние трябва да модернизираме доенето със съвременни доилни инсталации, Трябва да приучим стопаните да ползват специализирането препарати за дезинфекция да ги научим да ползват шротове и други добавки. Но за да могат стопаните да използват препоръките те следва да имат средства. Да печелят от производството на мляко. Тогава когато печалбата е малка или недостига те следва да се подпомогнат от държавата със субсидии. Това се прилага вече повече от 50 години в страните на ЕС. Навсякъде в страните с развита икономика, проблемите с модернизация производството на млякото са се решавали със субсидиране на качественото мляко, а не като се дават парите на глава.

Най-после и у нас се прилагат субсидии, но се дават на глава. Първоначално се даваха субсидии през лятото, само за ограничени количества мляко. Съвършено правилно, субсидиите се даваха само за млякото което отговаря на стандартните изисквания за състав и хигиена. Тези субсидии на млякото, следваше да станат целогодишни и да достигнат при най-високото качество мляко до 7 стотинки за килограм. Добрата печалба е най-добрия стимул и мотивира най-силно производителя. Без такава мотивация всички наши приказки за създаване на съвременно краварство ще увиснат във въздуха. Не мисля, че недостатъчните субсидии са поради бедност на държавата. Те са по-скоро плод на неразбиране проблемите на съвременното млекопроизводство. Крайно време е тези проблеми да се разберат, защото утре ще бъде много късно .

3. Състоянието на фуражната база у нас

3.1. Ролята на пасищата за млечното говедовъдство

Най-често когато се говори за големите успехи на млечното говедовъдство в Европа и САЩ се подчертава заслугата на подходящата фуражна база, - за Европа преди всичко наличието на високо продуктивни пасища. Ролята на пасищата (в това число на заградените пасища) в млечното говедовъдство е безспорна. На пасището, когато то е културно и заградено, кравата прекарва почти денонощно. Има достатъчно време на разположение за поемане на трева за да задоволи нуждите си от обемисти фуражи, достигащи до 12-13 кг сухо вещество (СВ) и съответно 11-12 кръмни единици за млеко (КЕМ). Тази дажба е не само много по евтина, тя е получена по най-здравословния начин. Ето защо и до ден днешен млечното говедовъдство на Европа разчита през лятото на пашата. За да се отговори на повишените изисквания на кравите с 7000-10000 кг млечност, при държането им на пасищата (обърнете внимание кравите се държат, а не се изкарват на паша), там се предлага допълнително на воля и царевичен силаж от най-високо качество. Това прави възможно в денонощието кравата да поеме основна дажба (ОД) до 14 КЕМ. Не е случайно, че в Холандия при млечност за страната над 8000 кг, средният разход на концентрати годишно е само 2080 кг на крава, а ние за 5000 кг млечност даваме над 2200 кг концентрати.

За наличието на културни, заградени пасища в Западна Европа благоприятства не само климата и почвите, но и умението на стопаните. Пасищата не са само плод на природата, те са и човешко творение. Тук веднага възниква въпроса, можем ли и ние в България да създадем такива пасища? Най-общо казано, нашият климат и почви не благоприятстват за използването на земята в равнините като пасища. Дори и при наличието на вода и техника за напояване, добивите от паша не могат да конкурират фуражните култури, като люцерна, царевица и други. Не е такова положението в някой пред планински и планински райони. Тук при наличието на опит в стопаните могат да се създадат културни, заградени пасища, които да се ползват за паша на млечни крави. Защо многократно повтарям условието “културни заградени” пасища? Това е условие което масово се подценява у нас. Ние обикновено “изкарваме” кравите на паша, когато я има. Първо, кравите при отиване и връщане на паша изминават път за който се изразходва енергия. Например, една крава с 550 кг живо тегло при равен път за всеки 5 км изразходва 1.2 КЕМ, което над подържащото хранене е равно на 2.4 кг мляко с 4.0 % масленост. Когато пътят е с изкачване разходите нарастват значително. На всеки 100 метра разлика във височините, хоризонталният път се увеличава с 1.0 км. Но бедата не е само в разходът на хранителни вещества, а в загубата на време за паша. Когато кравите се изкарват на паша те отиват късно, и се връщат рано, като престояват в пасището максимум 8-10 часа в дългите летни дни. За да поеме кравата достатъчно трева и то при хубаво пасище, на нея и е нужно да пасе активно минимум 6-6.5 часа. Като вземем предвид, че тя не може да пасе непрекъснато, а на всеки 25-30 минути активна паша, тя почива, преживя, или лежи най-малко още толкова време, ще стигнем до заключението, че кравата следва да бъде в пасището минимум 12-13 часа. В противен случай, тя няма да поеме достатъчно от основната дажба. Ако разчитаме, че като се върне в обора ще и заложим допълнително обемисти фуражи, това не винаги може да компенсира загубеното време през деня при слаба паша. На високо продуктивната кравата следва да и се осигурят още, минимум 10 часа за лежане. В противен случай тя няма да произведе очакваното мляко. Ето защо от теоретична гледна точка, която се потвърждава от практиката, изкарването на високо продуктивни крави на слаби пасища, е загуба на ценно време за кравата, което трудно се компенсира. Най-правилното е, когато все пак разполагаме с пасища, те да бъдат непременно заградени и да се поддържат добре, за да могат кравите да прекарват възможно по-дълго време в тях и да поемат повече трева. Ако изчисленията ни показват, че тревата не достига за набавянето на поне 10 КЕМ за крава дневно, на животните задължително ще трябва да се поднася накосена трева, или царевичен силаж, които да гарантират дневната минимална норма.

Изнесените данни показват, че у нас в равнините, не само условията и почвите не са подходящи за пасища, но и там където ги има, нашите навици да ползваме пасища са направо порочни. Това не отговаря на нуждите на високо продуктивните животни. Вероятно, това ще следва да го отнесем към един от сериозните фактори които тормозят млечното краварство у нас.

След като констатирахме, че за по-голямата част от страната няма природни дадености за културни пасища, а там където съществуват условия, пък липсва опит и умения да се създават подходящите пасища, може би трябва да направим извод, че у нас фуражната база не отговаря за високо млечно краварство и да се откажем от него? Това обаче ще бъде дълбоко погрешен извод.

Първо, макар и в ограничени райони, културни заградени пасища у нас също може и трябва да се създадат. За това са нужни знания, които следва да се придобият от стопаните в специални центрове за обучение. Значи това е човешка направа. Ако поискаме, ще може да го имаме.

Второ, ако районите подходящи за културни заградени пасища са малко, то пък обширни територии в равнините, почвените и климатичните условия са подходящи за отглеждане на фуражни култури с високи добиви и качество, с помощта на които също може да се получава млечност над 10000 кг от крава. Следователно не бива да се оправдаваме с обективни, природни фактори, че нямаме високо млечно краварство. Грешката е човешка., Тя е в нас. Кои фуражни култури у нас и при какви условия могат да бъдат основата на фуражното производство за високо млечни крави? Това ще разгледаме по нататък.

3.2 Ролята на люцерната и царевицата за млечното говедовъдство

Ако у нас културните пасищата не могат да имат широко приложение поради почвено климатични условия, то люцерната и царевицата могат да се произвеждат с различен успех в по-голямата част от равнините на страната. Добивите от тях, при поливни условия, не само се равняват, но могат и да надминават значително добивите от същите култури в Европа. Комбинацията от люцерна и царевичен силаж, когато са правилно прибрани и съхранени дава възможност при добавка на съответно количество концентрирани фураж, кравите да развият най-висока млечност. На основата на тези фуражи няма проблеми да получаваме над 10000 кг млечност от крава. По-долу са посочени три варианта на използване на люцерната в комбинация с царевичен силаж, които покриват кръгло годишно храненето на високо продуктивни млечни крави. Дажбите са почти изравнени по съдържание на сухо вещество(СВ), кръмни единици за мляко (КЕМ), и протеин смилаем в червата (ПСЧ). Разликите в баланса на протеина в търбуха (БПТ) не създават никакви проблеми. При това съдържание на хранителни вещества, очакваната млечност е посочена в последната колона на таблицата.

Таблица 3. Царевицата като силаж и люцерната, при производство на мляко

Люцер-на, форма

Количество в кг

Силаж кг

Комбин. фураж кг*

СВ кг

КЕМ

ПСЧ г

БПТ г

Очаквано мляко в кг дневно

Зелена

25.0

18.0

12.5

22,9

25,0

2290

85

37,0

Сенаж

14.5

18.0

12.5

22,9

25,0

2200

326

37,0

Сено

6.5

18.0

12.5

22,7

25.0

2286

112

37,0

*)Съдържа в 1 кг 1.1 КЕМ, 102 г ПСЧ, 17,5 % СП

От теорията и практиката на храненето на високо продуктивните крави знаем, че кравата може да произведе през първите два месеца от телесните резерви без здравословни проблеми около 4 до 5 кг мляко дневно.(Разбира се, това е възможно само ако, кравата при отелването е имала телесна оценка “средно охранена” (ОТС 3.0) до “добра охраненост” (ОТС 4.0), което при крава с 580 кг се равнява на загуба на 40-45 кг от живото тегло). При предложените дажби, кравите при нормалното използване на телесни резерви, ще могат да достигнат дневна млечност до 42-43 кг, което отговаря на около 11000 кг за лактацията.

Тези резултати са възможни само при положение, че зелената люцерна се прибира до началото на цъфтеж и се поднася на животните цяла. Сенажът да е прибран преди цъфтеж, подсушен до 40 % СВ и наситнен до 3-4 см и добре изолиран от въздуха. Сеното да бъде прибрано също преди цъфтеж, подсушено внимателно без оронване на листата. Царевичният силаж да бъде прибран във восъчна зрелост и наситнен добре. Комбинираният фураж в дажбата е с 17.5 % суров протеин и 102 г ПСЧ. Той задоволява нуждите от енергия, протеин и минерални вещества при всички нива на млечност и се прилага за млечност над 12 кг дневно в количество по 0.5 кг за кг мляко, като максималната норма е 12.5 кг.

В трите предложени дажби комбинираният фураж може да бъде заместен със зърнена смес (по равни количества царевица, ечемик и пшеница) 75 % (три четвърти) и 25 % (една четвърт) слънчогледов шрот (с 37 % суров протеин), Тя се добавя съответно по 375 г зърнени и 125 грама слънчогледов шрот за всеки килограм мляко над 12.0 кг. Дажбата не се нуждае от допълнителни минерални вещества, тъй като баланса на минералните вещества в дажбата е благоприятен.

Като подобрен вариант на царевично-люцерновите дажби може да разглеждаме включването в ОД на 8 кг бирена каша дневно на животно. Това количество изместя съответното количество люцернов фураж и в дневната дажба той остава както следва: зелена люцерна 17.5 кг, люцернов сенаж 9.5 кг и люцерновото сено 4.5 кг. Съдържанието на ПСЧ в дажбата се повишава с 90 г, което е много благоприятно за високо млечните крави. За допълването с енергия и протеин тази подобрена ОД, се допълва с 0.5 кг от посочения по-горе комбиниран фураж на всеки килограм мляко над 12 кг млечност. Допълването може да стане също със зърно и шрот в посочените съотношения.

От посоченото по-горе възниква един основателен въпрос, защо тогава, като произвеждаме люцерна и царевичен силаж не можем да получим високата млечност за която са пригодни тези фуражи. Дори, най-често когато дискутираме въпроса с нивото на млечност, винаги изтъкваме, че причината са фуражите. И тази констатация е вярна. По-точно би било да кажем, че ни липсват фуражите с необходимото качество. Например, ОД съставена от люцерново сено прибрано след прецъфтяване и не манипулирано добре, и царевичен силаж във млечна зрелост, както най-често се случваше до сега у нас и продължава да се случва, може да се получи максимум 26 кг мляко и то при допълнително внасяне на протеин. ОД от 6.5 кг сено плюс 20 кг силаж, колкото максимално може да поеме кравата от фураж с такова качество, доставят 10.3 кг СВ и 8.4 КЕМ, които осигуряват 6 кг млечност (вместо 12 кг при първия случай). ОД с 10.3 кг СВ не може да понася повече от 10 кг концентрати. Това ограничаване на максималната дажба концентрати осигурява 26 кг мляко, вместо 37 кг в по-горния пример в таблицата. Следователно основният виновник за ниската млечност е ниското качество на произвежданите у нас люцерна и царевичен силаж. А качеството зависи от стопанина, от неговите познания и от техническата му въоръженост, все неща които следва да отнесем към субективния фактор, човека. Но това е само привидно субективен фактор. Този субект е поставен в обективни условия, които за сега не благоприятстват интензификацията. Стопанин, който не получава печалба от производството на мляко, не може да задели средства за модернизация (за препарати, торове, за напояване, за техника, за обучения и за още много други неща). Държавата не се е притекла на помощ. Дребният и средният стопанин на млечни крави на практика са лишени от кредити и субсидии и систематична подготовка по земеделие. Нека не се отбива критиката с формалните записи в документите, за възможност и среден фермер да получава кредити и субсидии. Важното е колко от тях на практика са получили тези екстри?! Щом като не работи механизма, защо не го поправим?

3.3. Ролята на ливадите (сено, сенаж и зелена ливадна трева) за високата млечност

В предишната статия за ролята на люцерново-царевичните дажби посочихме, че те са най-високопродуктивни за нашите условия и с тях безпроблемно могат да се получават до 11000-11500 кг млечност при нормално ползване на телесни резерви.

Таблица 4. Балансирани дажби от ливадни фуражи за максимална млечност

Зърно кг

Шрот кг

Дажбата съдържа :

Дневна млечност

Лактац. млечност

 

 

СВ кг

КЕМ .

ПСЧ г

БПТ г

кг

кг

1.ОД от ливадно сено, прибрано при изкласяване – 12.5 кг

10,7

1,3

21,2

22,6

1980

35

32

7400

2.ОД от ливадно сено прибрано при изкласяване 10.5 кг и бирена каша 8.кг

11,0

1,0

21,2

23,17

2070

33

33

7600

3.ОД от сенаж от ливадна трева прибран при изкласявате 25 кг

8,5

3,5

21,0

22,7

2003

500

32,5

7500

4.ОД от сенаж от ливадна трева прибран при изкласяване 21,0 кг и бирена каша 8.0 кг

9,0

3,0

21,2

23,2

2102

448

33,0

7600

5.ОД от зелена ливадна трева използвана при изкласяване 50 кг

10,5

1,5

21,5

23,1

2104

223

33,0

7600

6.ОД от ливадна трева използвана при изкласяване 42 кг и бирена каша 8.0 кг

11,0

1,0

21,6

23,6

2160

165

34

7800

 

само при наличието на специални условия ( на съвременна техника за надребняване за силажа и напояване за двете култури). Наистина, не са малко районите в които при добра агротехника могат да се получават добиви до 800-1000 кг сухо вещество(СВ) от дка и при не поливни условия. При такива ситуация обаче, като конкурент може да се разглеждат изкуствените тревни смески с подходящ състав. Предимствата на тревите са главно като фураж със значително по-ниска себестойност, тъй като се спестяват основните обработки на почвата за две три годни, колкото години се отглежда тази култура след създаването на изкуствените ливади. Това икономическо предимство нарежда на второ място ливадните фуражи в трите им варианта, като сено, сенаж или като зелен фураж при изхранването на високо млечни крави.

В таблицата са посочени съдържанието на СВ, кръмни единици за мляко(КЕМ), протеин смилаем в червата (ПСЧ) и баланса на протеина в търбуха(БПТ), като и количеството мляко, което се осигурява дневно и за лактацията без ползване на телесните резерви.

След възможността да използваме и около 40 кг от живота маса в първите два месеца дневната млечност достига 35-36 кг, което вече отговаря на 8000-8500 кг за лактацията. Както виждаме това отстъпва на люцерново-царевичните дажби (11000-11500) но, представлява достатъчно висока продуктивност, такава каквато сега се получава при контролираните стада на първенците в ЕС Холандия и Дания.

Какви са обаче условията за да се изпълнят показателите, предвидени в таблицата? Първо, и сеното и сенажа, и ливадната трева е предвидено да се прибират при изкласяването на житния компонент, преди цъфтежа,(22 % СВ) т.е. в най-благоприятната за качеството на фуража фаза. Второ, сеното да бъде правилно подсушено и съхранено, без оронване на листата; сенажът да бъде приготвен след предварително подсушаване на суровината до 42-45 % сухо вещество. Трето, след изпълнението на тези условия и предоставянето на основната дажба (ОД) в яслите на животните през цялото денонощие може да разчитаме, че добавянето на предвидените в първите две колони на таблицата количества зърнен фураж (ечемик, пшеница и царевица смляна с кочаните в равни количества) и слънчогледов шрот ще осигури получаването на предвиденото количество мляко.

Посочените дажби съдържат не само достатъчно СВ, КЕМ и ПСЧ, но и необходимото по нормите количество калций и фосфор. Следователно дажбите не се нуждаят от допълнително влагане на минерални добавки. Това именно ми дава основание да предвидя балансирането на тези дажби да стане със зърнен фураж и шрот без да е необходимо да използваме по-скъпите комбинирани смески. Това заедно със себестойността на основния фураж, прави предложените дажби по-изгодни икономически от люцерново-царевичните дажби за много райони на страната.

Тук са посочени и подварианти на всяка дажба с използването на 8.0 кг бирена каша. Включването на бирената каша подобрява белтъчния състав на ОД и се налага използването на около 0.3-0.5 кг по-малко слънчогледов шрот. Освен това бирената каша подобрява дневната млечност с около един килограм, което осигурява 200 кг повече мляко за лактацията.

Ако разгледаме в годишен аспект посочените дажби от ливадни фуражи, трябва да посочим, че и трите се понасят добре и като самостоятелни, но е възможно да се използват и комбинирано, сено и сенаж,(през зимата) зелена трева и сенаж (през лятото) При тази комбинация дажбите остават балансирани в границите на допустимото ако замяната е на база съдържание на сухо вещество във фуража. Един килограм сено е равно на 2 кг сенаж, или 4 кг зелена трева.

Друго нещо на което искам да обърна внимание при разглеждането на ролята на ливадните фуражи за високата млечност е използването им през лятото при нашите условия. При нас много рядко може да разчитаме на ливадните треви през цялото лято, поради традиционните летните засушавания. За да не се излага на риск производството на мляко при наши условия следва да разчитаме на повече площи (сега това не представлява проблем при относително ниската рента за земята). Какво значи това?- Да се засеят или подготвят площи според гарантирания пролетен първи или и втори откос (за осигуряване на храненето през цялото лято). За зелено хранене самостоятелно да се предвидят само първите два пролетно ленти месеци (май и юни), а за следващите летни месеци,според сигурността на района да се предвиди подготовката на сенаж от ливадни треви, добити от първи и втори откос на други площи освен пашата или зеленото хранене, Сенажът да се използва самостоятелно или в комбинация със зелена трева в различни количества, според условията. Подготовката на сенаж от ливадни или пасищни треви е единствената гаранция в тези райони за стабилно лятно хранене на млечните крави. За целта, практиката за подготовка на сенаж от ливадна трева предварително подсушена до 42-45 % СВ трябва да бъде усвоена от българските фермери. Акцентувам на сенажа от ливадни треви, защото за разлика от сеното, той се приготвя с по-малко разходи и спокойно може да се нарече заместител на пашата и сеното през зимата при нашите условия и да гарантира успеха на ливадните фуражи.

3.4. Други обемисти фуражи за високо млечни крави

Разгледаните до тук обемисти фуражи .(пасищна трева в културни заградени пасища, люцерна и царевичен силаж, ливадните фуражи – сено, сенаж и зелена маса) когато са качествени осигуряват млечност 8500 -12000 кг без претоварване на храносмилателния апарат на кравите с концентрати. Съотношението на сухото вещество (СВ) от обемистите фуражи и концентратите не превишава 50:50 дори в върха на лактацията. Това е здравословното им предимство, което ги прави особено желани при високо продуктивните стада, при които търсим по-продължително използване на животните. Но те притежават и други предимства, като възможност за продължително постоянство в изхранваните дажби, малък брой култури с възможност за висока механизация, и ниска себестойност. Това, последното предимство ги прави основни фуражни култури за високо млечното животновъдство при нашите условия.

Ще бъде погрешно обаче да мислим, че при различните почвено климатични условия на нашата страна, това ще бъде единствено решение на фуражния проблем за млечните животни, и там където тези култури не виреят, не може да има ефективно млечно говедовъдство. Далеч съм от такова внушение. В публикуваната през 2002 г книжка “Актуални препоръки за хранене на млечни крави” са посочени 37 основни дажби(ОД), балансирани за млечност от 8 да 32 кг. Използвани са общо 13 различни обемисти фуража, в различни фази на вегетация и в различни комбинации. От всичките 37 ОД, само в 6 не може да се достигне максималната млечност 32 кг. Това ще рече че в останалите 31 ОД при ползването до 12.5 кг концентрати се достига 32 кг млечност, т.е не по малко от 7200 кг за лактация, а след разумното ползване на телесните резерви –до 8500 кг.

