Статии

Нещо повече за бивола

Съвременният домашен бивол произхожда от дивия азиатски речен бивол. Той е един от най-старите опитомени видове животни, които се развъждат и до днес.

Биволът без съмнение е едно уникално животно, чието значение за бита на хората не само не е намаляло, но има много добри перспективи за развитие и използване на ценните му стопански качества. Според световно известния специалист в областта на биволовъдството, огромното значение на бивола за човека е отразено в легендата за произхода му:

„Според известната библейска притча за Ноевия ковчег, когато Ной натоварил всички животни в ковчега, на брега останали едно прасе, една овца, един стар кон и едно куче. Ной ги сложил в една голяма кошница, разклащал я в продължение на десет минути и като я отворил, от там излезли двойка биволи." Какво е значението на тази притча – биволите сякаш носят частица от всеки един от тези видове животни – въргалят се в калта като прасето, имат стаден инстинкт като овцете, служат на човека като коня и са му верни като кучето.
Биволът е вид животно много различно от говедото. Съществени различия има в строежа на скелета, кожата, космената покривка, както и в поведението му. Биволът няма задтилен гребен на черепа, а рогата излизат от челната кост. Те са надстроени животни – с по-висок кръстец(достига 1,5 – 2 метра) от холката, с широка, свлечена, стреховидна крупа. Имат силно развита челна част на главата, лицевата част е остра и по-тясна. Кожата е 2,5 пъти по-дебела от тази на говедото. Потните жлези представляват 1/6 от жлезите по кожата на говедото, а мастните жлези са по-силно развити с 2,5 до 10 пъти и имат по-широк лумен. Секретът на мастните жлези е с бял цвят, а при говедото има жълт цвят. Тлъстините на бивола също са с бял цвят. Биволът е топлолюбиво животно и леко понася летните горещини. Обича да се къпе и да се въргаля в калта. Калта запушва потните жлези и се затруднява транспирацията – секрецията на потните жлези, но калта съдържа магнезиеви соли, които разтварят мазнината и потните жлези се отпушват. Космената покривка е с гъстота около 1/10 от тази на говедото(100-200 власинки на кв. см.) и е с дължина 45-50 см. Предният пояс е по-добре окосмен. Носното огледало, мукозите, рога и копита са оцветени в сиво-черно. Основният цвят на космената покривка е черен – караманест.
Видът биволи спада към разред Чифтокопитни, подразред Преживни, семейство Говеда, и род Биволи. Географски и морфологично се разделя на две групи: Азиатски бивол и Африкански бивол.

I. Азиатският бивол (воден бивол) има два основни типа:
1. Блатен бивол;
2. Речен бивол.

Дивият азиатски бивол е масивно, мощно животно. Височината достига 1,5-1,9 метра, дължината на тялото е 2,4 до 3 метра и повече при отделни екземпляри. Мъжките достигат тегло до 1000-1200 кг, а женските – до 800 кг. Космената покривка е рядка, оцветена в черно, черносиво или тъмносиво. Опашката е сравнително дълга и пухкава на върха. Долната част на крайниците е мръснобяла. Възрастните животни остават почти без косми. Телетата се раждат с червеникаво оцветена космена покривка, която потъмнява с възрастта. Имат големи, скосени копита, с които могат да ходят в калните, блатисти местности. И мъжките и женските биволи имат рога, като по-големи са на мъжките. Рогата са тежки, оребрени, напречното им сечение е с формата на триъгълник.
Водните биволи прекарват голяма част от деня си, потопени в калните води на тропичните и субтропични гори на Азия. Тези блата осигуряват добро прикритие и богатство от водни растения за храна, въпреки че биволите всъщност предпочитат да се хранят по пасищата с трева и билки. Женските обикновено раждат всяка година. Бременността е 9 до 11 месеца. Младите мъжки биволи остават в стадото на майките си, което наброява около 30 женски, до навършване на 3 години. След това се отделят и сформират малки стада само от мъжки екземпляри. Днес дивите водни биволи са намалели много и живеят само на защитените територии, простиращи се в Индия, Непал и Бутан, както и в резервати в Тайланд. И без това малкият им брой е застрашен и поради прилагане на кръстосване с домашните биволи.
Блатният тип бивол има набор от 48 хромозоми, а речният – от 50 хромозоми. Двата типа могат да се размножават помежду си и могат да дават плодовито потомство.
Блатният бивол е разпространен в Южна Азия – Тайланд, Виетнам, Китай. Той е черен или черносив, работен тип бивол, с по-ниска млечност от речния и се използва повече за месо. Формата на тялото е паралелепипедна, вимето е слабо развито. Краката са къси, копитата са по-големи от тези на речния бивол, рогата са широки с форма на полумесец.
Произходът на речния бивол се корени в Индия. От индийския див бивол, наричан още бивол Арни, произлиза домашният бивол. Речният бивол от Индия се е разпространил в Азия, Египет и Южна Европа. Цветът на космената покривка е черен до тъмносив. Той е със значително по-висока млечна продуктивност от блатния бивол. Вимето е добре развито. Формите на тялото са по-ъгловати, краката са по-дълги, а рогата са по- къси, извити назад и нагоре. От него произхожда и нашият местен бивол.