Друго важно условие в случая е да се полагат грижи за телесното състояние на кравите. Кравите трябва да се отелват при оценка на телесното състояние (ОТС) 3.5 точки. Това означава в последните 3-4 месеца от лактацията на кравите да се дават допълнително около 1.5 –2.0 кръмни единици за мляко(КЕМ) за натрупването на резерви. При наличието на такива резерви, ние може да разчитаме в първите два месеца да получаваме още около 5 кг мляко дневно от телесните резерви (ако кравата притежава заложби за по-висока млечност). Това ще рече, че млечността може да надхвърли 7000 кг.

При тези дажби обаче, колкото да се стремим да балансираме хранителните вещества все пак кравите остават ощетени и то преди всичко поради доминирането на концентратите в търбуха. Това скъсява продължителността на използване на кравите в стадото. Като държим сметка за този недостатък , можем да ги прилагаме успешно в нашето краварство, защото 6000-7000 кг не са малко за нашите условия.

Споменатите фуражи за зимно изхранване почти изчерпват набора на възможните за произвеждане обемисти фуражи. Съзнателно тук не споменах за кръмното цвеклото. Не, че се съмнявам в неговите достойнства. Напротив, много добре зная за положителната му роля върху поемането на основните дажби, особено, когато в тях доминират груби фуражи, но имам предвид високите трудови разходи при производството и трудностите при съхранението им. Това прави цвеклото скъп фураж за нас. Следователно съображенията ми са само икономически. От физиологическа гледна точка цвеклото много подхожда за високо млечните крави.

Фуражите за лятно изхранване, репко, зелена ръж, житно-бобовите смески, могат да намерят място в ОД стига да е изгодно икономически производството им. В редица райони зимните житно-бобови смески дават най-гарантирани добиви, поради доброто оползотворяване на зимната влага. От тях се подготвя качествен силаж, който може да се използва през летните периоди на засушаване, а и през зимата. При тяхното използване в дажбите спокойно се достига 32 кг дневна млечност, без превишаването на критичната норма концентрати от 12.5 кг, следователно те принадлежат към групата много добри фуражи за производството на мляко.

От анализа направен в темата за състоянието на фуражната база и млечното производство, следва, че видовия състав на произвежданите у нас обемисти фуражи не пречи да се получава млечност от 7000 до 12000 г.стига да умеем да ги произвеждаме, и съхраняваме. Но още по-важно е да умеем да съставяме и балансираме дажбите с тяхно участие. Отново стигаме до подготовката на стопаните, за която не един път е писано, но продължаваме да нехаем. Но наред с подготовката има и още някой други обективни трудности за производството на качествени обемисти фуражи, които ще разгледаме в следващата, последната за тази тема статия.

3.5. Трудности при производството на качествени обемисти фуражи

От казаното за състоянието на фуражната база у нас, се надяваме стана ясно, че у нас въпреки да няма условия за добри културни пасища, видовия състав на възможните за отглеждане обемисти фуражи дава възможност да се получава млечност над 7000-12000 кг, стига да разполагаме с високо млечни крави. Следователно фуражната база не може да бъде обективна причина за съвременно краварство. Тази констатация, обаче няма да бъде вярна, ако не споменем за съществуването на редица обективни трудности, които са пречили и сега пречат, възможностите да се реализират.

По времето на ТКЗС, ние имахме едри стопанства и не малко техника като количество. Отделяхме и площи за фуражни култури, но получаваното сено, и силаж бяха далеч от желаното качество. Основна причина тук беше липсата на мотивация за качествен труд при условията на колективното обработване. При едно мое изследване за количеството на поетите обемисти фуражи при кравите в едрите стопанства през 1988 г беше установено, че кравите са поемали средно годишно максимум 6.4 кръмни единици(КЕ) дневно от основната дажба. Млякото е получавано за сметка на повишеното участие на концентрати до 0,44 КЕ за килограм мляко. Причината е била не толкова недостиг на обемисти фуражи, а тяхното качество, което е пречило кравите да поемат повече. Недостигът на подходяща техника за приготовляване на сено, водеше до закъсняване с прибирането. Манипулациите по сушенето се извършваха без стремеж да се запазят листата. Царевичния силаж се прибираше с оглед да се получи максимален добив в тонове, т.е. в млечна зрелост. Съществуващите силажокомбайни надребнява лошо. Отрязъците бяха по 4-5 сантиметра. Когато се прибира в малко по-късна фаза кочаните остават само грубо надробени. Най-ценната част, кочаните със зърното оставаха не поети в яслите. С тази слабост така и не можахме да се преборим, до края на съществуването на колективните стопанства въпреки, че снабдихме стопанствата с т.н. силажокомбайни КСС-100. Затова и средната млечност на кравите в едрите ферми достигна максимум 3.621 кг.през 1989 г. Следователно, неподходящата и недостигаща техника и липсата на мотивация за качествен труд, бяха основните спирачки за производството на качествени обемисти фуражи, а от тук и за повече мляко от кравите.

Но защо се връщаме към тези проблеми, след като официално сме се отказали от колективната форма на производство в земеделието? Защото редица хора все още не са разбрали защо се отказахме от ТКЗС и продължават да се държат за тази форма. Една трета от използваната земя все още се намира в т.н. производствени земеделски кооперации (ПЗК). Поучени от старите несполуки с краварството, основната част от тези стопанства не се занимават с производството на мляко. Тези които все пак се занимават, произвеждат в най-добрия случай до 4500 кг мляко от крава. Защото фуражите които произвеждат са за толкова мляко, по същите стари причини. Другите. 50 % от земята се намира в арендатори със среден размер 6000 дка. Те като правило (с малки изключения) също следват производствената структура на ПЗК, предимно производството на зърно. При тях има нова техника но главно за зърно производство. Новите фуражо прибиращи машини (за сено, сенаж, силаж) не са обект на вниманието им. Ако има, единични случай с по-добри постижения, нека да ме извинят. Причината за това състояние се корени в основополагащите принципни на земеделското производство. То не търпи прекомерно уедряване, над рамките на възможностите на семейния труд. Тази негова характеристика е особено валидна при производството на обемисти фуражи, където качеството на положения труд е решаващо за успеха. Последните 20 % от земята се стопанисват от дребни и средни стопани, земята на които е разпокъсана на ниви от по 1-2 декара. Тези стопани най-често нямат собствени машини за обработка и се обслужват срещу заплащане. Кравите се намират основно при тези стопани. Очертава се една много тъжна картина. Тези които имат земя, нямат интерес да отглеждат крави, тези които отглеждат кравите, имат малко, разпокъсана земя, нямат машини за производство на фуражи. Те са далеч от достъпа до кредити и субсидии. Бъдещето им е доста мрачно. Това е основната причина която тласка дребните стопани към примитивно изхранване на кравите. Тези хора не им се слуша за модерно фуражно производство, като си виждат хала.

От гледна точка на съвременното производство на обемисти фуражи, връщането на земята на собствениците не доведе до нищо разумно. Реформата към нещо съвременно все още чака, а тези от които зависи това, все още не виждат проблемите. Тук стоят не решени въпросите със събирането на разпокъсаните парчета земя, Все още не е преодоляно недоверието в обслужващите, фермерски кооперации. А без тези сдружения, дребните и средни стопани никога няма да имат съвременна техника за производство на царевичен силаж, сенаж, сено. Без тези качествени фуражи, както видяхме няма съвременно производство на мляко. Следователно не природата ни е ощетила с лоши фуражи. Ние като общество не можем да се организираме за да оползотворим природните дадености.

Понеже, проблемът все още не е осъзнат, следва да подчертаем, че се намираме в началната фаза на неговото разясняване. Колкото и банално да се вижда на някой, но специалната преса, не бива да престава да напомня за нуждата от събиране на разпокъсаните земи на дребните и средни стопани, за изграждането на кооперации за обслужване с техника за фуражно производство за изкупуване на млякото. За сега се мисли и се прави нещо за събиране на земите на едрите арендатори, но за дребните и средните стопани е оставено на изчакване. “Не е му дошло времето”. Но това ще ни доведе до катастрофално изоставане в млекопроизводството точно когато сме вече членове в Европейския съюз(ЕС). По изложените по горе причини и неумението ни да се борим, при влизането в съюза, получихме ниски квоти за мляко, което ще ни постави в крайно не изгодно положение. Презумпцията за ниски квоти, е че в тази страна няма природни дадености за ефективно производство и няма защо да се мъчат с него. Но, случая с българското краварство не е такъв. Нашето краварство може да не отстъпва на европейското, стига да видим причините и да направим това което е необходимо. Отговорността на държавата е огромна, както никога до сега. При подготовката на политиката в земеделието за след 2013 г на ЕС нашето участие ще трябва да бъде компетентно с познаване на нашите истински потенциални възможности в млекопроизводството.

 

3.6 Правила за ефективното и безопасно изхранване на карбамида

На специалистите по животновъдство, е добре известно, че карбамидът, познат още като изкуствен тор съдържащ 46.0% азот, в търбуха на преживните животни се разгражда до амоняк, който се оползотворява от микроорганизмите при синтезирането на микробиален белтък. Този белтък по нататък в храносмилателния канал, се използва за задоволяването на хранителните нужди на животните. По този начин не белтъчния азот (в случая карбамида), получен по синтетичен път в заводите, заместя част от естествения белтък произвеждан на полето чрез фуражните растения. Този факт е бил известен на специалистите по хранене още от началото на миналия век, но към практическото приложение при храненето на преживните животни се престъпи едва след 1960 г. По това време в нашата страна вече животновъдството се намираше в ТКЗС в едри стада. Липсваше стопанина, който да подходи внимателно при използване на карбамида на животните. По тази причина внедряването му в практиката беше съпроводено с многобройни смъртни случай на крави и овце. “Тук карбамида не бил добре размесен към дневната дажба и животните приели повече от колкото могат да понесат, там забравили чувала с карбамид до яслата и кравата поела наведнъж голямо количество, на трето място не спазили правилото за постепенно привикване”, все инциденти свързани с немарливост. За съжаление тези нещастни случаи не преставаха дори след като минаха много години от началото на приложението му. По тази причина карбамидът не можеше да намери широко приложение. Недоверието към него и до сега господства. В по-ново време стана на мода да се отричат изкуствените торове заради защита на природната среда. На отричане е обречен и карбамида при хранене на животните, въпреки, че като специалист по хранене на животните не виждам причина за това, ако се прилага грамотно.

Науката и практиката, доказаха, че не белтъчния азот (амонякът, който се освобождава от карбамида) успешно заместя около 25 % от белтъчните нужди на преживните, но само при строго определени условия. Тази замяна може да бъде икономически изгодна при подходящо съотношение на цените на карбамида и шрота. В последните години поради високата цена на природния газ, цената на карбамида също скочи няколко пъти и вече той става неизгоден да при замяната на шрота при храненето. Но културата на неговото ползване трябва да се познава.

В търбуха на преживното животно както енергията (скорбялата, захарите влакнините), така и белтъчините претърпяват частично разграждане, в някой случаи до 70-90 %. Разградените предшественици на енергията, главно като летливи мастни киселини се използват от микроорганизмите в търбуха за жизнените им функции (преди всичко нарастване). Тяхната маса достига до такива размери, че представлява основен източник при задоволяването на животното, “стопанин” с протеин. Но, за да са получи тази микробна маса в търбуха освен енергия, е нужен и строителния материал азотът, който участвува в белтъчната молекула около 16 %. Обикновено във фуражите, успоредно с енергийните материали (скорбяла, захари и влакнини) се съдържат и белтъчините. Те както вече споменахме частично се разграждат в търбуха до амоняк, който е основния и единствен източник за микроорганизмите при изграждане на тяхната жива маса. Само при едновременното наличие на енергийни материали и амоняк, търбухът функционира нормално. Какво значи да функционира нормално търбухът? Това ще рече да се разграждат енергийните материали до разтворима форма и да се синтезира нужното количество микробен протеин от който после се ползва животното за да нараства, да дава мляко, да живее. При бедни на протеин дажби, не може да се получи достатъчно амоняк, не се развиват достатъчно микроорганизми, не се разграждат достатъчно и влакнините и постъпва по-малко енергия и протеин в червата, а от там и за животното. Включването в тези случаи допълнително на карбамид в дажбата подпомага нормалните функции на търбуха за да се разградят влакнините в сламата, царевичака, сеното, тревата и други и да се образува повече микробна маса и от тук повече протеин и енергия на разположение на животното. Както виждаме включването на карбамида в случаите когато дажбата съдържа енергия, но недостига азота, не е нещо необичайно, а само се подпомагат естествените процеси в търбуха. Това е така, но само ако се спазват естествените условия, гарантиращи това използване: Кои са тези условия?

Карбамидът да постъпва равномерно през целия ден и никога да не се предлага в по-големи количества отколкото микроорганизмите могат да оползотворят. Според състава на дажбата (от сено и слама, сено и царевичак, сено и царевичен силаж, зърнени фуражи) карбамидът който кравите могат да оползотворят дневно се движи между 80 и 240 г. А при други дажби въобще е невъзможно да се включи карбамид (пасищна трева, зелена люцерна, люцерново сено, шротове). Когато постъпилият карбамид е повече от възможностите на микроорганизмите в търбуха да нарастват (при недостиг на енергия) амонякът преминава през стените на търбуха, попада в кръвта и отива в черния дроб. Ако нивото амоняк е нормално, той постъпва в черния дроб и се превръща отново в карбамид и се изхвърля чрез урината. Но когато това превиши способността на черния дроб за излъчване на амоняка като карбамид амонякът в кръвния ток се повишава и настъпва отравяне, било остро, било постепенно увреждане на черния дроб. Трябва да знаем, че при хранене на големи дажби зелена люцерна (40-50 кг), без да има карбамид в дажбата се получават увреждания на черния дроб, характерни за високи дози карбамид. Ако ние спазим дневната норма карбамид, но го дадем на една порция, само сутринта например, той се разгражда в търбуха за няколко часа до амоняк, а ние сме разчели дозата карбамид за енергията постъпваща през целия ден. Това ще рече, че за отделения амоняк през сутрешните часове няма да достига енергия и всичкият амонякът няма да бъде усвоен от микроорганизмите. Свободния амоняк пак ще попадне в кръвният ток, над допустимото количество с всички неприятни последствия.

За да спазим първото и най-важно условие за определяне на дневната норма карбамид, следва да познаваме съвременната система за оценка протеиновата стойност при преживните(проф.Н.Тодоров 1995). Според нея в една дажба може да се включи карбамид само ако балансът на протеина в търбуха(БПТ) е отрицателен т.е. протеинът недостига за наличната енергия. Това което обяснихме вече в първата част. Тук обаче тези знания са изразени количествено. Ако БПТ е –138 г например, възможния за оползотворяване карбамид е 60 г. Всеки грам карбамид покрива 2.3 грама отрицателен баланс. Като общо правило следва да се знае, че дажби които понасят карбамид, т.е. имат отрицателен БПТ са съставени обикновено от ливадно сено и слама, ливадно сено и царевичак, слама или царевичак и цвекло, царевичен силаж. Зърнените фуражи също са с отрицателен БПТ. Въпреки че фуражите с отрицателен БПТ са малко в общия списък на фуражите те са преобладаващи в дажбите на нашите преживни. Наличието на бобови треви , или бобови сена и шротове, като правило изключва карбамида от дажбата.

За да се предпазим от несъвпадения на разграждането на енергията и на карбамида в търбуха обикновено се спазват определени правила. Карбамидът се размесва добре с фуражите от дневната дажба или се включва в брикети за близане заедно със солта. Животното за да набави нужното количество сол ближе брикетите целодневно и така си набавя и карбамида постепенно. Това до голяма степен води до съвпадение в отделянето на енергията и амоняка. У нас преди 40 години проф.А. Алексиев беше създал т.н. “Карбизал”, солево карбамидни брикети, които вършеха хубава работа. Сега те не се произвеждат. Вместо тях се предлага т.н. “Лизал”, който наред с карбамида включва и енергия, витамини, минерални вещества и микроелементи. За съжаление всичко това, заедно с 490 г СП струва 1,0 лв/кг. За да си набави кравата в една дажба от ливадно сено, царевичак и зърнен фураж 220 г карбамид, тя ще трябва да поеме 1,0 кг “лизал”, т.е за 1 лв. За тези пари ние можем да си набавим 1.5 кг соев шрот със 660 г висококачествен протеин, или 3.0 кг слънчогледов шрот с минимум 750 г СП. Ясно е, че в стремежа да се направи продуктът с много качества, той е станал недостъпен като цена. Иначе тази форма на поднасяне е най-безопасна.

Като имаме предвид, кои дажби понасят карбамид, обаче следва да кажем, че в дажбите от царевичен силаж, карбамидът е най добре да се внася още при силажирането по 5-6 кг на тон суровина, като се разпръсква добре по пластовете. В дажбите от слама или царевичак, полагащата се дневна норма между 120 и 200 г карбамид е най-добре да се разтваря във вода и с нея да се напрасква дневната дажба добре смляна и размесена. Това гарантира сравнително добро разпределение на карбамида и се поеме през целия ден от животните. Не е възможно кравата да поеме по-висока доза карбамид наведнъж. Тази форма на поднасяне на карбамида може да се подобри още като към сламата или царевичака се включат няколко килограма смлян зърнен фураж. Това набавя и нужната лесно ферментираща енергия нужна за синтеза на микробния протеин.

Следващият важен принцип който следва да се спазва при започване изхранването на карбамид на преживните е постепенното привикване. Преживното животно оползотворява дажбата, както вече видяхме, чрез помощта на микроорганизмите. Те обаче спадат към много родове и видове, тясно свързани с характера на фуража. По принцип всяка промяна на фуражите води до промяна на микрофлората. При смяна на дажбата, новите микроорганизми започват да се развиват по-интензивно от останалите докато вземат доминиращо положение. В този преходен период настъпва смущение в смилаемостта на дажбата. По тази причина стремежът е дажбата да се променя възможно по-рядко. Нещо подобно настъпва и при включване на карбамид в дажбата. Като нов източник на бързо разграждащ СП, той изисква микроорганизми които бързо нарастват и поемат повече амоняк. Те са намират винаги в търбуха но, в малко количество. Те трябва да се размножат, което става с постепенното включване на малко количество карбамид. Обикновено се започва при кравите от 20 г дневно и през ден дозата се повишава с 20 грама. Така ако определеното максимално количество е 200 г, то се достига за около 20 дена. Дори когато животните са привикнали към карбамид и дълго време са го поемали, но по някаква причина даването на карбамид е прекъснато повече от три седмици, е необходимо отново постепенно привикване. Това трябва добре да се запомни. По същата причина ако от стадото се изключи някое животно, когато се връща отново, то следва да премине постепенното привикване за което вече говорихме.

Въпреки, грижите и вниманието, което трябва да съпровожда изхранването на карбамид все пак може да се допусне грешка и някое животно да поеме по-висока доза карбамид от колкото може да понесе. Тогава следва да си спомним, че много ефикасна противоотрова на карбамида е обикновения винен оцет. С такава цел, в обора винаги следва да има на разположение няколко бутилки оцет. Още при първите признаци на атония на търбуха и неразположение на животните се налива половин до една бутилка оцет през устата. През време на нормалното хранене не се налага да прибягваме до това средство, но понякога в началото на привикването или при неволно допусната грешка с дозирането това може да се случи.

В края на този раздел за правилата при използване на карбамида бих искал да взема отношение към въпроса за т.н. екологично животновъдство. Дали включването на карбамид нарушава тези принципи? В случая мисля, че стана ясно, че ние използваме един продукт, който нормално се образува в организма. Дори да не използваме карбамид, при храненето на дажби добре балансирани по протеин чрез естествени фуражи (бобови култури и шротове) винаги се образува карбамид в черния дроб. По-голямата част се изхвърля с урината, но една част чрез кръвния поток попада в слюнката и от там отново в търбуха. Животното винаги се нуждае от този лесно разградим продукт за поддържане нормалния живот на микрофлората в търбуха. Следователно целият проблем се свежда до спазване на правилата. Карбамидът да се включва само към дажби, които имат свободна енергия, в количества определени от БПТ, и да се поднася добре размесен към цялата дажба, след нужното привикване. Ако тава е изпълнено получения продукт, месо или мляко по-нищо не се различава от продуктите получени от фуражен протеин, следователно продукцията е също толкова екологична, колкото при храненето на естествени фуражи.

 

4.ТЕХНОЛОГИИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ КРАВИТЕ ЗА МЛЯКО

4.1. Вързано или свободно отглеждане

Въпросът с начина на отглеждане но кравите в световната практика е решен отдавна в полза на свободното държане в открити или полуоткрити постройки. У нас обаче, внедряването на тази технология има дълга и мъчителна история. Още в средата на 60-те години бяха направени първите опити в ДЗС с внедряването на свободно групово държане на крави в полуоткрити обори на дебела постеля и доене в зала. Опитите завършиха безславно с обвинението, че са неудачни. Под напора на развиващата се световна практика в следващите 10 години у нас започнаха нови опити, сега с свободно боксово държане и доене в зала. Положиха се много усилия, но, по различни причини и това начинание не тръгна. По тази причина, когато в края на 70-те години започна масово строителство на нови обори по за 100 и за 200 крави те бяха направени за вързано държане на кравите и доене със централен млекопровод. Това строителство направено с железобетон загроби технологически българското краварство за дълги години и се превърна в едно от сериозните препятствия пред съвременно краварство в нашата страна. За това вече сме споменавали, тук по-скоро бихме искали да изясним по-детайлно причините за да стигнем до сегашното състояние, когато все още се намираме в плен на страха от свободното държане на кравите и не правим нещо сериозно за да го превъзмогнем. И нещо по-страшно, нови кравеферми се създават в старите сгради за вързано гледане без технологично преустройство, с което се предрешава тяхната неефективност.

Причините за да стигнем до това състояние според мен се коренят в колективната система на производство, която пречеше на развитието на индивидуалната отговорност, липсата на мотивация за качествен труд. По тази причина квалификацията на изпълнителските кадри беше ниска. Вързаното отглеждане на кравите много по-добре пасваше на системата на безотговорност. Контролът върху вързаните крави все пак беше осъществим, тъй като конкретния дояч имаше възможност да запомни кравите си. При размер на стадата от 200-300, че и 500 и 1000 крави, толкова колкото бяха тогава фермите, свободното държане внасяше пълен хаос в следенето на заплождането, пресушаването, храненето. Така че, свободното държане при практикуваните размери на фермите, съчетан с липсата на мотивация в работниците за квалификация и некачествената техника за почистване и доене, проваляше предварително това ново начинание. И по-важното то оформи негативно отношение в нашите стопанин и специалисти към новата форма на обслужване на кравите, която господства по света.

За да останем толкова дълго в плен на старите разбирания за гледане, причината е все още не изяснените за специалистите, основни предимства и недостатъци на двете технологии, защото те никога не са имали възможност за сравнят двете технологии в нормално действие. Доколкото са виждали или чували хората са сравнявали с вързаното гледане само подобие на работа при свободните технологии на държане. Ако трябва да бъдем точни в оценката за свободното отглеждане на кравите, наистина те се оказаха неподходящи за колективната форма на стопанисване и справедливо бяха отхвърляни за тогавашните условия. Те може би и сега няма да бъдат подходящи за кооперативните кравеферми, доколкото ръководството и организацията им малко се отличават от тази в някогашните ТКЗС. Какво показва анализът на двете технологии тогава когато и двете работят нормално при частни кравеферми със стопанин собственика. Едно изследване направено в продължение на повече от 10 години в САЩ гласи: Предимствата на вързано отглежданите крави са:

1. За всяко крава от стадото могат да се полагат по-лесно индивидуални грижи

2. Кравите са подредени по-удобно за преглед и обслужване при различните манипулации.

3. През зимата стопанинът обслужва животните на закрито и не е изложен на ниските температури.

4. Кравите с агресивно поведение не създават напрежение в стадото.

5. Разпиляването на фураж е по-малко отколкото при свободно държане.

Предимствата на свободно отглежданите крави са:

1. Стадото крави се обслужва като група освен при доене.

2. Кравите не се блъскат при връзване и отвързване.

3. Разходът на труд по обслужването е много по-малък.

4. Доенето в доилна зала осигурява много по-високо качество на млякото, каквото при централен млекопровод е недостижимо.

5. Нараняванията на ставате и вимето са много по-редки.

6. Разгонените крави се откриват по-лесно.

7. Кравите са по-активни, имат по-добър апетит, поемат повече фураж и развиват по-висока млечност, което компенсира по-голямото разпиляване.

8. Броят на животните в стадото се увеличава по-лесно.

9. Кравите при свободно държане са по-чисти отколкото вързаните крави.

10. Общата стойност на сградите и съоръженията е по-ниска отколкото при вързано държане в затворени помещения.

Обобщено казано, по основните икономически показатели, които определят ефективността в края на краищата - стойност на капиталовложенията, разход на труд за отглеждането, високо качество на произвежданото мляко (от тук и по-висока цена на продаваното мляко), свободното отглеждане показва решително предимство и това обяснява защо то се внедрява така масово през последните 50 години в практиката на съвременните кравеферми. В това отношение ние решително изоставаме от съвременния свят, и все още недостатъчно е просветата по този важен въпрос на производството на мляко.

Възможните варианти на свободно държане на кравите приложими при нашите условия ще бъдат разгледани в по-нататък.

4.2. Варианти на свободно отглеждане приложими у нас

Основният белег на свободното отглеждане на кравите е това, че животните се държат на групи, без да се връзват, имат място за лежане, за хранене, и за доене, към които се предвижват свободно. Според климатичната зона постройките могат да бъдат закрити, полуоткрити или открити. Доенето обикновено става в зала, различен вариант. Най-често тип "рибена кост" и по-рядко тип "кaрусел". Според устройството на пода може да имаме държане върху дебела постеля без боксове, върху тухлен под с индивидуални боксове, при което може да имаме гумени матраци, или без тях. Индивидуалният бокс може да бъде покрит със слама. Според това как са устроени пътеките за движение те биват твърди за булдозерно или с делта скрепер почистване или със скаров под с водно почистване. У нас са изпитвани всички изброени варианти на свободно отглеждане и сега можем да направим някакво подреждане на различните варианти според достойнствата им за нашите условия.

По отношение постройките мисля, че може да бъдат препоръчани като най-удачни полуоткритите, т.н. тристранно обградени навеси, загърбващи под ветрената посока. Предимството им пред напълно затворените постройки се крие в това, че микроклиматът в полуоткритите постройки е много по-здравословен за високо продуктивните крави, които поемат много хранителни вещества и отделят достатъчно топлина при храносмилането за загряване на животните дори при минус 24 градуса по Целзий. Решаващото условие е кравите да имат сухо легло и да са на завет. Най-подходящи постройки от този тип бяха направени в с Костиево, Пловдивско и с Сребърна, Силистренско. За съжаление тези обори сега стоят не използвани. Единствен техен недостатък е големите размери на фермите - по за 400 животни (4 навеса по 100 крави).

В зависимост от това как е устроен пода може да бъдат препоръчани за нашите условия, както дебелата постеля, така и свободно боксовото държане в боксове с постеля от слама. Дебелата постеля (несменяема в продължение на 6 месеца) от слама е най-удобното място за почивка на високо продуктивните крави, стига горният слой да се покрива ежедневно с 5-6 кг нова слама. Ако макар и за кратко режимът бъде нарушен хигиената се влошава и маститите бързо нарастват. При наличие на около 2.2 тона слама за крава годишно, този под е най-подходящ за малки ферми с висока млечност. Високият разход на слама се покрива от получения висококачествен тор, подходящ за водене на т.н. "органично земеделие", без използване на минерални торове. Свободно боксовото държане върху постеля от слама, създава също добри удобства за кравите, като тук се използва 4 пъти по-малко слама, средно 1.5 кг дневно на крава. Така са устроени боксовете за лежане в споменатите по-горе ферми в Костиево и Сребърна.

Решаващо условие за да се изявят предимствата на свободно боксовото отглеждане на кравите е устройството на бокса. За крави със живо тегло 550-600 кг размерите следва да са дължина 220 см (като влезе крава задните крака да са на прага, така че, когато отделя лайната те да не падат в бокса); широчина 110 см (за да не може кравата да се обръща в бокса);. височината на прага към пътеката от която влиза кравата да бъде 15-20 см, така че да не позволява влизане заднешком. Страничните огради на бокса са тръбни на две нива на 0.5 м и на 1.0 м за да не позволяват преминаване на животните от бокс в бокс. На около 60-70 см от предната страна, върху горната тръба се слага напречна тръба, която не позволява на кравата при уриниране и отделяне на лайната да се изгърби и прибере напред в бокса, с което се предпазва мястото за лежане от замърсяване.

Обикновено успоредно на боксовете за лежане, от другата страна на пътеката се организира храненето в т. н. "пътека ясла". Кравите провират главите си през напречни тръби в ясла, която има ниска стена към тях (около 30 см), а от външната страна е без стена.Пътеката по която се разнася фуража е на нивото на яслата . Липсата на външна стена на яслата улеснява много свалянето на фуража и натикването му към кравите без да се повдига. За през лятото обикновено има двор за движение, от външната страна на който има организирана "пътека ясла". Дворът е твърд и се почиства с булдозерната лопата.

Ако боксовете са добре изпълнени, лайната попадат само върху пътеката. При движението кравите замърсяват само това пространство. При поемането на фуража, кравите са също върху пътеката. Там, по време на хранене, животните отделят 50 % от дневната норма урина и лайна. Така, че за почистване остава само пространството на пътеките. То може да става със скаров под, но при нашите условия това се оказа крайно не практично. Ето защо за препоръчване е, използването на мобилна техника. Навесена булдозерна лопата на трактор, който изтиква тора в края на постройката в ремарке подложено в единия край на дължината на навеса или направо в торището.

Ако боксовете са изпълнени добре и пътеките се почистват редовно, кравите лежат само в боксовете и не се цапат с лайна и урина. Така без да се прилага специално почистване на животните те са чисти, нещо което при вързаното държане на животните не може да се постигне дори след ежедневно почистване. Вързаната крава не може да избира мястото за лягане и винаги ляга върху отделените лайна. Чистите животни са една от предпоставките за получаването на чисто мляко.

4.3.Мястото за доене при съвременните технологии

При съвременното производство на мляко изкупната цената в много голяма степен се определя от чистотата, съдържание на общ брой микроорганизми (ОБМ) и на общия брой соматични клетки (ОБСК) в млякото Този брой пък се определя от условията за доене и държане на кравите. Важен фактор,за производството на чисто мляко обаче си остава подготовката и мотивацията на дояча. Квалифицираният (добре познаващ същността на въпроса) дояч намира възможности да произведе чисто мляко при различни условия, а когато трябва той променя условията в желаната посока. Поради това важно е да се познават условията които улесняват работата на дояча да получава по-чисто мляко. Не бива да се заблуждаваме, че изискването към хигиенните показатели е някаква прищявка или “зла умисъл”от европейските ни партньори, предназначена да ни унизи. Това са абсолютно необходими показатели, които ние трябва да се научим да спазваме за да бъде гарантирано здравето на консуматорите на мляко и високото качества на млечните продукти. Млякото, което произвеждахме до сега, откровено казано, е много далеч от здравните стандарти Само за сравнение, ще посоча средните показатели за изкупеното мляко в Дания.през 2001 г възлизащо на 4.4 милиона тона. Млякото със съдържание на ОБМ под 30000 броя в см3 е било 93.7 %, а под 100000 бр в см3 - 98.9 % от всичкото изкупено мляко. Съдържанието на ОБСК е било съответно, под 300000 бр в см3 в 71.4 %, а под 400000 бр см3 в 90.4 % от всичкото млякото. В същото време у нас кравето мляко с показатели под 100000 бр. ОБМ не преминава 3-5 % от предложеното за изкупуване мляко. Със соматичните кратки положението е почти същото. Трудно се намират млеко под 400000 бр в см3. Видно е от сравнението, че средно ни ниво на чистота на млякото е много ниско. Нека обаче не обиждаме пионерите за добиване на чисто мляко у нас. Единични фермери, като спазват предписанията за хигиена получават мляко с ОБМ под 60000 бр см3 и ОБСК под 400000 бр в см3. Следователно у нас също може да се получава мляко с европейски показатели, но хората следва да се научат и най-важното хората които изкупват млякото следва по-чувствително да стимулират с по-висока цена качественото мляко. Някои преработватели вече го правят и резултатите не закъсняват. Който плаща добре качественото мляко, ще има възможност да получи и качествени продукти.

Когато кравите се доят в обора, и са вързани, доячът подхожда към всяка крава, прикляква, измива вимето, оглежда го и слага чашките за доене. Всичко това се извършва в крайно неудобно за него клекнало положение. Дори да иска да извърши операциите старателно, това трудно се постига и в края на доенето (след като е минал един час) качеството на работата винаги се влошава. Всмукването на въздух от апарата за доене, става близко до замърсената среда, което допълнително влошава микробната замърсеност на млякото. Нещата се променят чувствително към по-добро, когато доенето е организирано в отделно помещение, т.н. доилна зала при по-крупните ферми или доилен кът в дребните ферми.

Организиране на доенето в отделно помещение създава редица предимства. Първо, помещението е изолирано от обора. В него има възможност подът да се поддържа винаги чист от лайна и урина, добре проветрено. Второ, за дояча се устройва място (трап) където кравата при доене застава по-високо. Вимето и се намира на нивото на гърдите на дояча. Това създава удобства за по-старателното измиване и подсушаване на вимето. Подаването на топла вода чрез подръчен душ може лесно да се осъществи. Освен това ежедневния оглед за състоянието на вимето става много по-качествено и има възможност да се предприемат своевременно мерки за лечението.След всяко доене безпроблемно може да се третира вимето със специалните разтвори и кравите да останат прави около 10 минути докато разтворът образува запушалка на отвора на цицката. Или както резюмирано можем да кажем, създаваме една много по-благоприятна среда за операцията доене. След приключване на доенето, помещението се почиства и дезинфекцира по-лесно. Освен всичко друго залата позволява през студените дни мястото за доене да се затопля, което подобрява условията за работа на дояча и подобрява нейното качество.Това не може да се прави за целия обор.

Поради изброените предимства на доенето в зала, то се прилага все по-масово в съвременната практика и помага изключително много за постигането на високите резултати с чистотата на млякото. Всичко това ми дава основание да препоръчам горещо изграждането на залите или доилните стаи в нашата практика. Нещо повече, мисля, че това е възможно да става и при съществуващите сега обори за вързано отглеждане на кравите, дори и когато доенето става в гюмчета, без централен млекопровод. Залите могат да се приложат дори когато кравите са малко на брой 20-30 броя. За целта първото нещо което следва да се направи е връзването и отвързването на кравите да се направи автоматично за цялата редица или да се сложат фиксатори. Това улеснява операцията по връзването и позволява да се положи индивидуално поднасяне на концентратите според нивото на млечност. Според големината на стадото се устройва и залата (стаята) като за всеки 10 крави се предвижда по едно място за доене. Най-добре е кравите да се разполагат под формата на рибена кост. Единият заден крак и вимето да са към трапа за доене. Пред залата се устройва малка чакалня, а след нея дворче за престояване на издоените крави.

Разходите по организирането на зала (стая) за доене на кравите бързо се изплащат от подобреното качество на млякото (и неговото по-висока цена). Дълбокото ми убеждение е, че модернизацията на нашето краварство, с оглед подобряването на чистотата на млякото, следва за започне от устройването на специално място за доене на кравите, зали за по-едрите стада и стаи са дребните стада. Едновременно с това да се направи автоматично връзване с фиксатори, за индивидуално хранене. Следващата стъпка да стане свободното боксово отглеждане, чрез преустройство на съществуващите обори. Но ако успоредно с това не започнем използването на семенен материал от високо класни бици проверени по потомство, за осеменяване на нашити крави, то резултатите ще са ограничени до около 5000 кг млечност. Използването на семенен материал от проверени бици бързо ще ни придвижи към 8000-9000 кг, а това вече значи съвременно краварство и като животни и като технология.

5. КОГА КРАВЕФЕРМАТА ЗА МЛЯКО СТАВА ПЕЧАЛИВША

Печалбата от производството на краве мляко, както и всяка друга стока зависи от съотношението между получаваната цена и производствените разходи. Продажната цена най-често не зависи от стопанина на кравите, тя е такава каквато предлага пазара, но производствените разходи в много голяма степен се определят от фактори, които са подвластни на фермера. Доброто познаване механизмите на действие на тези фактори до много голяма степен определя дали фермата ще печели и ли губи. Величината на печалбата от производството на краве мляко се определя от следните по-важни фактори:1).Равнището на средната млечност. 2). Технологията на отглеждане на кравите. 3).Величина на кравефермата (брой на кравите във фермата).

5.1. Влияние на равнището на млечност.

То се реализира благодарение на разпределението на постоянните разходи за поддържане живота на кравата върху повече продукция. Например годишните разходи за поддържане живота на една крава със 550 кг живо тегло (без да произвежда мляко) възлизат на 2000 кръмни единици за мляко (КЕМ). При 4000 кг млечност, всеки килограм мляко поема от тези разходи по 0.5 КЕМ, при 8000 кг тези разходи намаляват наполовина-0.25 КЕМ. По същия начин се отнасят и другите постоянни разходи, като амортизации, трудовите разходи по отглеждането, лечението осеменяването. В резултат на всичко това, ето какво показват цифрите от производството на краве мляко при млечност от 4500 до 7000 кг .

Таблица 5.Влияние равнището на млечност върху себестойността и печалбата

Годишна млечност кг

4500

5000

5500

6000

6500

7000

Себестойност ст/кг

41.6

39.5

37.6

36.0

34.7

34.1

Печалба от една крава в лв

-83

27

145

260

374

444

Доход*)от една крава в лв

51

166

285

409

529

604

*) Печалбата плюс разходите за труд, когато стопанинът сам   гледа кравите

 

Данните са взети от наблюдавани от мен ферми в периода 2000-2005 години. Средната изкупна цена за годината в случая е приета за 400 лв/тон - 40 стотинки/килограм (ст/кг). Първоначално на всеки 500 кг по-висока млечност, себестойността се снижава с около 2 ст/кг, а към 7000 кг тази промяна е само О.6 ст/кг. Но тъй като тези 0.6 ст/кг се отнасят за много по-висока млечност, печалбата от крава при по-висока млечност с 500 кг нараства със 70 лв.

От приложената таблица се вижда, че дори при една сравнително ниска изкупна цена (40 ст/кг) при млечност 7000 кг вече се получава прилична печалба (444 лв), а доходът достига 604 лв. Стопаните, които получават средна млечност 5000 кг от крава могат да реализират печалба само 27 лв от крава. Това обяснява защо европейците получават 8000 – 9000кг, в САЩ над 9600 кг а в Израел вече са над 11000 кг. Следователно първият и най-важен фактор за да стане фермата печеливша при нашите условия е млечността на кравите да превиши 6000 кг. Възможно ли е това и от какво зависи? Наличните крави от черно шарената порода и американското кафяво говедо при правилно отглеждане като млади и правилно хранене като крави като правило достигат 6000 кг млечност. За да се премине тази граница обаче е нужно кравите да се осеменяват задължително с високо класни, проверени по-потомство бици , приплоди на майки поне със 9000-10000 кг млечност. От тяхното потомство вече можем да очакваме 7000-8000 кг. Следователно за да се реализират възможностите на фактора висока млечност са нужни на първо място съответното хранене и последователна развъдна работа. Храненето представлява около 65-70 % от общите парична разходи за производството на мляко, ето защо са от голямо значение цените и качеството на фуражите. Така например, поскъпването на концентрираните фуражи през последната година само с 100 лв на тон доведе до повишаване на себестойността със 4 ст/кг, което при 6000 млечност намалява печалбата с 240 лв от крава, т.е. от 260 лв тя остава само 20 лв, а доходът от 409 лв пада на 169 лв от крава. Ясно е, от цифрите, че за да се запази една сравнително добра икономика, изходът от ситуацията повишени разходи за фуражи не може да се търси в повишаване на млечността,(което не може да стане за 6 месеца), а е в повишаване на изкупните цени.. Следва да подчертаем, че за сега малко хора у нас си дават сметка за ролята на високата млечност за повишаване на печалбата. Най-често оправданието е, че няма сметка да се купува зърно или шрот за да се хранят кравите по-добре. За съжаление, преминаването към печелившо производство на мляко става единствено чрез повишаване нивото и качеството на хранене. Иначе оставаме в порочния кръг, “недостатъчно хранене-ниска млечност-липса на печалба”

5.2. Технологията на отглеждане на кравите

Следващият по сила на въздействие фактор върху печалбата е технологията на отглеждане. Държането на кравите в закрит обор вързани и доенето им на място е технология отживяла времето си. Това се обуславя от нуждата стопанина многократно през деня да обслужва кравите на място, да ги храни, чисти, връзва и развързва, дои, проветрява и прочее. Това силно ограничава възможния брой крави за отглеждане от един човек. Освен всичко друго от стопанина се изискват много повече физически усилия. Дори при положени максимални усилия, чистотата на кравите не винаги е на ниво. Нуждата от облекчаване труда и подобряване на състоянието на кравите е наложила през втората половина на 20 век свободно-боксовото отглеждане, при което най-често животните се държат в полуоткрити помещения, ползват индивидуални боксове устроени така, че кравата може да влиза и лежи само с главата на вътре и отделя течните и твърди извержения извън леглото, на пътеката. Това поддържа животните чисти. Сами отиват до водата до яслата и в доилната зала. Това спестява много усилия на човека и става възможно при същото напрежение да отглежда 2 – 3 пъти повече крави. Това прави възможно производителността на труда да се повиши два-три пъти, при по-високо качество на гледането и съответно печалбата да се повиши толкова пъти. Качеството на добитото мляко е с много по-високи хигиенни показатели, което допълнително повишава цената му, тъй като добрите преработватели дават премии за по-високото качество.