Азиатски бивол

bivol.aziat


Към азиатските биволи се отнасят още Аноа и Миндорски бивол, които са значително по-дребни и до наши дни не са доместифицирани (одомашнени).
• Аноа е див горски бивол, който обитава остров Сулавеси в Индонезия. Макар и родствени на азиатските биволи, Аноа се отличават с необичайно дребните си размери. Дължината на тялото достига до 1,7 метра, а височината при предните крайници – до 1 метър. Теглото му варира от 150 до 300 кг. Рогата са къси и прави, с дължина до 40 см. Кожата на Аноа е много дебела, космената покривка е рядка. Често възрастните животни са с почти гола, тъмнокафява кожа. Аноа обитават блатисти гори и джунгли. Живеят поединично или на двойки. Хранят се с трева, плодове, пъпки, листа и крайбрежната растителност на блатата. Рано сутрин излизат на паша, а в горещата част на деня се къпят във водата и се търкалят в калта. Размножават се през цялата година. Бременността трае около 10 месеца и се раждат 1-2 малки.
Според местообитанието биволите Аноа се разделят на два подвида: планинска и равнинна. Съществувал е и трети подвид, но е бил изтребен от прекомерното преследване на местното население. И двата подвида са вписани като застрашени от изчезване.

Равнинна Аноа. Обитава заблатените гори на остров Сулавеси, Индонезия. Има набито тяло, слабо покрито с кафявочерна космена покривка. Кожата е по-тъмна при мъжките. В областта на шията често има бяло петно под формата на полумесец. Бледи жълтобели петна има и по главата и крайниците. Рогата са плоски, насочени назад и при мъжките Аноа са по-големи. Малките се раждат с пухкава, златистокафява космена покривка, която с възрастта се губи.

Равнинна аноа

bivol.ravn.anoa


Планинска аноа. Тя е по-дребна от равнинната и е разпространена на по-висока надморска височина, в гористи заблатени местности. По външен вид наподобява елен. Планинската Аноа има по-дълга и гъста космена покривка от равнинната, с тъмнокафяв до черен цвят. Всяка година през месеците февруари до април част от космите опадат и се появяват светли петна по главата, шията и крайниците. Тялото е набито, с къси крайници, вратът е широк и здрав. Рогата са относително по-малки, конусовидни и гладки.