5.3. Влияние на броя на кравите във фермата върху печалбата.

Ако вземем данните от таблица 5 за печалбата от една крава лесно ще се убедим, че колкото повече са бройките толкова повече е печалбата. Това е обаче само повърхностното впечатление. На практика нещата не стават така. Повишаването на кравите над определен брой при запазване на работната сила и технологията, неминуемо води до влошаване на качеството на гледането, което веднага се отразява върху полученото мляко. Това снижава печалбата от една крава и общата печалба вместо да нарасне практически се понижава. Ако стопанина сега дои от 10 крави по 7000 кг и печели по 444 лв или общо печели 4440 лв,(примерите се отнасят за 2003 година) ако той удвои кравите без промяна на технологията (остави ги вързани), качеството на работата ще се влоши и млечността ще падне на 5500 кг. Тогава от 20 крави печалбата ще падне на 2900 лв, (виж таблица 5). Ако той отиде на 30 крави опасността млечността да падне до 5000 кг и съответно печалбата да се понижи до (30 х27) 810 лв е реална. Явно е такова повишаване на броя на кравите и безпредметно, защото само ще струва допълнителни разходи без приходите да нарастват. За съжаление у нас най.често се тръгва по този неразумен път на разширение. Друга грешка която често се допуска е разширяване чрез наемане на не квалифицирани работница, което още по-рязко понижава млечността и от там печалбата пада допълнително. Не случайно в Европа фермите са семейни, за тях се грижат собствениците, за да бъде качеството на положения труд високо, и средната млечност да се поддържа на високо ниво. Тогава не само печалбата но и средствата за трудови разходи остават в стопанина и фермите са по-устойчиви икономически.

Следователно желанието за уедряване на фермите следва да бъде съобразено с възможностите на фермера и то да става само до такава степен която не води до понижаване на млечността. Естествения път за повишаване на печалбата от млечната ферма минава първо, през повишаване на средната млечност (чрез правилно хранене, и развъждане), чрез въвеждане на съвременни технологии на отглеждане и доене в зала, което ще даде възможност броя на кравите да се повиши без да се влошава гледането. За сега тези граници за семейните ферми у нас са много скромни - 20-30 крави. Тези крави при млечност 6000-7000 кг, при свободно-боксово гледане и доене в отделна стая ще дадат възможност годишният доход да достигне 10 000 до 18000 лв,(за периода 2003-2005 г) според квалификацията на стопанина.

Заключението от разгледаните въпроси е, че без създаване на семейни кравеферми, подчинени на законите на пазарната икономика, без професионално подготвени стопани, които да могат да печелят от фермите си, не може да имаме съвременни кравеферми. Това предполага създаването на обслужващи кооперации, за ползване на скъпа техника, за изкупуване и преработка на продукцията, която ще избави малките и средни фермери от неравностойното реализиране на продукцията.

 

6.ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА НАУЧНО ОБОСНОВАНО ХРАНЕНЕ НА КРАВИ

6.1. Приложение на нормираното хранене

Без преувеличение можем да твърдим, че храненето на кравите има най-голяма роля за високите постижения в съвременната кравеферма. Нивото на млечността в 75 % се обуславя от факторите на средата, на първо място хранене и гледане. Делът на фуражите в себестойността на млякото заема около 65%. Нещо повече, трябва да подчертаем, че млечността на кравите е достигнала постепенно 8000-10000 кг, едва след като фермерите са започнали да отделят по-специално внимание на фуражното производство (изкуствени пасища и ливади, цвекло, люцерна, силажи и др.) и кравите са престанали да разчитат единствено на природните дадености. Селекционните усилия на селекционерите са могли да дадат резултат също след като е било приложено нормираното хранене.

В съвременната практика на кравефермите нормираното хранене е добило по-опростена форма. Обикновено дневната дажба се разделя на две части: на основна дажба, която за краткост отбелязваме като ОД. Тя се състои от обемистите фуражи: паша, сено, силаж, слама, цвекло и други подобни. Това са храните, които от физиологична гледна точка е полезно да се поемат в по-голямо количество. Само при тяхното по-голямо приемане търбухът на кравата работи нормално. Ето защо тези фуражи се предоставят на всички крави практически на воля. Но бедата е, че тези фуражи имат голям обем и бързо запълнят търбуха. Поради по-ниското съдържание в тях на хранителни вещества кравата не може да се достигне висока млечност. Качеството на нашите обемисти фуражи е такова, че кравата поема максимум 10-11 кръмни единици за мляко (КЕМ), което отговаря за 11-13 кг мляко дневно. За по-високата млечност вече се налага добавянето на концентрирани фуражи: зърнени житни, бобови, шротове. Тази част от дажбата се нарича концентратна дажба, за краткост КД. Тя вече се разпределя според млечността, нормирано, заедно с минералните добавки. Ако тази част от дажбата се предостави също на воля, ниско продуктивните крави ще поемат значително повече от колкото им е нужно от КД-то и ще намалят поемането на ОД, Тези крави ще затлъстеят, но няма да дават повече мляко. Това ще лиши високо продуктивните крави от повече КД, и те няма да могат да произведат повече мляко. Фактически, когато концентрираният фураж не се разпределя според млечността, високо продуктивните крави в началото произвеждат повече мляко отколкото получавания фураж, но само за сметка на телесните си резерви. Те губят значително от живото си тегло, силно отслабват, трудно се заплождат и бързо понижават млечността си. Когато кравата получава добавката на КД според млечността си тя губи малко от живото тегло, и задържа високата млечност много по-дълго.

Следователно, секретът за получаването на висока млечност, се крие в нормираното хранене, при което с КД, разпределена според нивото на млечност, се добавят недостигащите в ОД енергия, протеин, минерални вещества и витамини(което не ще рече индивидуално хранене).

6.2. Ролята на обемистите фуражи

Понеже най-често, млечността рязко нараства едва след повишаване на дела на концентрираните фуражи, мнозина са склонни да считат обемистите фуражи за малко значими при кравите с висока млечност. Това е голямо заблуждение с фатални последици за здравето на кравите. У нас, имаме горчив опит в това направление от време на колективните кравеферми. Въпреки, че разполагахме с животни с възможности да произвеждат 5000-6000 кг мляко, по причина на лошото качества на изхранваните обемисти фуражи в ТКЗС, млечността остана на нивото 3000-4000 кг, а изхабяването на кравите (подмяната им поради заболявания) се ускори. Продължителността на използването им спадна под 3 години - (по-точно 2.7 години). Такова ускорено отпадане на крави не се наблюдава във фермерските страни дори при ниво на млечност над 8000 кг. Основна, разбира се не единствена, причина за това негативно явление трябва да търсим в лошото качество на изхранваните обемисти фуражи - сено, силаж, паша. Поради ниското им качество, кравите дори и да разполагат с достатъчно фуражи в яслите, не са в състояние да поемат необходимото количество, което налага изхранването на повече концентрати..

При качествени обемисти фуражи, една крава с живо тегло 550-600 кг по време на лактацията поема нормално 10-11 КЕМ (11-12 кг сухо вещество) дневно. У нас, поради изтъкнатите вече причини, в ТКЗС кравите поемаха 6.5-8,5 КЕМ, съответно 7.5-9,5 кг сухо вещество. Тези данни са от едно мое 10 годишно проучване през периода 1976-1987 г. При това положение за да получаваме повече мляко в ТКЗС бяхме принудени да изхранваме повече концентриран фураж. Проучването показа, че при млечност от 3600 кг ние тогава сме изразходвали по 0.440 кг зърнени фуражи за кг. мляко. Толкова, зърно на килограм мляко не се използва в Западните страни при 7000-8000 кг млечност. Завишеното участие на концентрираните фуражи, при храненето на кравите като преживни животни е най-честата причина за появата на т.н. обменни заболявания, виновни за бързото изхабяване на кравите.

Един прост пример ще илюстрира връзката между качеството на обемистите фуражи и използването на концентрати. При 20 кг млечност, кравата се нуждае от 15.8 КЕМ. Ако тя поема 11.0 КЕМ дневно от ОД, както е при храненето с качествени фуражи, за дневната дажба ще са необходими още 4.4 кг от концентратите. Ако обаче положението с качеството на фуражите е както беше при нас в ТКЗС, кравата поема с ОД вместо 11, само 7.0 КЕМ и тогава за да получим 20-те кг мляко ще трябва да изхраним 8.0 кг концентрати. Почти два пъти повече отколкото при качествени обемисти фуражи.

За да поемат повече обемисти фуражи кравите не е достатъчно да ги има на воля в яслите през цялата денонощие. Те трябва да са качествени. Сеното да се покосява в началото на цъфтежа, да се изсуши без да го навали дъжд, да не са оронят листата при прибирането. Царевичния силаж да се прибира във фаза восъчна зрелост (33-35 % сухо вещество), да се надробява не по-едро от 16 милиметра, добре да се уплътни за да не прониква вода и въздух. Зелената маса също да се покосява в началото на цъфтеж. Ако се изхранва зелена люцерна тя да бъде цяла без надребняване. Пашата също да бъде върху млада израснала трева, почистена от тръни и плевели. В конкретните балансирани дажби дадени по нататък в брошурата са посочени примери със ливадно сено с различно качество,(виж таблица 22) от което може да се види отражението на качеството върху разхода на зърнен фураж и шрот.

Без колебание можем да направим заключението, че за високата млечност на кравите решаващото условие е да произвеждаме качествени обемисти фуражи. Да произвеждаме, а не да купуваме. Защото закупуваните обемисти фуражи рядко са високо качествени. Качествени обемисти фуражи най-сигурно се произведат от стопанина на кравите.

6.3. Характеристика на периодите по време на лактация

Как протича една нормална лактация при млечност 6700 кг? Тя започва с около 15-20 кг и след 5-6 седмици достига максимума, или върха (пика) от около 31 кг. Тази млечност се задържа около две седмици, след което започва постепенно да се понижава до края на лактацията. През първите 100 дни се получават средно 40 % от общото мляко, или 2800 кг което прави по 28 кг средно дневно. През вторите 100 дни, от 101 до 200 дена млечността се понижава от около 26 на 20 кг или е средно 23 кг (2300 кг общо). През последните 100 дни, понижаването продължава от 20 до 14 кг или е средно 16 кг (1600 кг общо). Следва да запомним, че според нормалния график на лактацията всеки 1 кг по-висока млечност във върховата седмица може да ни осигури 200-250 кг повече за лактацията. Следователно, ако вместо 31 кг получим средно 32 кг това показва, че при правилно хранене може да достигнем 7000 кг, ако през върховата седмица млечността е 34-35 кг това показва възможности за 8000 кг.

Нормално при такава млечност една кравата със живо тегло около 600 кг във възрастно състояние, тежи непосредствено след отелването 600 кг, в края на 1-вия месец - 575 кг, на 2-рия месец -555 кг и в края на 3-тия месец около 550 кг, през 4-ти и 5-ти месец запазва теглото си на 550 кг, след което трябва да започне да го повишава и в края на 7-ми месец вече да тежи 580 кг, за да стигне нормалното си тегло 600 кг към края на 9-ти месец. През последния 10-ти месец от лактацията кравата достига 620 кг заедно с плода. Пресушаването следователно следва да стане при жива маса около 620 кг. През сухостойния период плодът следва да нарасне с около 30 кг и непосредствено преди отелването кравата да тежи 650-660 кг. След освобождаването от телето и около плодните води кравата отново ще тежи 600 кг т.е да има охраненост средна, ОТС 3,0 до 3,5.

6.4. Правила за хранене през различните периоди на лактацията

През първите 60-70 дни на лактацията фактически приетите фуражи осигуряват по-малко от нужните за произведеното мляко, и се получава недохранване. Кравата дава мляко за сметка на телесните резерви. Защо възниква тази ситуация? Това е следствие от по-ниския апетит след отелването, който не може да догони нуждите на високо продуктивната крава. Ако при храненето през сухостойния период сме спазили изискванията, кравата следва да се отели при 4,0-5,0 кг дневна дажба концентрати. При това положение още от следващия ден от отелването, концентратите се увеличават с по 0.5 кг дневно, докато се достигне максималната КД изискана по приложените по-надолу балансирани дажби. Увеличението от 0.5 кг включва зърнените и белтъчни фуражи, които са предписани в съответната дажба. Ежедневно се следи състоянието на кравата. Ако тя запазва апетита си, на следващия ден увеличаваме отново с 0.5 кг. Ако имаме съмнение, че кравата губи апетита, спираме с увеличението и така докато се достигне 12-13 кг дневно. Това при идеални условия става към 15-тия ден. Но много често това не се случва, защото ако забележим, че кравата не приема предвидените обемисти фуражи, се налага да забавим повишението, ето защо по-често максимумът концентрати се достига към 25-тия ден от отелването, а максимумът на предписаните в дажбите обемисти фуражи, - чак към края на третия месец от началото на лактацията. В тази постепенност на привикване на кравите към високата концентратна дажба се крие секретът на правилното научно обоснована хранене. Следователно през първите 70-80 дена кравата фактически губи около 50 кг от живото си тегло от което произвежда 315 кг мляко (50х6.3=315). Не бива да се безпокоим, че кравата ще отслабне и да прибързваме с повишаването на концентратите. Фактически от нормално използваните телесни резервите могат да се произведат за периода от 75 дена 315 кг мляко, или по 4.2 кг дневно Опасно е ако принудим кравата да загуби повече от 50 кг в този период.

След като апетитът догони продуктивните нужди, храненето се нормализира. Храним толкова колкото е предписано в таблицата и според нивото на млечността. Така храним през почти целия втори период от 100 дни. Към края на втория период се налага да възстановим живото тегло и започваме да храним фактически повече от предписаното в балансираните дажби за съответната млечност, повече за около 3 кг мляко. Това е приблизително 1.5 кг концентрати. Защо го вършим сега, а не през сухостойния период е обяснено в следващото заглавие.

6.5. Хранене на високопродуктивни крави през сухостойния период

Старите препоръки за обилно хранене през сухостойния период с рязко намаляване на дажба преди отелването, доведоха до много проблеми свързани с появата на кетозни състояния и понижаване на млечността. Освен това науката за хранене доказа, че натрупването на телесни резерви през края на лактацията (преди сухостоя) става при по-малък разход на хранителни вещества отколкото през сухостойния период. Така например, докато през дойния период 1 кг прираст в живото тегло се получава средно от 4,2 КЕМ дадени над поддържащото хранене, то през сухостойния период за този прираст са нужни 5.2 КЕМ. Натрупаните резерви струват 34 % повече, като вземе предвид и разликата в оползотворяването на обменната енергия. Това икономическо съображение, заедно с някои биохимически факти, свързани със състава на натрупваните мазнини, послужиха като научно основание да се разработи нова стратегия за храненето на сухостойните крави, която е потвърдена от практиката.

В какво се състои новия подход? Той разчита загубите в живото тегло, които нормално достигат 40-50 кг (при крави със живо тегло 550-600 кг) да се възстановяват постепенно през втората част от лактацията. Това ще рече, през това време към разходите за мляко трябва да се прибавят допълнително хранителни вещества за прираста, който средно е 0.3-0.4 кг дневно. Това изисква да се добавя дневно по 1.0 до 1.5 КЕМ и 70 до 90 г протеин смилаем в червата (ПСЧ). Ако в резултат на такова хранене кравата възстанови телесното си състояние и достигне над средна охраненост при пресушаването, през двата месеца на сухостой тя се храни умерено, само колкото да се развива нормално плодът, без да трупа нови телесни резерви. Ако кравата не е възстановила живото си тегло при пресушаването и се намира в под средна охраненост, тогава следва да прибавяме към нормите за поддържане и нарастване на плода за допълнителен прираст от 0.3-0.4 кг съответно по 1.5 до 2.0 КЕМ и също 70 до 90 г ПСЧ. Конкретните балансирани дажби са посочени в таблиците за съответната основна дажба.

6.6. Поднасяне на концентрираните фуражи на високо млечните крави

Когато кравата получава дневно до 3-4 кг концентрати, дали те ще бъдат поднесени на два или три пъти, дали ще бъдат ситно или едро смлени, дали ще бъдат смесени с другите фуражи, това има малко отражението върху ефективността на цялата дажба. Не стоят обаче така въпросите когато млечността е над 25 кг и кравата получава дневно 10-12 кг концентрирани фуражи. Значителното количество концентрати може да предизвика здравословни проблеми, и продуктивния ефект да бъде понижен. Това налага да се спазват стриктно редица правила, които произтичат от физиологията на търбуха, който е специализиран орган за ефективна преработка преди всичко на обемисти фуражи.

Смилането на храната при преживното животно става под влияние на огромен брой микроорганизми от различни родове и видове. Грубите фуражи, се разлагат от специална група микроорганизми, които се развиват успешно само при определена среда в търбуха, която е около рН 7.0, а след повишаване на киселинността под рН 6.4 тяхното развитие напълно спира и смилането на влакнините в грубите фуражи престава (колкото числото изразяващо рН е по-ниско, толкова киселинността е по-висока). Смилането на богатите на скорбяла и захари фуражи като зърнените и захарното цвекло се извършва от други микроорганизми, които първоначално произвеждат млечна киселина, която ако премине през търбушната стена в кръвта предизвиква тежки поражения, известни като въглехидратно отравяне. При нормални условия, когато богатите на скорбяла и захари фуражи се изхранват продължително време на умерени порции се размножават микроорганизми, които превръщат опасната млечна киселина в оцетна и пропионава киселини, които вече са естественият енергиен източник на преживното животно. Произведената млечна киселина при изхранването на големи порции концентрати понижава силно рН под 6.4 (т.е. увеличава киселинността).което пречи за смилането на влакнините в фуражите. Това предизвиква отказ на кравите от поемането на нова храна.

Всички тези физиологични особености определят следните правила за поднасяне на концентратите при високо продуктивните крави:

-Концентратната дажба да се въвежда постепенно. Дневната стъпка на увеличението да бъде 0.5 кг, докато се стигне 12.5-13 кг дневно, което е максималната дажба за крава със 550-600 кг. Ако 5-6 кг концентрати, изхранени за един ден след като кравата продължително време не е яла зърнени или шротове, предизвикват сериозни смущения с признаци на въглехидратно отравяне, то изхранването на 12-13 кг дневно след постепенното привикване на тази крава в продължение на 3 седмици, вече не водят до никакви смущения нито други лоши последствия.

-Дневната концентратна дажба да се поднася на порции до 2.5 кг. Следователно максималната концентратна дажба от 12-13 кг да се поднася най-добре на 5 пъти дневно, в най-лошия случай на 4 пъти по 3 килограма. По-големите от 3 кг порции концентрати, предизвикват за кратко време понижаването на рН под 6.4, дори когато кравите продължително са хранене със зърнени фуражи. Това временно затормозва апетита.

-Колкото по-ситно са смлени зърнените фуражи, толкова отрицателния ефект от изхранването им се повишава. При едро смлени или при само начупени зърнени фуражи, разлагането им от микроорганизмите става по-бавно и отделената, опасна за здравето млечна киселина по-пълно се превръща в полезните оцетна и пропионова киселини. Най-добре е зърнените фуражи за високо продуктивните крави да се смилат на чукова дробилка със сито с отвори 8 милиметра.(свободно да се пъха един обикновен молив). Не се тревожете, че в лайната на кравите ще се появяват не усвоени частички. Също толкова не усвоени концентрати се намират и когато зърното е ситното смляно, но тогава ние не можем да го забележим. Химическите анализи обаче обективно доказват правотата на това твърдение. Най-добре е зърнения фураж за кравите да се намачква между два валяка.

-Смесването на концентратите със нарязани груби фуражи или силаж помага за по-бавното им поемане. Така хапките се просмукват с повече слюнка (тя има буферни свойства с което се пречи на киселинността да се повиши над желаното). По този начин смесването на концентратите със нарязани сено, слама, силаж подобрява ферментацията в търбуха в благоприятната насока. Това лежи в основата на най-новата практика в модерните кравеферми т.н. целодажбено хранене. Всички съставки на дажбата да се поднасят заедно от смесители ремаркета и кравата през цялото денонощие да има възможност да поема от нея. Това е идеалната форма на поднасяне на концентратите от физиологична гледна точка.

-Добавка към концентратите на сода бикарбонат (хлебна сода). Въпреки всички мерки за предотвратяване понижението на рН под 6.4(повишаване на киселинността), често пъти това все пак се случва. В такива случаи добавката на 200-300 г сода бикарбонат на крава дневно помага да се нормализира киселинността в търбуха, да се избегне понижението на маслеността и да се подобри апетита на кравите. Най-полезно е да се използва тази добавка в периода на привикване към висока дажба концентрати и докато кравата поема максималната дажба. Продължителността на използване на содата бикарбонат е докато премине опасността от силно понижение на рН в търбуха. По-дългото използване не вреди на кравата, но струва скъпо на стопанина. За това е сложено ограничението.

6.7.Норми за енергия, протеин, минерални вещества и витамини за хранене на крави с различна млечност

Посочените в таблицата норми са предложени от проф. Н. Тодоров през 1995 г при приемането на новата система за оценка на хранителната стойност на фуражите и определяне хранителните нужди на преживните животни. Същите са коригирани за нивото на СП през 2003 г. Според теоретическата постановка на новата система за оценка на протеиновата стойност при преживни, при покриване на нуждите от ПСЧ и при БПТ по-висок от нула, не е задължително контролирането на нивото на СП в дажбата. Практическата работа с тази система обаче показа, че докато все още съществува неувереност в точността на данните за ПСЧ в използваните фуражи, се налага да се контролира в някаква степен и СП в дажбите. През 2004 в сп. Животновъдство –плюс кн. 4, Дарджонов предложи при работата с новата система за оценка на нуждите от протеин по ПСЧ да се приеме като задължителен критерии нивото на СП да не е по-ниско от 12,5 % при 10 кг млечност, съответно 14,0% при 20 кг-млечност и 15,0 % при 30,0 кг, независимо дали норма от ПСЧ е покрита и БПТ е над нулата. Това се прави с оглед поддържане на оптимални условия за синтеза на микробен протеин в търбуха. Тези нови изисквания са спазени при балансиране на предложените по-нататък дажби.

Таблица 6. Норми за хранене на крави при 550 кг жива маса и 4.0% масленост

Показатели

СВ кг

КЕМ

СП г

ПСЧ г

Са г

Р г

Вит. А

Млечност 14,0 кг

14,8

12,6

2010

1070

67

44

77

16,0 кг

15,4

13,6

2180

1170

74

48

76

18,0 кг

16,0

14,7

2340

1270

80

52

81

20,0 кг

16,6

15,8

2500

1370

87

56

83

22,0 кг

17,2

16,8

2660

1470

93

60

85

24,0 кг

17,8

17,9

2820

1570

100

63

87

26,0 кг

18,4

19,0

2990

1670

106

67

89

28,0 кг

19,0

20,1

3150

1770

112

71

91

30,0 кг

19,6

21,2

3310

1870

119

75

93

32,0 кг

20,2

22,3

3470

1970

125

79

95

34,0 кг

20,8

23,4

3630

2070

132

83

97

Дни

ОТС

С у х о с т о й н и

 

 

 

 

65-15

2,8-3,0

10,6

7,2

1350

650

40

25

93

65-15

2,5-2,8

10,6

10,9

1530

770

47

29

93

14-0

 

10,6

10,9

1530

770

47

29

93

 

7. БАЛАНСИРАНИ ДАЖБИ ЗА ДОЙНИ И СУХОСТОЙНИ КРАВИ

7.1. Пролетно-летен период

7.1.1..Основна дажба от зелена ръж и пасищна трева

Пашата на млада трева през пролетта, комбинирана със зелена ръж, може да играе много важна роля при изхранването на високо млечни крави. Зелената ръж засята през есента и добре наторена, става за изхранване още към края на април. Тъй като и младата трева и зелената ръж имат приблизително еднакъв състав, посочените дажби в таблицата със 20 кг ръж и 25 кг паша следва да се считат за взаимно заменими, т.е да бъдат само от ръж. Това ще рече ако пашата е повече, може да се предложи в по-голямо количество, за сметка на ръжта и обратно. Фактически основната дажба се предоставя на воля, т.е. кравите следва да имат на разположение през целия ден, било ръж в яслата когато са в обора или трева когато са на пасището За да набавят 25 кг паша, кравите следва да бъдат в хубаво пасище поне 6-7 часа. Тъй като се има предвид края на април-началото на май, съставът на зелените фуражи е следния в един килограм:

Зелена ръж. СВ-0.200 кг, КЕМ-0,19 бр, СП-27 г, ПСЧ-16 г

Млада пасищна трева. СВ-0,200 кг, КЕМ-0,18 бр, СП-27 г, ПСЧ 15 г

Както се вижда от данните, съдържанието на сухо вещество(СВ) е ниско, около 0.200 в килограм и в двата фуража. Това налага в дажбата да се включва задължително по 2-3 кг пшенична слама за допълване на СВ.Това е обикновена практика през пролетта при храненето на преживните. С напредване на сезона и след загрубяване на тревата, сламата се изважда от състава на основната дажба. Конкретните дажби по периоди са посочени по-долу в таблицата. Всички таблици за конкретните дажби са разработени по един и същи начин, за трите периода на лактация описани по-горе и за сухостоя на два периода

Таблица 7.Дажби за крави с различна млечност и през сухостоя.

 

Д н е в н а   м л е ч н о с т

С у х о с т о й н и

 

30 кг

24 кг

18 кг

65-15 дни

14-0

Зелена ръж, изкласяване кг

20

20

22

20

15

Паша, млада трева кг

25

25

25

25

20

Пшенична слама кг

2

2

3

2

0

Зърнена смес*)кг

6,4

5,0

3,0

0,5

2,0

Слънчогледов шрот (30 %) кг

4,6

3,0

1,5

0

2,5

Креда, грама

120

100

50

0

0

Дажбата съдържа         КЕМ

21,2

17,9

14,8

9,4

10,9

ПСЧ г

1883

1571

1295

816

994

БПТ г

364

218

74

17

319

СП %

16,3

15,4

13,5

12,2

17,5

*)Равни части от царевица, ечемик и пшеница

В таблицата са посочени три нива на млечност, които отговарят на първите три месеца от началото на лактацията, на следващите три месеца и на последните 4 месеца от лактацията. Възприетото ниво на дневна млечност отговаря за около 6800 кг годишна млечност на кравите, но кравите могат да развият и по-висока млечност – до 7500 кг за сметка на резервите, ако са натрупали такива, през предходната лактация. С оглед да бъде осигурена възможността на натрупването на резерви и през тази лактация е предвидено през последните 3 месеца кравите да се хранят като даващи 18 кг въпреки, че те ще дават 14-15 кг. На това основно правило за хранене на кравите обръщаме внимание и тук. Резервите от около 40-50 кг, които кравата натрупва, да бъдат създадени до края на лактацията, преди пресушаването. Кравата следва да се пресуши при средна охраненост, при оценка на телесното състояние (ОТС) около 3.0.

През сухостойния период кравите се хранят умерено. В случая сме предвидили те да създават прираст около 0.7-0.8 кг, преди всичко от нарастване на плода и малко, от телесната маса.

Това което е характерното за предложените дажби на основата на зелена ръж и млада пасищна трева, е че поради умереното ниво на протеин съдържащо се в тях, дажбите се балансират със сравнително високо участие на слънчогледов шрот, съответно 4,5 кг, 3,0 кг и 1,5 кг. Другата особеност се състои в нуждата от използването на креда за балансирането на калция. През сухостойния период крeда не се дава, тъй като наличния калций в зелената маса напълно задоволява нуждите на бременната крава. Добавката в повече на калций през този период не само че не е нужно но и вредно.

Зелената ръж, се изхранва покосена без нарязване, обикновено извън времето прекарвано на пасището.

7.1.2.Основна дажба (ОД) от млада пасищна трева

В Западна Европа, от ранна пролет до късна есен кравите се намират на пасището и набавят (ОД) изключително от паша, като развиват до 16-18 кг млечност без добавката на концентрирани фуражи. За да е възможно това, качеството на тревата следва да е много високо. Това се постига както благодарение на природните дадености, почви, редовни валежи, наторяване така и от организацията на паша. Какво се разбира под организирана паша? Най-често това е парцелното изпасване. За целта отделните участъци са заградени и кравите остават в всеки един парцел не повече от 4-6 дни, според растежа на тревата. След преместването на кравите в новия участък, стария се почиства от плевелите, а оставените от животните засъхнали лайна се разбиват и разпръскват с брана или влачка. Според интензитета на растеж на тревата се организира и броя на парцелите. Ако кравите могат да се върнат отново в първия парцел след двадесет дена, парцелите могат да бъдат 4-5, ако това е възможно след 30 дена тогава парцелите са 5-6. Целта е, тревата да не прераства, и когато кравите се върнат отново, фазата на растеж да е все още преди изкласяване. Това гарантира на животните, през цялото лято млада трева, която животните поемат по-добре. Другият фактор за да се получи висока млечност при пашата, това е продължителността на пашата. За да поеме кравата 70-80 кг трева тя трябва да прекара в пасището минимум 12-14 часа, или ако кравите остават денонощно в пасището.

Таблица 8. Балансирани дажби за дойни и сухостойни крави при хубава паша.

 

Д н е в н а м л е ч н о с т, кг

С у х о с т о и, дни

 

32

26

20

65-15

14-0

Млада пасищна трева, кг

55

55

55

55

40

Пшеничена слама, кг

0

1,0

2,0

0

0

Зърнена смес *), кг

7,3

5,2

3,8

0,5

2,0

Слънчогл. шрот (30 %), кг

4,6

3,4

1,4

0

2,0

Креда, грама

100

60

30

0

0

Дажбата съдържа       КЕМ

22,3

19,0

15,9

9,4

10,8

ПСЧ г

1971

1687

1377

820

976

БПТ г

508

404

174

195

328

БПТ/КЕМ г

22,8

21,3

11,0

20,7

30,4

СП %

17,7

16,8

14,6

14,8

17,5

*) Царевично зърно, ечемик и пшеница по равно

Само тогава те могат да развият 16-18 кг млечност без подхранване с концентрати. Тъй като у нас, нито природните условия, нито уменията за поддържане на пасищата са на лице, в таблица 8 сме възприели кравите да поемат средно само по 55 кг млада трева.

Условията които следва да се спазват за да се получат предвидените в таблицата резултати, са пасищата да бъдат с добър треви стой, кравите да прекарват в тях не по-малко от 10 часа дневно. Ако това не се осигури, на кравите следва да се поднася в яслите допълнително покосена трева. Прави впечатление, че при високата млечност се налага да се използва до 4,6 кг слънчогледов шрот. При понижение на млечността шротът се понижава до 1,4 кг през последните месеци на лактацията. Посочените количества шрот са необходими, ако шротът съдържа 30 % суров протеин(СП). При по-високо ниво на СП, шротът може да се намали, а при по-ниско от 30 % да се повиши.

Фактически, при възприетата млечност 32, 26 и 20 съответно за трите периода на лактация, първите три месеца, вторите три месеца и последните 4 месеца годишната млечност е 7500 кг, но като вземе предвид използуването на телесните резерви през първия период, то годишната млечност може да достигне 8000 кг. През последните месеци млечността може да падне и под 17 кг дневно, но храненето следва да се запази на ниво 20 кг за да осигури натрупването на телесните резерви до средна степен на охраненост – ОТС 3,0 пункта.

През сухостойния период основната дажба също остава само паша, като се предвижда и 0,5 кг зърнена смес. Това осигурява едно допълнително повишаване на охранеността до ОТС 3.5 пункта. През последните 15 дни концентратите се повишават до общо 4,0 кг. Посочените в таблицата дажби гарантират както всички нужни хранителни елементи, така и тяхното правилното съотношение и може да разчитаме на добро здраве и продължително използване.

Изобщо пасищната трева е отличен фураж за млечните крави, бедата е че при нашите условия тя трудно се поддържа на високо равнище. Хората много често се заблуждават когато кравите са на пасището тъй като не виждат колко поемат, животните. Кравите трябва всяка вечер да се наблюдават, до колко са напълнили търбуха, и да се вземат мерки за дохранване когато е нужно. Това е едно от слабите страни на пашата, изиска много строг контрол и наблюдения върху животните.

7.1.3.Основна дажба от зелена люцерна и млада пасищна трева

Зелената люцерна е отличен фураж за млечните животни. Тя може да се произвежда у нас в много райони. За съжаление все още много стопани не познават нейните силни и слаби страни. Най-ценното в нея са белтъчините, които се променят според фазата на развитие. Така например преди настъпване на цъфтежа в 1 кг сухо вещество (СВ) се съдържат 227 г суров протеин (СП), в началото на цъфтежа -200 г, при пълен цъфтеж –175 г и след прецъфтяването само 140 г в килограм СВ. Но това високо съдържание на СП много често ни носи и беди, ако не знаем как да изхранваме люцерната. Изхранена до 45-50 кг на крава дневно, тя доставя излишно много протеин, който в търбуха се разпада бързо до амоняк. Амонякът преминава през стената на търбуха в кръвта, отива в черния дроб за обезвреждане, но това не винаги се отдава, поради високото му количество и черния дроб се уврежда. Бедата не е само че ценния белтък не се оползотворява, но в случая той уврежда животните. Друга съставка на люцерната, която често също нанася щети е високото ниво на калций. Във фазата на най-честото използване тя съдържа 18-20 г калций в килограм СВ. В сравнение с ливадната трева, която може да приемем като еталон за съдържание на калций за млечните животни, където калция е 6-7 г, в люцерната той е 3 пъти над нормата. Когато кравата поема високите дози 45-50 кг (9-10 кг СВ) зелена люцерна тя получава 180-200 г калций само от основната дажба. Като дойдат още 50-60 г от другите съставки на дажбата, общото ниво достига 230-250 г, което превишава над три пъти съдържанието на фосфора. При това положение усвояването на двата елемента се затруднява и кравите страдат от недостиг на двата елемента. Добре известни са трудните заплождания на кравите при хранене на високи дажби люцерна. По тези причини в предложените дажби (виж таблица 9) е възприето люцерната да се изхранва в комбинация с пасищна трева.

Таблица 9.

Балансирани дажби за дойни и сухостойни крави от люцерна и пасищна трева.

 

Д н е в н а м л е ч н о с т кг

С у х о с т о й дни

 

32

26

20

65-15

14-0

Млада пасищна трева, кг

20

20

20

55

40

Зелена люцерна, кг

27

27

27

0

0

Пшеничена слама, кг

0

1,5

3,0

0

0

Зърнена смес *)

8,3

6,2

4,2

0,5

2,0

Слънчогл. шрот (30 %) кг

3,5

2,0

0,4

0

2

Дикалциев фосфат грама

0

0

40

0

0

Дажбата съдържа       КЕМ

22,4

19,0

15,9

9,4

10,8

ПСЧ г

1969

1675

1387

821

976

БПТ г

571

413

234

195

328

БПТ/КЕМ г

25,5

21,7

14,7

20,7

30,4

СП %

18,2

16,8

14,9

14,9

17,6

*) Царевично зърно, ечемик и пшеница по равно

В предложените дажби люцерната участвува с 27 кг, а пасищната трева с 20 кг. Това е много благоприятно съотношение. При балансирането на протеина, няма превишения на нормите. Суровия протеин е 18.2 % за най-високата млечност, а баланса на протеина в търбуха (БПТ) на една КЕМ е 25.5 г, при допустимо 35 г. Нивото на калция е 156 г при норма 125 г, и ниво на фосфора 86 г. Всички изисквания за нормални съотношения са спазени. При това ниво на изхранване на люцерната тя носи ползи в дажбата без да се налице условия за евентуални вреди. Подобно на дажбата от пасищна трева (виж 7.1.2.) тя може да осигури 8000 кг млечност при нормално полазване на телесните резерви.

По-специално внимание тук заслужава храненето на сухостойните крави. Както не еднократно сме подчертавали, люцерната като богат на калций фураж не трябва да влиза в дажбата на сухостойните крави. Ето защо тук е предвидено дажбата да остане същата както при дажбата на основа на пасищна трева, само 55 кг паша и съответно 40 кг за втория период. Дори включването на 10 кг зелена люцерна води до повишаването на калция до 94 г при норма 47 г. Това вече води до рискове за появата на родилна пареза, още повече, че и БПТ достига високото равнище от 30 г на една КЕМ. Всичко това дава основание при наличие на пасищна трева, сухостойните крави да получават само от нея, без да полазват зелена люцерна.

Комбинацията на зелена люцерна с пасищна трева за дойните крави следва да оценим като много сполучлива от физиологична гледна точка, стига да има на разположение качествено пасище. Пасищната трева може да се замести доста сполучливо от покосена ливадна трева във фаза преди цъфтеж, ако липсва пасище. Съотношенията в дажбата се запазват същите както се посочени в таблица 9..

7.1.4.Основна дажба зелена люцерна и царевичен силаж

Друга сполучлива комбинация при изхранването на зелена люцерна е царевичният силаж. Две са предимствата на този фураж. Хубавият царевичен силаж съдържа високо ниво на енергия при малко протеин, което го прави много подходящ за оползотворяването на излишния протеин в люцерната. Освен това включването му в лятната дажба дава възможност да се поддържа еднаква дажба през цялата година, което предлага много предимства за подържане на постоянна микрофлора в търбуха. В случая е предвидено силажът да бъде приготвен при настъпване на восъчна зрелост, което осигурява около 35 % сухо вещество, и 0.36 КЕМ в килограм силаж. При добро надребняване царевичния силаж се явява най-апетитна добавка в люцерновите дажби. Трудността идва от липсата на техническа готовност в стопаните за приготовляваното на този ценен фураж за млечните крави. Колкото да са рядко за сега стопаните ползващи царевичен силаж при кравите, срещат се и ферми които имат такава готовност. Убедени сме ,че това е бъдещето на млечното краварство у нас. В предложените дажби в таблица 10 сме възприели люцерната да се изхранва до 30 кг. Това е максималното ниво до което люцерната може да се използва при храненето на кравите. То е малко по-високо от описаните дажби в 7.1.2. с пасищна трева, поради по-високо ниво на енергия в царевичния силаж. Целта е да дадем възможност люцерната да се използва до възможния максимум. Фактически от таблицата се вижда, че царевичния силаж се предвижда да бъде изхранват от 13 до 17 кг според нивото на млечност. Това трябва да се разбира така. Люцерната се фиксира по 30 кг във всички периоди, а царевичният силаж се предлага на воля. Високопродуктивните крави, които поемат много повече концентрати, естествено сами ще ограничат консумацията на силажа.

Таблица 10.

Балансирани дажби за дойни и сухостойни крави от люцерна и силаж

 

Д н в н а м л е ч н о с т, кг

С у х о с т о й, дни

 

32

26

20

65-15

14-0

Зелена люцерна, кг

30

30

30

0

0

Царевичен силаж, кг

13

15

17

0

0

Млада пасищна трева, кг

0

0

0

55

40

Зърнена смес *), кг

6,0

3,7

1,5

0,5

2,0

Слънчогл. шрот (30 %), кг

4,5

3,2

2,0

0

2,0

Дажбата съдържа         КЕМ

22,5

19,1

15,9

9,4

10,8

ПСЧ г

1975

1666

1376

821

976

БПТ г

620

527

442

195

328

БПТ/КЕМ г

27,6

27,6

27,7

20,7

30,4

СП %

18,1

17,4

16,6

14,8

17,6

*)Царевица зърно, ечемик и пшеница по равно

Участието на царевичния силаж дава възможност дажбите при 30 кг люцерна да останат в границите на изискванията на нормите по всички показатели, за БПТ и по калций, (двата критични показателя за такива дажби). Тази комбинация дава възможност да се получава 7500 кг годишна млечност, а при нормално ползване на резервите да се получава и над 8000 кг. Посоченото количество на шрота е точно, само при съдържание на суров протеин 30 %. При друго съдържание в използваните партиди нивото следва да се коригира.