Планинска аноа

bivolplanoa


• Миндорски бивол. Нарича се още тамарау и е вид воден бивол, който населява само остров Миндоро в Тихия океан, част от Филипините. Също недоместифициран вид биволи, които са с по-дребен ръст – достигат до 200-300 кг, но са най-големите бозайници на Филипините. Имат здраво тяло с къси, набити крака. Космената покривка е тъмнокафява до сивочерна. Рогата са здрави и плътни, с дължина до 50 см., имат триъгълно напречно сечение и са покрити с груби канали. Започват от челото назад под V-образна форма. От вътрешния ъгъл на окото нагоре излизат дъговидни, сивобели ивици. Сивобели петна може да има и по главата и шията. Популацията на миндорския бивол драстично е намаляла и през 2004г. е вписан като застрашен вид. Броят им в днешни дни е по-малък от 300.
Миндорски бивол(тамарау)
II. Африкански бивол. Известен е с наименованието кафър. За разлика от азиатския, африканският бивол никога не е бил опитомяван. Той е много агресивен и изключително опасен за човека. Най-разпространен е в откритите савани на Африка с близки водни източници, но някои видове от него са приспособени да живеят и в гъстите тропически гори, до 3000 метра надморска височина. Космената покривка на африканския бивол е рядка, груба, рижава, тъмносива или черна. С възрастта още оредява. Тялото е набито и силно и макар, че са по-ниски от индийския бивол, те са почти наполовина по-тежки. Главата е поставена ниско на тялото и върхът и е изравнен с линията на гърба. Ушите са широки, опашката е дълга – може да варира от 70 до 110 см – и завършва с пискюл. Предните копита са значително по-големи от задните, което е свързано с факта, че предната част на тялото е по-мощна. Телетата се раждат с червено оцветена космена покривка и с възрастта потъмняват.
Африканският бивол е стадно животно – живее на стада от по 1000 и повече животни. Помежду си биволите са миролюбиви, а водач на стадото е най-старият бивол. Зрението на кафърските биволи е лошо. Най-добре е развито обонянието и в по-малка степен – слуха. Те имат изградена система от звукова комуникация. С движения на главата и опашката също се предупреждават за приближаваща заплаха. Хранят се предимно с трева, храсти и листа. Женските достигат полова зрелост на 5-годишна възраст. Износват по един плод в продължение на 11 месеца.

Днес африканският бивол се класифицира в пет основни подвида:

1. Чернокафяв кафър. Известен е като капски бивол. Той е най-едрият подвид африкански бивол, с най-тъмната окраска. Дължината на тялото достига до 3,4 метра, а височината – до 1,7 метра. Теглото на мъжките достига 900-1000 кг, а на женските – до 700 кг. При старите мъжки биволи се появяват белезникави кръгове около очите. Женските са с малко по-светъл цвят, клонящ към червеникаво кафяв. Рогата на капския бивол са особено специфични. С напредване на възрастта базите, от които излизат двата рога, се свързват помежду си и образуват непрекъснат костен щит. Той се нарича „шеф" и понякога е толкова здрав, че не се пробива от куршум на пушка. Разстоянието между краищата на рогата на някои по-едри екземпляри може да надмине един метър. Рогата на женските са по-малки и с не толкова здрав „шеф". Този подвид е най-свирепият от всички африкански биволи. Годишно около 200 човека стават жертва на капския бивол. Обитава Южна и Източна Африка.
2. Червенокафяв кафър. Най-дребният подвид, известен като горски африкански бивол. Височината му е едва 120 см, теглото е 270 кг средно, като може да достигне 450-500 кг. Космената покривка е рижава до червенокафява с по-тъмни участъци по главата и раменната част на гърба. В ушната мида се формира четка от косми. Рогата им са много по-малки – до 40 см, по-слаби и основите им почти никога не се сливат. Разпространени са в горите на Централна и Западна Африка.
3. Судански бивол. В морфологично отношение заема междинно място между предните два подвида. Сравнително дребен е на ръст – мъжки екземпляри с тегло 600 кг се считат за много големи. Среща се в Западна Африка.
4. Нилски бивол. Подобен е на капския бивол, но е по-дребен и с по-светла космена покривка. Неговото местообитание е Централна Африка.
5. Планински бивол. Спорно е съществуването на този подвид и не се описва от всички изследователи. Приема се, че обитава гористите местности на Източна Африка.

Червенокафяв кафър

bivol.4erv.kafar

Африкански биволи

bivol.afr

Изготвил: Крсимира Пирева - Гл.експерт съвети в земеделието в Гл.Д. УГРРП към ИАСРЖ