Тук също храненето на сухостойните крави следва да бъде без използване на зелена люцерна, както беше обяснено по-горе. Най-добре е за сухостойните крави да се организира пасище, и дажбите да бъдат само на основата на пасищна трева както е посочено в таблица 10.. Не е за предпочитане храненето през този период да става само със царевичен силаж. При невъзможност да се осигури цялото необходимо количество паша, в края на краищата, за сухостойните крави може да се използува до 10 кг царевичен силаж, който заменя до 22 кг пашата. При всички посочени варианти дажбата от зелена люцерна и царевичен силаж ще бъде много подходяща за високо млечните крави у нас.

7.1.5. Основна дажба от зелена люцерна и царевичак.

Тъй като зелената люцерна представлява голям интерес като фураж за млечни животни у нас, а налични зелени фуражи за комбинация с нея не се срещат често, тук ще представим един вариант за изхранване със смлян царевичак, В предишните две части посочехме комбинации с пасищна трева, и с царевичен силаж, които могат да осигурят и над 8000 кг млечност при спазване на всички условия за здравословно хранене. Тъй като и хубавата паша и силажа не винаги са на лице, комбинацията със царевичак може да реши въпроса за безопасното изхранване на зелената люцерна. В случая обаче се прави компромис с високата млечност. Тук безопасната млечност е 28 кг съответно годишно до 7000 кг, при нормално използуване на телесните резерви. За да се осигури доброто поемане на царевичакът, той следва да бъде смлян на чукова дробилка при отвори на ситото 20 милиметра. Смленият царевичак се навлажнява с вода, по 1,5 кг на всеки килограм сух царевичак, за да получи влага около 50 %. При такава влажност той се приема най-добре от животните. Въпреки, че както се вижда от таблицата най-високата възможна млечност е по-ниска отколкото в предишните две дажби с паша или силаж (32 кг), 28 кг също следва да го считаме като успех, защото в противен случай, ние просто не бихме могли да използваме люцерната самостоятелно. Както вече беше споменато, самостоятелното изхранване на зелена люцерна, води до много бързо износване на кравите. Показаните балансирани дажби в таблица 11 ни убеждават, че е избегнат високия положителен баланс. Той дори не превишава 9 грама при най-високата млечност. Нивото на калция също остава в допустимите съотношения.

За да може да се реализират посочените дажби, люцерната се изхранва ограничено до 30 кг, а царевичакът се предлага фактически на воля. Посочените различия в консумацията на царевичак при отделните нива на млечност, се реализират от апетита на кравите при храненето му на воля ( поради различната консумация на концентрати).Особеното при трите нива на млечност е, че се налага допълването на фосфора, което става чрез използването на дикалциев фосфат. Обратно на очакванията, с понижение на млечността нуждата от добавка се повишава от 30 на 80 г, което се обуславя от количеството на използван шрот, който внася е фосфор.

Таблица 11.Балансирани дажби за крави от зелена люцерна царевичак

 

Д н е в н а   м л е ч н о с т кг

С у х о с т о й дни

 

28

22

16

65-15

14-0

Зелена люцерна, кг

30

30

30

0

0

Царевичак, смлян, кг

5,0

5,5

6,0

0

0

Ливадна трева, кг

0

0

0

45

35

Зърнена смес *)

7,5

5,1

3,0

0

2,0

Слънчогледов шрот (30 %)

2,0

1,0

0

1,0

2,0

Дикалциев фосфат грама

30

60

80

0

0

Дажбата съдържа         КЕМ

20,5

16,8

13,6

9,9

11,0

ПСЧ г

1795

1490

1213

770

897

БПТ г

183

131

67

345

340

БПТ/КЕМ г

9,0

7,8

5

36

31

СП %

15,4

14,6

13,6

13,6

15,4

*) Царевично зърно, ечемик и пшеница по равно

Тук отново възниква проблемът със храненето на сухостойните крави. В дажбите от зелена люцерна и пасищна трева и със силаж, посочихме дажби за сухостойните крави само от паша или в комбинация с малко силаж. Тук, в таблицата е посочена дажба с покосена ливадна трева. Тя покрива изискванията за този период с малак излишък на БПТ. Ако може да се осигури паша на сухостойните крави това ще бъде най-добре.

Както се вижда от таблици 9,10 и 11 при използване на зелена люцерна, като по-добри се очертават комбинациите със качествена пасищна трева или хубав царевичен силаж. Следователно стремежът ни следва да бъде тяхното осигуряване, а комбинацията със царевичак да бъде компромисно решение.

7.1.6.Основна дажба от зелени житно бобова смеска

Предвиждането на специалистите, занимаващи се с фуражно производство е, че житно-бобовите смески засети било през есента или в края на зимата за нашите условия ще имат важна роля при изхранването на кравите. Едно от най-важните условия е сполучливото избиране на житния или бобов компонент. Като най- подходящи житни съставки за есенните посеви (тези които ще зимуват) се приемат, високото тритикале, а за бобовия компонент могат с успех да се използват, зимен грах или фий. За пролетните посеви могат да се ползват овеса, пролетен грах или фий. Прибирането им е желателно да става при завързване на чушките и наливане на зърното до млечно-восъчна зрелост. При тези условия, според това кога е настъпила пролетта (рано или късно), ползването на посевите за директно изхранване може да стане от края на май до края на юни. За да се удължи срока на ползване, косенето започва още при завързване на чушките и продължава до восъчна зрелост.

Посочените в таблица 12 дажби удовлетворяват изискванията за 32 кг дневна млечност(7300 кг за лактация), което ще рече че бихме могли да получаваме и 36 кг за сметка на допълнително 2 кг концентрати. Или, зелената житно бобова смеска е обемист фураж за крави с висока млечност, достигаща 8500 кг за лактацията. Другото което показват данните е, високата пълно ценност на този фураж. Той, както е видно, не се нуждае от добавка нито на креда нито на дикалциев фосфат за балансиране на минералните вещества. Въпреки, че има бобов компонент в смеската, за да се получава висока млечност се налага дажбата да бъде допълнена при високата млечност с 4,0 кг слънчогледов шрот (ако той съдържа 30 % суров протеин (СП) и съответно 2,5 кг при 26 кг млечност или 1,0 кг през последните четири месеца от лактацията. Когато шротът е с повече или по-малко СП се правят съответните корекции нагоре или надолу за сметка на зърнения компонент.

Посочените в таблица 12 различни цифри за житно бобовата смеска при различното ниво на млечност не следва да се считат за фиксирани. По правило знаем, че обемистия фураж се изхранва на воля, т.е. винаги да има в яслата за да могат кравите да поемат когато пожелаят през денонощието. Отбелязаните различни количества, фактически сочат какво се очаква да бъде консумирано, за да може да се изчислят нужните добавки на енергия или протеин. А кравите в началото на лактацията приемат по-малко обемист фураж, тъй като приемат висока дажба концентрати, които изместят обемистите фуражи.

Дажбите за сухостойни крави при изхранване на житно-бобова зелена смеска могат да се състоят от същия фураж, тъй като нивото на калция е в границите на допустимото и няма опасност от достигането на критични нива, какъвто е случая когато се изхранва само люцерна, случаи които бяха разгледани по-горе. Изобщо следва да подчертаем, че зимните и пролетни житно бобови смески се очертават като отличен фураж за високо млечни крави.

Таблица 12. Балансирани дажби за крави от зелена житно-бобова смеска

 

Д н е в н а   м л е ч н о с т кг

С у х о с т о й дни

 

32

26

20

65-15

14-0

Житно-бобова смеска, кг

46

50

52

40

30

Зърнена смес *)кг

6,0

3,8

2,0

0

1,5

Слънчогледов шрот (30 %)кг

4,0

2,5

1,0

0

2,0

Дажбата съдържа         КЕМ

22,4

19,1

15,9

9,6

10,9

ПСЧ г

1960

1670

1374

828

987

БПТ г

347

251

131

68

242

БПТ/КЕМ г

16,0

13,0

8,6

7

22

СП %

16,9

16,0

14,8

14,0

17,0

*) Царевично зърно, ечемик и пшеница по равно

Освен за изхранването на зелено, те се силажират добре и могат да бъдат използвани за зимата като сено. Те отлично оползотворяват зимната влага в почвата за натрупване на хранителни вещества за гарантиране изхранването на млечните животни.

7.1.7.Основна дажба(ОД) от зелена царевица и паша

От тази ОД нататък при балансирането на дажбите ще се включва и карбамид ако условията в дажбата позволяват(виж глава 3.6.). Поводът е покачването цената на шрота и твърде разнородния му състав, като се започне от без олющване на семето с 25 % СП, и се стигне до напълно олющен с 39 % СП. Кога ще се използва шрот, кога карбамид ще покаже икономическата сметка. Въпросът с повишението цената на шрота, и какво ще следва да бъде отношението на фермерите в такива случаи е разгледан в глава 3.6.

През месец август обикновено пашата намалява, но се появява зелената царевица, която може да се включи в дажбите на кравите. Тук е разгледаме дажби съставени от обемисти фуражи наполовина зелена царевица и наполовина паша. Нивата на млечност за дажбите са съответно 30 кг, 24 кг и 16 кг. Те отговарят съответно на 1-3 месец, 4-6 месец и 7-10 месец от лактацията при ниво на млечност 6700 кг. Като зърнен фураж се използва смес от равни части (царевица, пшеница и ечемик), а за белтъчен – слънчогледов шрот с 30 % СП. За всички нива на млечност ще бъдат разработвани по два варианта (първи със шрот и втори с включване и на карбамид), ако състава на фуражите позволява. Както се вижда от таблица 13. за първите две нива на млечност условията не позволяват включването на карбамид.

Причината да няма втори вариант, с карбамид за 30 кг и 24 кг се корени в състава на дажбата, който позволява нормата за ПСЧ да се покрие при сравнително ниско ниво на БПТ, докато при млечност 16 кг за да се покрие БПТ при първи вариант се е наложило нормата за ПСЧ да бъде превишена до 1259 при норма 1170. Това е позволило чрез използването на карбамид при втори вариант шротът да се намали до 1.1 кг за сметка увеличението на зърнената смес на 1.3 кг. Възникналият тогава негативен БПТ от 200 г, при покрита норма за ПСЧ, се запълва успешно с 120 г карбамид. Характерното на дажбите в които зелената царевица участвува до 50 % от обемистата дажба е, че изискват високи нива на шрот – според млечността - 5,1 кг, 3.5 кг и 3,3 кг.

Таблица 13. Балансирани дажби за дойни крави

Млечност кг

30

24

16

Фуражи в кг /Варианти*

първи

първи

първи

втори

1.Зелена царевица

25

26

25

25

2.Паша

21

25

28

28

3.Слама

0,0

0,0

1,0

1,0

4.Зърнена смес

5,8

3,5

0,0

1,5

5.Слънчогледов шрот 30 %

5,1

3,5

3,3

1,2

6.Карбамид

0,0

0,0

0,0

0,120

7.Креда

0,130

0,070

0,0

0,020

Дажбата съдържа           КЕМ

21,35

17,9

13,6

13,6

ПСЧ г

1879

1591

1283

1172

БПТ г

204

78

186

144

СП %

15,9

14,6

14,8

14,3

*) Първи вариант със шрот, а втори с карбамид.

Тъй като във всички дажби участвува слънчогледов шрот, който е богат на фосфор, като минерална добавка е използвана само креда.

Дажбата за сухостойни крави позволява използването и на втори вариант, с карбамид. Докато през втория период е приложим само първи вариант, с шрот (таблица 14).

Таблица 14. Дажби за сухостойни крави

Периоди

Първи, 65-15 ден

Втори,15-0

Фуражи в кг /Варианти

първи

втори

първи

1.Зелена царевица

10

10

10

2.Паша

20

20

10

3.Ливадно сено

2,5

2,5

2,0

4.Зърнена смес

0,0

1,1

2,5

5.Слънчогледов шрот

1,5

0,0

2,0

6.Карбамид

0,0

0,080

0,0

7.Дикалциев фосфат

0,0

0,020

0,0

Дажбата съдържа           КЕМ

8,9

8,9

10,8

ПСЧ г

832

761

973

БПТ г

69

25

122

СП %

13,5

12,7

14,4

Калций г

58

58

45

 

В таблица 14. също както при таблица 13 не са посочени нормите за СВ, КЕМ, тъй като те са покрити без проблеми. За сметка на това тук ще посочим нормата за калций която е 47 г, който е критичен хранителен фактор при бременни крави. Той не бива да се превишава значително, защото най-често това е причината за появата на родилна пареза особено при първотелки. В случая съдържанието му във фуражите не създава проблеми.

По настоящем шротът у нас се търгува около 35-40 ст за килограм. Ако шротът който се продава е от обелен слънчоглед, със съдържание на 39 % СП, цената не е висока, но повечето от предлаганите партиди са от не олющен слънчоглед с 25 % СП. Ако шротът от добре олющеното семе със съдържание на 1.0 КЕМ и 390 г СП струва 37.5 стотинки, то шротът от не олющено семе със съдържание 0.88 КЕМ и 250 г СП следва да струва 27,4 стотинки съобразно хранителността си. Никой у нас не се съобразява обаче с хранителността. Ниско качествения шрот се продава на общата цена и фактически струва със 35 % по-скъпо. Следователно като заместим шрота с карбамид и зърнен фураж таблица 13. (млечност 16 кг втори вариант) ние спестяваме около 32 стотинки или 29 % от стойността на концентратите. При първи вариант те струват 112 стотинки, а при втори съответно 80.0 стотинки. Още по-показателен е случая с дажбите на сухостойните крави. При първи вариант концентратите струват 56 стотинки, а при втори вариант, съответно 32 стотинки или икономия 24 стотинки. Икономията в втория случай е относително по-голяма(43 %). В двата примера зърнената смес е приета по цена 25 стотинки, шротът по 37.5 стотинки, и карбамидът по 50 стотинки за килограм. Това е сериозна причина да се стремим да използваме карбамид тогава когато цените позволяват.

7.1.8. Основна дажба от зелена царевица и зелена люцерна

Зелената царевица като фураж се отличава с високи вкусови качества, но притежава един недостатък, бедна е на съдържание на суров протеин(СП), поради което когато се изхранва самостоятелно и дажбата не получи достатъчно белтъчни фуражи, кравите не развиват висока продуктивност и млякото променя състава си, както мазнините, така и белтъчините се понижават. Ако разполагаме със зелена люцерна, двата фуража се комбинират много добре. Зелената люцерна е много богата на СП, поради което тя също не бива да се изхранва самостоятелно, тъй като животните се претоварват със СП и калций. Този недостатък на люцерната я прави отлична съставка за дажби със житни зелени фуражи. В таблица 15 са посочени примерни дажби за 32 кг, 28 кг и 20 кг, което отговаря на млечност 7500 кг за лактацията. Тъй като максималното количество на предвидените концентрати (зърнени и шротове) възлиза на 9.2 кг при максимално възможно 12.5 кг тази дажба крие възможности за достигане на още по-висока млечност съответно 38 кг ако кравите притежават наследствени заложби и ако стопанина притежава умението да храни и дои правилно. Както в тази дажба, така и в другите, количеството на обемистите фуражи са определени с точност до килограм, но това не ще рече, че следва да ограничаваме изяждането на повече зелена царевица. Нивото на зелената люцерна обаче се запазва..

Таблица 15. Балансирани дажби от зелена царевица и зелена люцерна

Състояние на кравите:

Д о и н и   к р а в и

Сухостойни крави

Млечност кг, периоди в дни

32

26

20

65-15

15-0

Фуражи в кг /Варианти

първи

първи

първи

втори

първи

1.Зелена царевица *)

30,0

30,0

30,0

28,0

20,0

2.Зелена люцерна в цъфтеж

30,0

30,0

30,0

3,0

5,0

3.Пшенична слама

0,0

0,0

2,0

3,0

1,0

4.Зърнена смес **)

5,3

3,7

1,8

0,0

2,4

5.Слънчогледов шрот (30%)

3,5

2,2

0,3

1,2

2,0

6.Дикалциев фосфат

0,0

0,0

0,050

0,0

0,0

7.Карбамид

0,0

0,0

0,0

0,080

0,0

Дажбите съдържат       КЕМ

22,3

19,0

15,8

9,0

10,6

ПСЧ г

1975

1680

1380

806

929

БПТ г

639

538

305

89

246

СП %

18,4

17,9

15,5

14,1

14,7

Калций г

168

163

110

44

48

Норма за ПСЧ г

1970

1770

1370

770

770

Норма за калций г

125

112

87

47

47

*)Тук е възприето фаза цъфтеж с 20 % СВ, при фаза изметляване определените кг се умножават по 1,25, при фаза млечна зрелост се умножават по 0,83. **)Смес от равни части царевица, пшеница и ечемик, едро смлени.

Контролират се само концентратите фуражи, а обемистите се дават практически на воля. Полагащото се количество концентрати при по-ниска или по-висока млечност от посочената в таблицата се определя като числото от таблицата се дели на килограмите мляко за зърнения и за белтъчния по отделно. Така намираме полагащото се количество за 1 кг мляко. Според фактическото мляко изчисляваме дажбата. Но нека не се престараваме с точността. На практика дневната дажба се променя през два килограма, т.е. с по 1,0 кг концентрат. Фактически приемаме, че за всеки кг мляко са нужни 0,5 кг концентрати.

Особеното при изхранването на дажби със зелена люцерна, е че докато тя е отличен фураж в комбинация със житни зелени, то при храненето на сухостойни крави люцерната следва да се сведе до минимум, не повече от 2-3 кг дневно. Причината е изключително високото ниво на калций, който при кравите два месеца преди отелването може да причини неприятности. Всеки килограм зелена люцерна съдържа 4 г калций, а дневната норма за една крава е 45-47 г. Тъй като всички използвани фуражи внасят калций в дажбата, най-често при повишаване на люцерната, количеството на калция значително превишава нормата. Това предизвиква хормоналната регулация на организма да премине на режим блокиране ползване на калций от костите и понижено задържане на калция от дажбата. Ако кравата се намира в такова състояние непосредствено преди отелване, когато започва отделянето на коластра, която е изключително богата на калций, кръвния ток изпада в състояние на остър недостиг, със всички лоши последствия, които водят най-често до родилна нареза. Ако кравата получава не повече от дневната норма калций, тогава хормоналната и регулация се запазва в нормален режим, при който временните повишения от калций бързо се компенсират от натрупания калций в костите и проблеми не възникват. Това е причината поради която люцерната (зелена или като сено) не е желан фураж за сухостойни крави. С такава цел сме предложили в нашите дажби тя да не участвува повече от 3-5 кг, а основно място е отделено на зелената царевица която съдържа само 0.8 г калций в килограм. За да се набави нужният протеин смилаем в червата(ПСЧ) се налага включването на слънчогледов шрот до 1.2 кг дневно за периода 65-15 ден. За да не се използва повече от скъпия шрот за покриване отрицателния баланс на протеина в търбуха (БПТ) възлизащ на 140 г се налага включването на 80 г карбамид. След прибавянето му БПТ достига плюс 47 г, което е прави дажбата много добра. Включването на карбамид в този период не крие никакви опасности, но само ако знаем как се прилага при храненето.

7.2. Есенно-зимни дажби за дойни и сухостойни крави

7.2.1.Основна дажба от тикви

Тиквите, специално засети за фураж започват да се използват за хранене още в края на септември. Техните фуражни качества са добре познати. Приемат се с голяма охота от кравите, и подобряват дажбата преди всичко по енергия и витамин А.. Поради тази причина за да се получи повече мляко дажбата ще трябва да се допълва с повече белтъчни фуражи. Най-ценно качество на тиквите е високото съдържание на каротин – веществото от което в организма се получава витамин А. Повишеното съдържание на витамин А в дажбата води до повишаване на неговото съдържание в млякото. Обикновено, през лятото когато кравите консумират зелени фуражи, които са богати на каротин, произвежданото мляко съдържа в литър от 1.5 до 2.3 хиляди МЕ вит. А, а през зимата, когато се изхранват като обемисти фуражи само сено мокрено от дъжд или слама, съдържанието на вит. А може да падне под 0.5 хиляди МЕ. Участието на тиквите дори само 12 кг дневно повишава нивото на витамин А до дневната норма, т.е получаваното мляко вече съдържа средното ниво на вит. А равно на 1.6 хил МЕ/л. Повишаването на тиквите над 20 кг в дажбата не повишава вит. А над 2.3 хил.МЕ/л. За да не оскъпяват дажбата, тиквите би следвало да не струват повече от 2 ст/кг. (т.е. 20 лв/тон). За изчислението на долу посочените дажби е възприето следното съдържание в кг тикви: сухо вещество(СВ) 90 г, кръмни единици за мляко (КЕМ) 0.12 и суров протеин (СП) 13 г. Дажбите за три нива на млечност, които отговарят на началото, средата и края на лактацията равняваща се на около 7000 кг и за началото и края на сухостойния период са посочени в таблица 16.

Таблица 16. Дажби за дойни и сухостойни крави

 

Д н е в н а   м л е ч н о с т кг

Сухостойни от

 

30

24

16

65-15 дни

14-0 дни

Ливадно сено

6

6

6

6

5

Тикви

40

40

40

30

20

Пшеничена слама

1

3

5

2

0

Зърнена смес *)

4,2

2,2

0

0

3

Слънчогледов шрот 30%

7,1

5,2

2,7

1

1

Креда г

130

80

30

0

0

Дикалциев фосфат г

0

10

10

0

0

Дажбата съдържа   КЕМ

21,2

17,9

13,7

9,5

10,5

ПСЧ г

1873

1565

1170

767

800

БТП г

701

471

174

59

8

СП %

18,8

16,8

13,6

12,8

13,6

Витамин А хил. МЕ

323

322

322

254

175

*) Зърнената смес се състои от равни части царевица, ечемик и пшеница.

Балансирането е направено по сухо вещество (СВ),кръмни единици за млеко (КЕМ), протеин смилаем в червата (ПСЧ), баланс на протеина в търбуха (БПТ), калций ,фосфор и по витамин А, но в таблицата не са посочени стойностите на всичките показатели. Данните показват, че при тези дажби,не може да се използва карбамид, тъй като за да се достигне нормата за ПСЧ, се налага използването на много шрот, който внася значителни количества суров протеин (СП). Стойностите на БПТ както се вижда са много високи за всички нива на млечност. Те се нормализират при сухостойните крави.

В посочените дажби сме използвали максимални количества тикви, като сме се ръководили от съображението, че в страната са засети значителни площи от тикви за производство на семки. При това производство, когато тиквите узреят, семките се изваждат и остават големи количества нарязани тикви които бързо следва да се консумират. При такова високо количество тикви в дажбата, следва строго да се следи поемането на достатъчно сухо вещество, което идва главно от сеното и сламата. За доброто поемане на тези компоненти е най-добре те да се смесват с нарязаните тикви.

Както се вижда от таблицата поетото дневно количество вит. А е значително над дневната норма, която е 80-90 хил.МЕ за дойните и сухостойните крави. Това показва, че от посочените дажби можем да очакваме получаването на мляко с високи витаминни стойности и телета с висока жизненост.

Когато тиквите за много и не могат да се консумират в прясно състояние, е целесъобразно, за да се запазят, да бъдат силажирани. Силажирането става като се смесват със значително количество слама (или сух смлян царевичак) и се прибавя карбамид. Съотношенията са: за тон силаж се смесват 600 кг нарязани тикви със 390 кг смляна слама (царевичак) и 10 кг карбамид. Целта е да се получи смес със средна влажност около 60 % при която ферментационните процеси протичат с най-малко загуби. За да бъде поета влагата на тиквите от сламата, при силажирането се редят пласт слама пласт тикви. На дъното на ямата се слага по-дебел пласт слама за предпазване изтичането на сокове. Силажирането следва да стане в трап или траншея с оглед височината на купа да не е по-малка от 1 м. Отгоре суровината се покрива с найлоново фолио, което се притиска със стари автомобилни гуми. След около 20-30 дни силажът е готов за изхранване. На кравите се изхранва по около 30 кг дневно и осигурява 5 кг мляко без допълнително зърнен фураж при пълнеж слама и 8 кг мляко при пълнеж царевичак. За всеки кг мляко над получаваната от основното дажба следва да се добавя по 0.4 кг зърнена смес и по 0.1 кг слънчогледов шрот. При разширяване производството но тиквени семки, оставащите отпадъци от тикви могат да се окажат добър фураж за производство на мляко с високо витаминно съдържание ако бъде усвоена технологията за приготовление на силаж от тикви и слама или царевичак.

7.2.2. Основна дажба от картофи

За нашите природно климатични условия картофите не се засяват за фуражни цели. Причината е, че други фуражни култури са много по-високодобивни от тях. И въпреки това, тъй като те се отглеждат доста широко, като храна за хората, много често при отбирането на картофите за пазар или за съхранение остават дребни, непригодни за използване от хората, които успешно могат да се оползотворяват от животните, в това число и от млечни крави. За условията на дребното стопанство за планински и предпланинските райони те могат да представляват значителен фуражен ресурс.За да са конкурентни на зърнените фуражи, тяхната цена (ако ги купуваме) не бива да бъде по-висока от една четвърт от цената на зърното. Това е цената при която картофите могат да се влагат изгодно в дажбата.

Таблица 17. Балансирани дажби за млечни и сухостойни крави

 

Д н е в н а   м л е ч н о с т кг

Сухостойни от:

30

22

16

16к*)

60-15 дни

14-0 дни

Ливадно сено кг

6

6

6

6

6

6

Картофи кг

15

15

15

15

10

10

Пшеничена слама кг

2

3

4

4

1

1

Зърнена смес кг **)

5,2

2,8

0,3

1,2

1,0

1,0

Слънчогледов шрот 30%

5,5

3,6

3,0

1,8

0

3,0

Карбамид грама

0

0

0

120

120

0

Креда грама

160

110

50

70

0

0

Витаминен премикс грама

25

20

20

20

20

20

Дажбата съдържа     КЕМ

21,2

16,8

13,6

13,6

9,3

11,0

ПСЧ г

1867

1476

1225

1170

747

997

БПТ г

200

21

7

7

17

184

СП %

15,8

14,0

13,7

13,8

12,8

16,3

*)Възможност за ползване и на карбамид.**)Равни части царевица,ечемик пшеница

Хранителните качества на картофите могат да се характеризират така. За 1 кг: сухо вещество(СВ) 0.23 кг, кръмни единици за мляко (КЕМ) 0.31 и суров протеин 21 г. Те не съдържат витамини и са бедни на минерални вещества. По тази причина дажбите задължително се допълнят с белтъчни фуражи, витамини премикси и минерални вещества.

При ниво 16 кг млечност е възможно да се използва карбамид за частична замяна на слънчогледовия шрот. Карбамид е редно да се използва и през първия период на сухостойния период. Правилата за изхранване на карбамид са дадени по-подробно в глава 3.6 на тази книга.

За разлика от свинете, за които картофите се използват след сваряване при кравите това не се налага. Вниманието при изхранването на картофите на кравите се съсредоточава върху престояването им на открито при достъп на пряко слънце или светлина. Картофите тогава добиват зелено оцветяване, което съдържа отровното вещество соланин. Следователно картофите следва да се съхраняват само в тъмно помещение или в ровник за да се безопасни за изхранване..

Дажбите са балансирани по СВ, КЕМ, протеин смилаем в червата(ПСЧ), баланс на протеина в търбуха (БПТ) и по СП. В таблицата обаче са дадени само ПСЧ, БПТ и СП.

7.2.3.Основна дажба от царевичен силаж в млечно-восъчна зрелост

Въпреки, че прибирането на царевицата за силаж е най-добре да става във восъчна зрелост, тук сме използвали силаж в млечно-восъчна зрелост поради факта, че у нас по традиция сме свикнали да силажираме царевицата малко по-рано и най-често срещания силаж е прибран в такава фаза на развитие. Причината да продължаваме с тази практика се крие на липсата на достатъчно подходящи комбайни за прибиране във восъчна зрелост. Ако силажирането стане във восъчна зрелост със старите комбайни надребняването е лошо и загубите при изхранването са много високи. Все пак тук ще отбележим, че дори когато работим със старите комбайни и прибираме царевицата в млечно-восъчна зрелост пак следва се стремим да ги нагласим за най-ситното рязане. Добре наситнения силаж се притъпква по-лесно и се поема от кравите по-добре. В предложените дажби силажът е предвиден със следния състав в килограм: СВ 0,30 кг, КЕМ 0,3 бр.,ПСЧ 20.2 г, БПТ –5,7 г.

Таблица 18. Балансирани дажби за дойни и сухостойни крави

 

Д н е в н а   м л е н о с т кг

Сухостойни на

32

26

20

65-15 дни

14-0 дни

Ливадно сено пъл. цъфтеж

4

4

5

4

4

Царев. силаж мл.вос.зрел.

25

25

25

12

10

Пшеничена слама

0

0

0

2,0

1,0

Зърнена смес *)

4.0

2,5

0.5

0

2.5

Слънчогледов шрот (30 %)

7,6

6,1

4,6

2,0

2,5

Креда, грама

130

90

50

0

0

Витаминен премикс, грама

10

10

10

20

20

Дажбата съдържа           КЕМ

22,3

19,0

15,8

9,4

10,5

ПСЧ г

1977

1667

1371

779

907

БПТ г

638

508

395

36

149

СП %

17,6

16,8

15,7

13,0

14,7

*) Съставена от равни части царевица, ечемик и пшеница

Посочените дажби са балансирани по сухо вещество (СВ), кръмни единици за мляко (КЕМ), протеин смилаем в червата (ПСЧ), баланс на протеина в търбуха (БПТ), суров протеин (СП), калций, фосфор и витамин А . Всички тези показатели са коректно изпълнени, но в таблицата са отразени само три от тях, както е и при всички дажби до тук.

По данните за БПТ си личи, че предложените дажби не предоставят възможност за използване на карбамид, тъй като покриването на нормата от ПСЧ е при силно положителен БПТ. Прави впечатление, че използваните количества слънчогледов шрот са доста високи (спрямо публикуваните през 2002 г). Причината е, че при балансираните дажби публикувани през 2002 г е предвидено използването на слънчогледов шрот с 39 % СП и стари данни (от 1995 г) за съдържание на ПСЧ. При сегашните дажби е предвидено използването на шрот със съдържание на 30 % СП и са ползвани най-новите данни за съдържание на ПСЧ от 2004 г, предложени от проф. Н.Тодоров. Причината да се ползва такъв шрот е, че все по-масово слънчогледовия шрот се предлага съвсем слабо олющен.

Дажбата за крави с 32 кг съдържат 11.8 кг концентрати (зърнени плюс шротове), което показва, че почти няма възможност да се повишава тяхното количество. Ако обаче кравата има по-високи заложби тя има възможност да произведе повече мляко до 3.0 кг дневно от телесните резерви без това да понижи нормалното и телесно състояние под критичното. Следователно това е дажба за една високо продуктивна крава.

Дажбите за сухостойните крави предвиждат дневен прираст около 350-400 г така, че кравите от 3.0 точки да достигнат оценка на телесното състояние (ОТС) около 3.5 точки. Такава степен на охраненост е най-подходяща при отелването на крави с около 7500 кг млечност.

7.2.4. Основна дажба от царевичен силаж във восъчна зрелост

Трудностите у нас при приготовление на царевичен силаж във восъчна зрелост са свързани главно с липсата на съвременни комбайни, които да надребняват суровината на частички не превишаващи 8 милиметра. Но предимствата на този силаж са много големи при високо млечните крави. Той се приема от кравите с голяма охота, без остатъци и дава възможност за получаването на висока млечност. Колкото и да са малко на брой съвременните комбайни у нас, все пак такава възможност съществува, затова тук ще посочим балансирани дажби при максимално участие на такъв силаж. В предложените дажби е предвидено изхранването на 4 кг цяло ливадно сено (без надребняване) като източник на каротин и за да поддържа моториката в търбуха. Когато се изхранва силаж толкова добре надребнен и той представлява цялата основна дажба съществува опасност от понижение на маслеността ако не се изхранва поне 3 кг цял фураж. Освен това, е предвидено да се изхранва и бирена каша, която допълнително подобрява дажбата и се разкриват възможности за още по-висока млечност. Използваният при балансиране на дажбата силаж, прибран във восъчна зрелост, съдържа в килограм сухо вещество (СВ) 0.35 кг,кръмни единици за мляко (КЕМ) 0.37 бр., протеин смилаем в червата 25.3 г и баланс на протеина в търбуха (БПТ) –9.8.

Както се вижда от таблица 19, при 34 кг млечност се използват само 10.5 кг концентрати. При възможности за по-висока млечност, дажбата позволява да се повиши концентрата още с 2.0 кг което отговаря на 4 кг мляко. От телесните резерви също могат да се получат още 3 кг млеко или максималната млечност може да достигне 41 кг, което отговаря на млечност до 10 000 кг годишно. Следователно тази дажба е пригодна за най-високопродуктивни крави при нашите условия.

Таблица 19. Дажби за дойни и сухостойни крави

 

Д н е в н а м л е ч н о с т кг

Сухостойни на

34

28

22

65-15 дни

14-0 дни

Ливадно сено, нач.цъфтеж

4

4

5

6

5

Царев. силаж, вос. зрелост

20

22

24

8

5

Бирена каша

8

8

8

10

8

Зърнена смес *)

4.9

2.8

0

0

1.0

Слънчогледов шрот

5,6

4,2

3,0

0

2,0

Креда грама

140

100

40

0

0

Витаминен премикс грама

20

20

20

20

20

Дажбата съдържа       КЕМ

23,4

20,1

16,8

9,4

10,3

ПСЧ г

2073

1770

1486

863

988

БПТ г

388

274

215

17

239

СП %

16,8

15,9

14,9

13,7

17,2

*) от равни части царевица, ечемик и пшеница

Този тип дажба също не позволява използването на карбамид, защото за да се достигне нормата за ПСЧ се използва достатъчно слънчогледов шрот, който внася достатъчно суров протеин и БПТ е висок.

В дажбата са балансирани показателите СВ, КЕМ, ПСЧ, БПТ, калций, фосфор и витамин А, но в таблицата са посочени стойностите само на три показателя. Въпреки участието на висококачествено ливадно сено (прибрана в началото на цъфтежа) дажбата следва да получи допълнително витаминен премикс за високопродуктивни крави, който съдържа вит. А по 2500 МЕ в грам.

При сухостойните крави дажбата през първите 45 дена след пресушаването не следва да съдържа концентрати, но въпреки това дава възможност за дневен прираст от около 0.5 кг, т.е ако е пресушена при оценка на телесното състояние (ОТС) 3.0 да достигне до 3.5 точки. Прави впечатление, че не се предвижда използването на креда при сухостойните крави. Наличният калций в дажбата напълно покрива дневните нужди. Участието на слънчогледовия шрот е малко по-ниско в сравнение дажбата от таблица 18. поради участието на бирената каша.

7.2.5. Основна дажба от царевичак

След дажбата в таблица 19 от силаж във восъчна зрелост, като че ли, не върви да се занимаваме с царевичака, но мисля че няма да бъде излишно, защото халът на нашето краварство е такъв. Царевицата за равнините у нас се явява като една от най-високодобивните култури, но поради дребната структура и неумението на стопаните да се сдружават, те трудно могат да получат достъп до съвременна техника за силажиране, което е най-евтиния начин за оползотворяването на царевицата. Лишени от тази възможност, нашите фермери търсят начини да използват царевичното растение при храненето на високо млечни крави, дори при широкото използване на ръчния труд за прибирането на кочаните и на стеблата. Ако царевичакът е добре съхранен и се смила на чукова дробилка преди изхранването, ако кочаните със зърно се смелят заедно с кочаните и се комбинират с малко сено и бирена каша се получава основна дажба пригодна за млечност до 7500 кг след балансирането със шротове, карбамид, минерални вещества и витамини.(виж таблица 20 и 21).

Таблица 20. Балансирани дажби за дойни крави без карбамид и с карбамид.

 

Б е з   к а р б а м и д

С   к а р б а м и д

Дневна млечност кг

30

24

18

30

24

18

Царевичак, сух, смлян кг

7

8

9

7

8

10

Ливадно сено, нач. цъфтеж кг

2

2

2

2

2

2

Бирена каша кг

8

8

8

8

8

8

Зърнена смес кг *)

6.5

4,5

2,0

9,0

7,4

4.0

Слънчогледов шрот (30 %) кг

5,6

4,2

3,4

2,3

1,0

0,0

Карбамид, грама

0

0

0

230

230

250

Креда, грама

120

80

30

120

60

0

Дикалциев фосфат, грама

0

0

0

60

70

100

Витаминен премикс грама

30

30

30

30

30

30

Дажбата съдържа           КЕМ

21,2

18,0

14,7

21,3

18,2

14,7

ПСЧ г

2012

1734

1481

1883

1593

1257

БПТ г

111

20

56

89

58

64

СП %

15,6

14,7

14,6

15,3

14,8

14,0

*) Равни части царевица, пшеница и ечемик

Тъй като тази основна дажба дава възможност за двата варианта на балансиране без и със карбамид, са посочени и двете възможности. Както ще убедим от примерите, при включването на карбамид се икономисва значително количество шрот.

При използването на този тип дажби, включването на карбамид се явява много полезно, защото с негова помощ се създават много благоприятни условия за работа на търбушните микроорганизми и оползотворяването на целулозата в царевичака. Той по хранителност не отстъпва на сеното и дава възможност за получаването на висока млечност. След ползването на телесните резерви млечността може да достигне 7500 кг. Това вече е една съвременна млечност. Задължителното условие при дажбите с карбамид е да се добавя дикалциев фосфат, защото използването на ограничено количество шрот намалява нивото на фосфора в дажбата. Всички дажба на основата на царевичак следва да се допълват с витаминен премикс.

Дажбите за сухостойните крави в двата варианта, посочени в таблица 21 дават възможност за дневен прираст от около 400-500 г, което е напълно достатъчно за повишаването на оценката на телесното състояние (ОТС) от 3.0 на 3.5.

Използването на карбамид за сухостойни крави в този тип дажби е много оправдано защото се икономисва значително количество шрот, който се налага да бъде използван поради високия отрицателен баланс на протеина в търбуха при наличие на царевичак в дажбата. В случая се икономисват 80 кг шрот за сметка на повишено използване на 23 кг зърнена смеска и карбамид 4,8 кг.

При балансирането на всички показатели са спазени изискванията на нормите за съответната млечност и физиологически състояние

Таблица 21. Дажби за сухостойни крави без и със карбамид

 

Без карбамид

С карбамид

Дни от сухостойния период

65-15

14-0

65-15

14-0

Царевичак, сух, смлян кг

5

3

5

3

Ливадно сено, нач. цъфтеж кг

4

4

5

4

Бирена каша кг

10

8

10

8

Зърнена смес *)

0

2,0

0

3,5

Слънчогледов шрот кг

1,0

2,0

0

0

Карбамид грама

0

0

60

120

Витаминен премикс грама

30

30

30

30

Дажбата съдържа           КЕМ

9,3

10,9

9,0

11,0

Дажбата съдържа           ПСЧ г

953

1063

898

1007

БПТ г

18

98

35

18

СП %

14,0

15,5

13,7

14,5

*) Равни части от царевица, пшеница и ечемик

7.2.6. Основна дажба от две качества ливадно сено

Ливадното сено, на практика сега, представлява най-достъпния фураж за изхранването на млечни животни в дребното стопанство. За съжаление при прибирането му, по традиция се закъснява и сеното значително понижава хранителните качества. Това намалява поемането му и възможностите за получаване на повече мляко се постигат само след завишаване количеството на концентратите - зърнените и шротовете. За да се илюстрира това са балансирани дажби за различна млечност ( 30 кг за първите 90 дни, 24 кг за вторите 90 дни и 18 кг за последните 120 дни от лактацията), както и дажби за сухостойния период. Като източник на белтък е използван най-масово произвеждания шрот, с 30 % суров протеин (СП) - частично олющен. Резултатите са показани в таблици 22 и 23. Вниманието към този тип дажби е продиктувано от факта, че в дребните стопанства това е основния обемист фураж и тъй като не винаги се постигат добри резултати вината се преписва на сеното. Както се вижда от предложените дажби това не може да се приеме като даденост. При правилно балансиране с енергия (зърнени фуражи), белтъчини (шротовете), минерални вещества и витамини се получават дажби от които може да се получи дори над 30 кг мляко. Това ще рече, че може да се постигне над 7000 кг годишна млечност, а при ползване на телесни резерви до 7500 кг. Като се вземе предвид, че тези основни дажби могат да се подобрят още чрез включване на около 8 кг бирена каша, то става ясно, че могат да се достигнат 33 кг дневна млечност или към 8000 кг млечност.

Както се вижда от таблица 22 за дажбите при дойните крави, използването на качествено сено (прибрано във фаза начало на цъфтеж) и съдържащо съответно кръмни единици за мляко (КЕМ) - 0,88, СП – 102 г, протеин смилаем в червата (ПСЧ) –60 г и баланс на протеина в търбуха (БПТ) 3,0 г, гарантира получаването на 30 кг мляко със 6,4 кг зърнена смес и 5,0 кг шрот, или общо 11,4 кг концентрати. Същото количество мляко, при късно прибраното сено след прецъфтяването (това което най-често се случва у нас) се получава вече с 7,3 кг зърнена смес и 4,6 кг шрот или общо 11.9 кг зърнен фураж. Хранителността на късно прибраното сено е съответно, КЕМ – 0,64, СП – 71 г, ПСЧ – 58 г и БПТ – минус 22 г. Поради това за балансирането на ОД с такова сено се налага използване на карбамид за да не се преразходва шрот.

Таблица 22. Дажби за дойни крави от две качества ливадно сено

Показатели

Сено, начало на цъфтеж

Сено, след прецъфтяване

30 кг

24 кг

18 кг

30 кг

24 кг

18 кг

Ливадно сено, кг

12

12

13

12

12

13

Зърнена смес*), кг

6,4

4,6

2,9

7,3

5,2

2,5

Слънч. шрот (30%), кг

5,0

3,8

2,0

4,6

3,9

3,5

Карбамид, грама

0

0

0

50

50

50

Креда, грама

60

30

0

90

60

0

Витам. премикс, грама

0

0

0

30

30

30

Дажбата съдържа   КЕМ

21,3

17,9

14,8

21,2

17,9

14,8

ПСЧ г

1873

1570

1268

1890

1616

1381

БПТ г

415

334

178

27

21

52

СП%

16,7

16,1

14,5

14,3

14,0

13,6

*) Състои се от равни части царевица,ечемик и пшеница

По-същественото в случая е, че късно прибраното сено не винаги се приема в достатъчно количество. Изчислението в таблиците е направено с допускането, че кравите все пак приемат късно прибраното сено нормално. Фактически това не винаги е така в зависимост от степента на прегаряне. Такова сено кравите поемат значително по-малко от предвиденото. Тогава очакваните 30 кг не могат да се получат или се получават за сметка на свръх нормалното отслабване на кравите. Друго особено в дажбите на основата на късно прибрана сено е отрицателния БПТ, поради което се налага нормата на ПСЧ да се завиши. Въпреки завишението на ПСЧ нивото на СП в дажбата остава сравнително ниско (14,3% при 30 кг млечност), което не е добре за дейността на търбуха. Това положение може да се подобри чрез използване на карбамид както следва. При 30 кг млечност 100 г карбамид. Тогава зърнената смес ще бъде 7,6 кг а шрота 4,2 кг. При 24 кг млечност 120 г карбамид и зърнена смес 5,9 кг, а шрот 3,0 кг. При 18 кг млечност 150 г карбамид и зърнена смес 4,0 кг, а шрот 1,4 кг. При дажбите на основа на навреме прибраното сено не се налага използването на карбамид, тъй като белтъчините са запазени и баланса е положителен. Следва да се запомни, че при късно прибраното сено за да повиши консумацията винаги следва да се използва повече шрот или шрот и карбамид.

При сухостойните крави, ниското ниво на СП (12,7%) при късно прибраното сено, може да се подобри както при дойните крави чрез включване на 50 г карбамид.

Изводите от предложените дажби са, че за високо млечното краварство следва да се подготвя качествено ливадно сено, преди всичко да се покосява в началото на цъфтежа, а тогава когато сме закъснели следва да използуваме повече шрот или да включваме и карбамид за да гарантираме нормална продукция на мляко.

 

Таблица 23.Дажби за сухостойни крави от две качества ливадно сено

Показатели

Начало на цъфтеж

Прецъфтяло

65-15дни

14-0 дни

65-15дни

14-0дни

Ливадно сено, кг

10

8

10

8

Зърнена смес, кг

0,8

2,0

0,5

2,0

Слънч. шрот (30%) кг

0,9

2,0

2,0

2,5

Витам. премикс, грама

10

20

30

40

Дажбата съдържа   КЕМ

9,0

10,1

8,9

10,0

ПСЧ г

770

888

853

932

БПТ г

67

197

8

57

СП %

13,7

15,7

12,7

14,2

 

7.2.7. Основна дажба от ливадно сено и две качества шрот

Сега у нас, слънчогледовият шрот който се произвежда е с много различно качество. Протеиновата му стойност варира от 25% да 39% суров протеин (СП), а енергийната от 0,88 до 1,01 кръмни единици за мляко (КЕМ). По тази причина и цената му следва да бъде съобразена с тези показатели и шротът с 25 % СП следва да струва не повече от 72 % от цената на шрота с 39% СП. Това изисква стопаните да са запознати с хранителните възможности на различните шротове. За тази цел са разработени дажби за три нива на млечност 30 кг, 24 кг и 18 кг с еднакво участие на сено, но са използвани шротове с различно качество (най-доброто и най-лошото). Най-ниското качество произвеждан слънчогледов шрот има следния състав: КЕМ – 0,88, СП – 247 г, протеин смилаем в червата (ПСЧ) – 103 г и баланс на протеина в търбуха (БПТ) 90 г. Най-качественият слънчогледов шрот съдържа: КЕМ 1,01, СП – 390 г, ПСЧ – 135 г и БПТ – 183 г. Както се вижда от приложените таблици 24 и 25 балансирането по протеин се извършва с различно количество шрот. Докато за млечност 30 кг в първия случай, когато се ползва шрот с 25% СП, са необходими 6,4 кг зърнен фураж и 5,7 кг шрот, то при балансиране на дажбите със шрот съдържащ 39% СП се използва 7,5 кг зърнена смес и 3,6 кг шрот.

Таблица 24. Дажби за дойни крави от ливадно сено и две качества шрот

Показатели

Слънч. шрот, 25 % СП

Слънч. шрот, 39 % СП

30 кг

24 кг

18 кг

30 кг

24 кг

18 кг

Лив. сено,пълен цъфт. кг

12

12

13

12

12

13

Зърнена смес*), кг

6,4

5,0

3,4

7,8

5,7

3,7

Слънч. шрот кг

5,7

4,0

2,0

3,6

2,6

1,3

Креда, грама

60

40

0

80

50

0

Витам. премикс, грама

10

10

10

10

10

10

Дажбата съдържа   КЕМ

21,2

17,9

14,9

21,2

17,9

14,7

ПСЧ г

1874

1571

1278

1876

1576

1276

БПТ г

226

127

6

332

218

53

СП%

15,3

14,5

13,1

16,5

15,5

13,6

*) Състои се от равни части царевица,ечемик и пшеница

Подобни са различията и при другите нива на млечност. Достигнатите показатели, за ПСЧ са напълно еднакви. По-благоприятни са показателите за СП на дажбата при шрота с 39% СП.

Същата е картината и при другите нива на млечност. Тъй като във втория случай се ползва по-малко шрот, който доставя и калций в дажбата се налага да се завиши добавката на креда от 60 на 80 г. или съответно на от 40 на 50 г. Всички други съставки остават не променени. Данните за необходимия шрот в дажбата според състава му силно варират. Това показва, че е наложително стопаните да могат да се ориентират в различните качества слънчогледов шрот ако искат да на се заблуждават при балансирането на дажбите. Различието в съдържанието на СП и КЕМ идва преди всичко от степента на олющване (премахването на шлюпките). При не олющени семки получения шрот съдържа най-малко СП и има най-ниска енергийна стойност и обратно при много добре олющения шрот съдържанието на СП е най-високо. Най-високо е и съдържанието на КЕМ. Това ще рече, че още от пръв поглед може да се ориентираме за качеството на шрота по съдържанието на шлюпки. Това е доста ориентировъчно, но достатъчно за да не изпаднем в пълна заблуда. Най-коректно би било производителите на шрот да показват сертификат на произвеждания продукт в който задължително следва на присъства показател КЕМ и СП. Не по-малко са колебанията и в произвеждания слънчогледов експелер. Това налага на пазара на тези продукти да се сложи ред, чрез повишаване на взискателността на потребителите. С тази цел и се публикуват тези дажби за да са на ясно производителите с проблема при използването на слънчогледов шрот.

Подчертаните различия при дойните крави, са същите и при дажбите за сухостойни крави, което е видно от таблицата долу.

Таблица 25.

Дажби за сухостойни крави от ливадно сено и две качества шрот

Показатели

Слънч. шрот 25 %

Слънч. шрот 39 %

65-15дни

14-0 дни

65-15дни

14-0дни

Лив. сено, пълен цъфт.кг

10

8

10

8

Зърнена смес, кг

0

2,0

1,0

2,5

Слънч. шрот, кг

2,0

2,5

0,7

1,5

Витам. премикс, грама

20

20

20

20

Дажбата съдържа   КЕМ

8,5

10,1

8,7

10,5

ПСЧ г

791

908

771

900

БПТ г

146

121

56

152

СП %

14,0

15,9

13,1

15,4

 

В заключение ще подчертая, че с вариантите за ОД в таблици 22, 23,24 и 25 фактически бяха характеризирани всички варианти на дажби с ливадно сено, прибрано в началото на цъфтеж, в цъфтеж и след прецъфтяване. Тези основни дажби могат да се подобряват, както беше вече подчертано с бирена каша, кръмно цвекло или цвеклови резанки и да се получава високо млечност чрез умелото ползване на балансираното хранене.

7.2.8. Основна дажба от слама и люцерново сено

Разгледаните до тук ОД на основата на тикви, картофи, сено силаж и царевичак, балансирани за млечни крави, включващи както дойните така и сухостойните крави, с използването и на карбамид тогава когато това е възможно, ще продължим тук с основни дажби (ОД) на основата на слама. Основанието на бъдат разгледани тези дажби произтича от няколко факта. Сламата е отпадъчен продукт при производството на зърно и при наличието на съвременна техника се подава на събиране и съхранение при приемливи разходи. Този фураж не ангажира основни площи и при правилно съчетавани с други обемисти фуражи и добро балансиране по протеин, минерални вещества и витамини създава възможности за получаването на средна млечност до 6500 кг, което за сегашните условия не е за подценяване.

Като първи, най-подходящ вариант на такива ОД, ще разгледаме комбинацията на сламата с люцерновото сено. Препоръката ни е участието на люцерновото сено да не бъде по-малко от 5 кг дневно. Тъй като останалата част от ОД се състои от евтин фураж – сламата, то си струва да отделим малко повече внимание на по-високото участие на сеното.

Какви са показателите на такива дажби през различните периоди на лактация, началото, средата и края, е показано в по долу таблица 26. За повече информация в таблицата са посочени стойностите на протеин смилаем в червата (ПСЧ), баланса на протеина в търбуха (БПТ) и суров протеин(СП) в %. Останалите показатели като сухо вещество, кръмни единици за мляко, калций, фосфор и витамин А също са балансирани но, не са посочени за краткост.

Таблица 26.

Балансирани дажби за дойни и сухостойни крави

 

Д н е в н а   м л е н о с т кг

Сухостойни на

28

22

18

65-15 дни

14-0 дни

Люцерн. сено нач.цъфтеж, кг

5

5

5

2

2

Пшеничена слама, кг

7

7

7

7

2

Зърнена смес *),кг

8,2

6,2

4,5

2,0

2.5

Слънчогледов шрот(30 %),кг

3,4

2,5

1,5

2,0

2,5

Креда, грама

60

40

0

0

0

Витаминен премикс, грама

30

25

20

40

40

Дажбата съдържа         КЕМ

20,2

16,8

13,7

9,1

9,2

ПСЧ г

1780

1490

1224

864

874

БПТ г

118

83

23

30

124

СП %

14,2

13,6

12,6

12,3

14,5

*) Съставена от равни части царевица, ечемик и пшеница

Цифрите в таблица 26 показват, че максималната млечност която може да се достигне в случая, без да се ползват телесни резерви, е 28 кг. Нивото на концентратите следва да достигне не повече от 11.6 кг, тъй като по-високото количество вече превишава физиологически допустимото съотношение 50:50 обемисти : концентрати Това обуславя получаването на млечност около 6500 кг. Възможно е да се получава по-висока дневна млечност с около 3-4 кг дневно само ако кравата се е отелила със достатъчно телесни разреви, (ОТС по-високо от 3.0 , т.е. над средна охраненост). Ако кравата при това положение отслабва по 0,5 – 0,6 кг дневно, за първите 60 дни, ще загуби около 30-35 кг, което е напълно в границите на нормите, а отделената енергия ще осигури въпросните 3-4 кг дневна млечност допълнително.

Както се вижда от таблицата, високото участие на люцерновото сено позволява желаната млечност да се достига при сравнително не високо участие на слънчогледов шрот 3,4, 2,5 и 1,5 кг дневно (и то при положение, че се ползва шрот с 30% СП). Тези дажби не дават възможност за ползване на карбамид. Фактически балансирането по ПСЧ става при сравнително ниско ниво на СП - 14.2 % за началото на лактацията, което може да се подобри чрез включване на 100 г карбамид.дневно..

Тъй като люцерновото сено доставя много калций, добавката на креда за най-високата млечност не превишава 60 г. При всички нива на млечност кравите се нуждаят от добавка на витаминен премикс ( със съдържание на 2400 ИЕ вит. А. в грам).

Особеното на дажбите с участие на 5 кг люцерново сено е, че те не може да се използват при сухостойните крави, поради високото ниво на калций. Тъй като калцият при кравите в това физиологическо състояние не бива да превишава 50 г дневно, то люцерновото сено не може да превишава 2,0 кг в дажбата. За достигането на ниво на СП поне 12.3 % се използва повече шрот въпреки, че нормите за ПСЧ са по-ниски. Прави впечатление, че нивото на концентратите при сухостойните крави е високо през първите 45 дена, като достига 4,0 кг. Това не беше допуснато при балансирането на другите дажби показани по-горе. Това е особеност на дажбите, в които сламата участва в по-големи количество.

Това което следва да бъде подчертано при дажбата за млечни крави с високо участие на слама е, че тя следва да се поднася на животните нарязана или смляна на едро сито с размери на отворите 25 милиметра. Нарязаната, или смляната слама се навлажнява с около 0.8 кг вода на всеки килограм слама. Така се получава средна влажност около 50 %, при която кравите най-добре поемат дажбата. При нарязване или смилане на сламата, люцерновото сено се изхранва задължително цяло за да има дразнител за нормалните движения на търбуха.

Запомнете! Най-характерното при дажбите за млечни крави на основата на слама е, че следва да се комбинира с достатъчно сено, и да се балансират с шрот , креда и витаминен премикс. Спазването на тези условия осигурява поне 6500 кг млечност, ако кравите имат заложби за висока млечност.

7.2.9.Основна дажба от слама и ливадно сено

Разгледаните по-горе дажби със слама и люцерново сено са най-доброто решение за дажбите със слама, но те предполагат наличието на подходящи площи за люцерна, докато възможностите за производство на ливадно сено са по-големи. Затова тук сме разгледали варианта да се получава същата млечност, при използването на ливадно сено. Предвидено е то да се прибира в началото на цъфтеж, когато и качеството и количеството най-добре се съчетават. Закъсняването с прибирането на ливадното сено, което много често се наблюдава в нашата практика, е порочно. Енергийната хранителност се намалява с 10 %, суровият протеин с 30 %, а поемането му от животните също съществено спада. Представената тук основната дажба(ОД) от слама и ливадно сено дава възможност балансирането по протеин да стане както само със шрот така и чрез шрот и карбамид. За тази цел тук са предложени и двата варианта (таблица 27 и таблица 28).

Таблица 27. Балансирани дажби за крави без използване на карбамид

 

Д н е в н а   м л е н о с т кг

Сухостойни на

28

22

18

65-15 дни

14-0 дни

Ливадно сено нач.цъфтеж, кг

5

5

5

3

3

Пшеничена слама, кг

7

7

7

6

4

Зърнена смес *),кг

6,8

5,2

3,1

1,5

2.0

Слънчогледов шрот(30 %),кг

4,9

3,6

3,0

2,5

3,0

Креда, грама

150

100

50

0

0

Витаминен премикс, грама

30

25

20

40

40

Дажбата съдържа         КЕМ

20,1

17,0

13,6

9,4

9,4

ПСЧ г

1808

1513

1252

882

892

БПТ

123

22

28

55

167

СП %

14,2

13,6

12,8

12,8

15,1

*) Съставена от равни части царевица, ечемик и пшеница

Таблица 28. `Балансирани дажби за крави при използване на карбамид

 

Д н е в н а м л е ч н о с т кг

Сухостойни на

28

22

18

65-15

14-0 дни

Ливадно сено нач.цъфтеж, кг

5

5

5

3

3

Пшеничена слама, кг

7

7

7

6

4

Зърнена смес *),кг

7.4

5.8

4.4

3.5

4.0

Слънчогледов шрот(30%), кг

4,1

2,8

1,3

0

1,0

Карбамид, грама

100

120

150

150

100

Креда, грама

150

110

70

0

0

Витаминен премикс, грама

30

25

20

40

40

Дажбата съдържа         КЕМ

20,1

16,9

13,7

9,5

10,1

ПСЧ г

1771

1476

1176

779

846

БПТ г

230

176

111

12

72

СП %

14,8

14,2

13,4

12,1

13,8

*)Съставена от равни части царевица, ечемик и пшеница

Характерното за ОД от слама и ливадно сено е, че при тяхното балансиране се използва повече шрот отколкото при ОД с люцерново сено и много повече креда. За да се достигне малко по-високо ниво на СП и за да се покрие отрицателния БПТ се налага завишение на нормата от ПСЧ, която е съответно по периоди 1770 г, 1470 г и 1170 г. Кредата съответно достига до 150 г.

При дажбите за сухостойните крави, без да се превиши количеството на калций над 50 г, сеното може да бъде 3,0 кг, което облекчава балансирането. Но, по съображения за избягване на отрицателния БПТ шротът също се налага да бъде завишен над достигната норма за ПСЧ. Впрочем, така се постъпва винаги когато ОД са с отрицателен БПТ и не желаем да ползваме карбамид. При ползване на карбамид това завишение на ПСЧ не се налага, какъвто е случая с таблица 28.

При вторият вариант, балансирането със шрот и карбамид, нещата са подобни. Разликата се състои в по-малкото количество използван шрот, за сметка на който се завишава зърнената смес и се включва карбамид съответно 100 г, 120 г и 150 г.

Прави впечатление, че поради използването на карбамид за покриване на отрицателния БПТ не се наблюдава превишение на нормата за ПСЧ. Освен това, малко по-високи са данните за процента на СП в сравнение с първия вариант, което маже да се счита като по-благоприятно при усвояването на целулозата на дажбата.

Прибавянето на карбамид към дажбата е редно да става, след разтварянето му във водата с която следва да се навлажни нарязаната или смляна слама (виж 3.6.стр. 21).

Икономическата изгода от използването на посоченото количество карбамид води до икономия през лактацията на 350 кг шрот и преразход на 270 кг зърнена смес и допълнителен разход на 13 кг карбамид. Оценени съответно по текущи цени 180 лв./тон зърнена смес, 300 лв./тон слънчогледов шрот и 600 лв/тон карбамид това води до поевтиняване на концентратите със 6,0 % при използването на карбамид. При по-високи цени на карбамида обаче тази икономия няма да се получи.

7.3.Коментар и пояснения към текста

На читателя, които прочете цялата книга внимателно, ще направи впечатление, че някои постановки разгледани в глава 3. и 6. се повтарят при обсъждане особеностите на отделните дажби. Това се налага поради усещането ми, че дажбите ще бъдат ползвани като справочен материал и читателят не винаги ще може да си спомни какво е написано в началото на материала. Освен това, не се касае за просто повторение, а е в известна степен конкретизация на общите постановки, които на фона на конкретния пример стават, според мен, по-ясни. И на края, допуснатите повторения са важни правила, които следва добре да се запаметят и да се спазват при приложението на дажбите в практиката на храненето на кравите.

Датата на приключване на брошурата е юли 2005 г, но актуализация на данните е правена непрекъснато до момента. Преди качването му на сайта през април 2012 г текста е прегледан наново и са направени необходимите допълнения.

 

Адрес на автора: Трифон Стефанов Дарджонов, ЖК “Лагера” бл.56,вх.Г, София 1612

e-mail: trdardjonov@abv


На кратко за автора:

 

Трифон Стефанов Дарджонов е роден през 1930 г в с.Ръжево Конаре Пловдивско. Завършил е средно образование в Земеделската гимназия в Садово, а висше – в Зоотехническия факултет на Селскостопанската академия в София през 1954 г. Работи три години като зоотехник в ДСЗ, след което чрез аспирантура към БАН, специализира хранене на животните. Научноизследователска дейност развива в Института по животновъдство – Костинброд в областта на храненето и технологиите на отглеждане на говеда и овце. Изучавал е три години опита на датското земеделие, за което е написал книга(1979), в която са изтъкнати предимствата на фермерското земеделие. От 1983 г е професор по животновъдство в Института за повишаване на квалификацията по земеделие към СА в София. След 1990 г активно пропагандира фермерското земеделие, като е написал над 300 статии върху проблемите му и тяхното преодоляване Основно място в новите му статии заемат въпросите по хранене на млечните крави и проблемите за създаването на млечните ферми от фермерски тип.